ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДНА МАЛКО МОМЧЕ В СВЕТА НА ГОЛЕМИТЕ ЧУДЕСА

    

   

   Живяло някога едно  момче на име Балтазар. То не било обикновено . Обичало да си фантазира, че е могъщ принц, който има голямо кралство и всички хора в него го обичат безкрайно много, защото той ги спасил от триглавия змей , който всяка година взимал по една хубава девойка от кралството . 

   И това било една от най-големите фантазии на Балтазар  . Но той не бил необикновено  

дете само защото си фантазирал различни неща , а за това, че можел да превръща всяка една от наситеното му с фантазии въображение в ралност.

    И, един ден той наистина превърнал в реалност най-голямата от своите фантазии.

Но нека започнем от самото начало.

 Една вечер Балтазар заспал непробуден сън . След три дни се събудил в хамбара на един беден селянин – Джейк ,който  така и не разбрал , че Балтазар   е спал в хамбара му . И така Балтазар  се събудил , разходил се из голямото кралство , но накъдето и  да поглеждал не видял и един човек , който да е излязъл от дома си.”Като че ли,  се страху-ват от нещо” – помислил си Балтазар и изведнъж се досетил, че било време триглавият  змей да дойде в кралството, за да вземе най-хубавата девойка .

Не,  той не можел  да позволи това! Запасил се с оръжия , амуниции , вода и храна и застанал на пост.  Стоял и чакал , чакал , чакал пред  дома на най-хубавата девойка , която змеят щял да отмъкне  точно в полунощ .

    Когато злото чудовище долетяло , Балтазар извадил меча си и мигом отсякъл трите кръвожадни глави на змея, който изобщо не очаквал някой да се изправи срещшу него, за да защити девойката. А тя била прекрасна!

 Балтазар  се влюбил в девойката , а тя в него . Хората от кралството били  толкова изненадани от смелата постъпка на момчето. Кралят отстъпил трона си на Балтазар и сега наистина се превърнал в принц  , а момичето което спасил в принцеса.          

       И така те заживели доволно и щастливо .

Автор: Недко Митков Иванов 6 „б”

ЧУДЕСАТА НА ХЛЯБА

    Живяло някога едно малко момиченце .

     То не било като другите деца. Казвало се Адриана.Била на тринадесет години . Баща му бил владетелят на държавата и за това момичето  било различно. Имало  много пари, играчки и каквото си иска .  Затова   било много високомерно и не ценяло нищо.

     Веднъж Адриана излязла на разходка. На пътя видяла бездомен мъж на около тридeсет или четиридесет годишна възраст . Бездомникът бил облечен в дрипави и закърпени дрехи .

 Той помолил богатата госпожица за малък залък хляб . Но както вече ви казах, тя не била като другите деца и отказала на бедният човечец. Тогава той я проклел , когато навърши шестнадесет години  да се разболее от нелечима болест.

    И така минали три години . Проклятието  на бедният човек наистина се сбъднало .  Адриана бола тежко болна . Лекари от цял свят се опитвали да я излекуват , но уви никой от тях не успявал.  богатият баща на Адриана – Лион не знаел как да спаси единствената си дъщеря от злото проклятие . Решил да намери човекът , който докарал дъщеря му до това непоправимо състояние. Човекът стоял на същото място, там където се срещнал с Адриана преди три  години . Лион поискал от него да му каже как да развали тежката клетва . Но думите на човекът били точни и ясни: „ Само тя може да развали  клетвата , защото тя сама я предизвикала “ .

    За хора , като  Лион и Адриана тези думи не означавали нищо . За тях били важни само властта и парите , те не обръщали внимание на никакви „маловажни” неща.

  Минало още малко време , но здравето на Адриана се влошавало все повече и все повече . Ходила при какви ли не известни и много добри лекари , чародейки и още много неща . Единствена им останала надеждата . Една вечер Адриана сънувала някакъв странен сън. Сънувала как бедният дрипав човек я моли за хляб и тя му отказва… Събудила се разтърсена от страшният за нея сън . И в този миг разбрала как да реши проблема .

   На следващият ден рано сутрин Адриана помолила баща си да извика мъжът , който я докарал до това състояние . Този път разговора им бил съвсем по-различен . Адриана говорела с него по съвсем различен начин , тя не се държала високомерно и надменно както обикновено прави с по-бедните от нея хора. Тя дала на бедният бездомен човечец залък от най-вкусният хляб в града . Тогава тя почувства нещо различно , сякаш малка искрица живот нахлула в нея . Тя можела да се изправи отново на крака, а бездомникът  сякаш се бе изпарил .

     От този ден нататък Адриана станала  друг човек , тя ценяла дори и най-малката  троха хляб !

         

Автор : Недко Митков Иванов 6”б” клас 13 години

ДОБРОТО ДЕЛО, С КОЕТО СЕ ГОРДЕЯ

                                 

    

Приятели, ще споделя  вас една поя постъпка с което наистина се гордея. Случи тази година.

Това лято аз живеех в село Кукорево, защото там си купихме къща преди година. Харесвам да стоя в Кукорево защото вече имам много приятели.Всеки ден при нас идва едно момче. То се казва Мариян, на двайсет и четири години е, роден е и живее в село Кукорево.Той не е единствения по-голям приятел в компанията ни. Има и момчета на петнайсет, двайсет и две момичета на шестнайсет години. А най-малките са по на три и четири години.

    На един от най-хубавите български празници нашият приятел имаше имен ден. Тогава на мен ми дойде идеята да му купим подарък. Решихме да му подарим обувки, защото когато играехме футбол той играеше бос без обувки на краката си. Ние разбирахме, че го прави, защото  трябва да пази единствения чифт обувки, които има.  Събрахме осем лева и тръгнахме да търсим подарък за Мариян. Обиколихме цялото село, но намерихме обувки за осем лева не намерихме. Оказа се, че това са малко пари, а цената на обувките  - много по - голяма. И все пак ние не се отказахме.

      Вечерта щях да ходя в Ямбол с моето семейство,за да купим обувки на баща ми.Реших, че  ще потърся там обувки и за  Мариян. Обиколихме много магазини, но най-евтините обувки бяха десет лева.Търсихме, търсихме, но така и нищо не намерихме Ясно беше, че, за да му купим обувки трябваше да доплатим два лева.Тате също не си хареса обувки и затова продължавахме да обикаляме магазините в целия град. Най-после татко  намери това, което търсеше,а аз с радост видях обувки за десет лева.Те изглеждаха хубави и здрави. Добавих от себе си още два лева към общите пари и ние ги купихме.

    Когато се прибрахме показах обувките на моите приятели и те много ги харесаха. Мариян през деня също ходил в Ямбол да почерпи другите си приятели. В Кукорево той дойде в десет и половина. Беше купил за почерпка бонбони и безалкохолно. Не знаеше , че сме му купили подарък. Когато го изненадахме с обувките, той много се зарадва. Може би не очакваше това от нас. Празнувахме до един и половина.Той се бе постарал да си прекараме чудесно. Щастлив съм, че му подарихме радост и ,че и до ден днешен той не спира да носи нашия подарък!

           Това е най-доброто дело което съм правил!  Разбрах, че и дребните приятелски жестове  носят радост не само на този, за когото са предназначени, но и на този, който ги прави от сърце.                                                                                                                             

Автор:Недко Митко Иванов, ЛК „ Пегас”,  6”б” клас

БОЛНАТА ПРИНЦЕСА

   Преди много години съществувала държава на име Сатия. Нейният крал и основател бил мъж на име Димбълдър. Той бил магьосник. След време се оженил, но в замяна на това  трябвало да се откаже от магьосническата си дарба си и да стане смъртен. Скоро им се родил син на име Рейнълд. Димбълдър го научил на различни заклинания и вълшебства.

    Синът му пораснал , оженил се и  също като баща си трябвало да се откаже от усвоените магически умения. Той имал дъщеря на име Ретина.Принцесата била толкова красива със сините си очи и дългите руси коси! Рейнълд бил много щастлив, но едно нещо много го тревожело - дъщеря му легнала болна.  Лекари от цял свят се опитвали да я излекуват, но никой от тях не разбрал от какво е боледува.                                                                   

    Рейнълд решил да извика най-добрия магьосник в държавата,  Маджик. Още щом погледнал момичето, магическите му сетива му подсказали, че то е болно, защото е омагьосано с черна магия, направена от злите вещици.Казал на разтревожените родители,че единствиния начин принцесата да бъде излекувана е да се убие  вещицата, която е направила заклинанието. Маджик докоснал челото й и разбрал , че магията е направена от кралицата на вещиците - Всемогъщата. Тя била опасен враг, но той се наел да я победи и да спаси болната принцеса, защото вече бил влюбен в нея.

    Маджик изрекъл няколко думи и пред него се появила птица с огнени крила. Качил се на гърба й  така потеглил към планината на вещиците - Лимпус. За да си пробие път до Всемогъщата  по пътя си той  убил няколко вещици и успял да стигне до нея..

    Щом го видяла пред дома си, тя така се разярила , че всичко наоколо избухнало в пламъци. Маджик извадил магическата си пръчка и направил най-силната си магия, за да премине през огнената стена, но и вещицата не се предавала. Битката между тях продължила няколко дни, но накрая Маджик победил. В този миг  дъщерята на краля се излекувала. Тя също била магьосница и след победата над  Всемогъща  станала  безсмъртна. Можела да се подмладява и да се състарява чрез магия.  По-късно принцесата се оженила за смелия Маджик, с който заживели  дружно и щастливо!

Недко Митков Иванов 5б клас

ЧУДНАТА ВАЗА

                                                

 Близко до гората, в едно селце, живеело семейство с две деца. То се препитавало само с плетивата на майката, а бащата понякога ходел за дърва в гората, които продавал в града.

  Въпреки немотията те живеели сговорно и щастливо.

   Всяка вечер, преди да заспят, майката прочитала една чудесна  приказка на Лилиан и Едуард. И макар, че храната била оскъдна,а  стаята студена, топлината на майчината любов и приказката ги приспивала и те се чувствали щастливи..

Едуард и Лилиан били работливи деца, те помагали с каквото могат на своите родители. Лилиан плетяла заедно с  майка си и двете създавали чудни плетива, а Едуард помагал на баща си в гората. Така те препечелвали малко пари.

Веднъж докато родителите  им били в града,за  да продадат нещо, двете деца започнали да почистват къщата. Грабнали метлите и започнали да метат, но изведнъж Лилиан извикала:

- Братко, ела да видиш! Как не сме забелязали досега в килера тази врата. Тя няма  брава, накъде ли води тя?

- О, Лили, не зная, но да почакаме мама и татко, те може би знаят. - отговорил Едуард.

Лилиан кимнала в знак на съгласие и двамата продължили почистването.

По пладне майката и бащата се върнали, а двете деца още от вратата викнали:

- Мамо, мамо, тате видяхме в стената на килера врата!- казала Лилиан.

- Но без брава! Знаехте ли за нея?- допълнил Едуард.

- Успокойте се! Нека влезем, после ни питайте.- казала майка им.

Всички влезли, успокоили се и децата им обяснили какво се е случило по - рано през деня.

- Врата ли ? - учудила се майката.

- Каква врата? - недоумявал бащата.

- Тази? - посочил Едуард. Това е вратата която Лилиан случайно откри зад онази стара завеса.

Двамата родители се спогледали, защото никой от тях не беше виждал тази врата преди.

- Да я отворим ли? - попитала Лилиан.

- Добре, нищо не губим, нали? - съгласили се родителите им и Едуард бавно открехнал вратата. Сестричката му останала навън, докато той  провери дали не е опасно.

   Какво имало там? Насред тъмната стаичка той видял малка дъбова масичка, а на нея ..., на нея стояла една чудно изписана ваза с богати орнаменти. До нея имало лист, на който пишело:

"Всеки осмелил се да докосне тази свещенна реликва ще пробуди два свята. Ако осмелилият се е с чисто сърце, ще се отвори път към един по-добър свят, ако ли – не, той и близките му ще тънат в немотия."

След като прочело написаното, момчето докоснало леко тази необикновена ваза. Още в следващият миг , пред него стената се отворила, появил се невидим до този момент портал   и нечии дълбок глас проговорил:

- Влез момче, влез в един по-добър свят! Сърцето ти е чисто. Ти го заслужаваш.

Но, Едуард се уплашил и пристъпил назад.

- Няма да отида никъде без мама, татко и Лилиан! - казал той.

- Вземи ги, вземи ги с теб, но помни, че ако извършиш и една грешка и ти и всичките ти любими хора ще се отзовете в тъмнина и немотия.

Едуард бил изправен пред сериозно решение, можел да спаси всички от немотията, но и да ги обрече на още по-голяма нищета. Цялото бъдеще на семейството му зависело от това да остане безгрешен. 

   „Едва ли ще е толкова трудно?!” – помислил си  Едуард,  обърнал поглед назад към

семейството си, поогледал бедния им дом  и решил:

- Приемам, щом утре ни очаква щастието!

- До утре момче! - казал гласът.

След тези думи на тайнственият глас заглъхнал , а порталът изчезнал.

- До утре! - прошепнал Едуард и се върнал при семейството си, което се чудело защо се бави толкова.  На въпросите им какво е открил там, момчето отговорило, ще ще им  разкаже на другия ден, защото е уморено и иска да спи.

   Цялата нощ Едуард се въртял в леглото. Как да съобщи новината? Как щяха да я приемат родителите и сестричката му?

Накрая, унесен в мисли, Едуард заспал.

- Едуард, братко, стани и виж!

- Ооо...., какво има Лилиан ? Виж колко е часът!

- Слез долу бързо!

- Ааааа... ! -прозял се Едуард. Какво става?

- Виж онзи портал се отвори! Закъде ли е ?

- Оооо.. май знам!- рекло момчето и започнало да им разказва за мистичния глас и трудният избор.

Всички се зарадвали, че ще ходят в един по-добър свят. От очите на родителите им рукнали сълзи на щастие. Те никога дори не си бяха мечтали за по-хубава съдба. А сега, благодарение на Едуард, в гърдите им трепнала надежда за по-добър живот.

- Да тръгваме! - извикал той. – Влизаме на „три”.

Всички се хванали за ръце.

- Едно, две, три! - Това били последните три мига преди да открият новия си живот.

Те взели правилното решение, навлизайки в портала. От този ден нататък заживели в един чуден свят без грижи и проблеми.

Всеки техен ден бил изпълнен с щастие и радост, игри и закачки. Не се налагало родителите да работят от зори до мрак, всичко било като в сбъдната мечта.

Но един прекрасен пролетен ден Едуард разбрал, че дори тук отговорностите не свършват, а човек трябва да държи на дадената дума.

- Едуард прибери си играчките от двора и ела да ми помогнеш вкъщи!- помолила майка му.

- Но, мамо, днес имам важна работа  с Флин! Бързам! – излъгало момчето, което в същност на искало да прекъсне приятните си игри с Флин

- Флин ще почака! Прибери ги!

- Ей сега! Само да си взема количките от Лорънс…- опитал се  отново да се измъкне от задължението си Едуард. той дори не се замислил, че прави грешка, след грешка: лъже майка си, бяга от задълженията си и проявява мързел

Той бе забравил предупреждението на тайнственият глас.

Но  непознатият благодетел веднага разбрал, че момчето не си държи на думата и е станало лениво и безотговорно.

Същата вечер, докато всички вечеряли спокойно, близко до масата се отворил същия портал.

- Какво е това?- запитали се всички.

- О, не ! Предупреждението!- сетил се разтревожен Едуард.

Още преди да се осъзнае той и семейството му се отзовали в друга  страна - тъмна и мрачна и безрадостна.

- Добре дошли във вашият най-голям кошмар! Тук ще останете и не ще видите слънчев лъч, докато не изкупите с тежък труд и бедност вината на момчето, което не държи на дадената дума. Елате! Ти си Едуард нали?  Твоето наказание е да живееш с  мисълта за вината си. Ти не удържа на дадената дума, а лекия и безгрижен живот те научи на лоши навици. Ти обрече семейството си на тази ужасна участ. Наказан си да се разкайваш вечно за стореното и да не намериш никога утеха!

Като чул тези думи Едуард заплакал и дори сега, когато четете това, той не е намерил още утеха. Най - много страдал, че  отнел на близките си  спокойния, макар и  беден живот.

Той разбрал, че човешкото щастие зависи от собствената отговорност на човека и честно изпълнявания поет от него дълг.

СИМВОЛЪТ НА МИРА

               Ще ви разкажа за една поучителна история, която и  ме накара да се замисля  какво означава за мен мира!

  Беше топъл,слънчев ден,точно като онези дни, в които играта е най-хубава. Аз и Митко играехме на футбол и много се забавлявахме. Когато се наиграхме двамата легнахме под дебелата сянка на черешата край  нашата къща. Загледахме се с интерес в безкрайното синьо небе. Над главите ни летяха два много красиви бели гълъба. Летяха волно и спокойно, радвайки се на свободата си.

Но изведнъж две по-големи от нас момчета започнаха да стрелят с прашките си по красивите птици. Аз и Митко възмутени  станахме и се развикахме на момчетата да престанат. Казахме им, че това е насилие над невинните птици, и че гълъбите са символ на мир, приятелство и любов.

   Лошите момчета ни се  изсмяха в лицата, казаха, че ни обявяват война  и започнаха да стрелят с прашките си и по нас. Трябваше да бягаме, за да се спасим от този неоправдан изблик на насилие. Почувствахме се  беззащитни като гълъбите. Но изведнъж се появи  един старец. Лошите момчета се уплашиха и спряха да стрелят. Старецът спря пред  тях и вместо да им се скара и накаже,се опитта с топли думи ги убеди да спрат тази  грозна агресия  и ги помоли да ни се извинят. Старецът повтори пред тях нашите думи, че гълъбите са символ на мир, приятелство и любов и не бива да стрелят по тях.

-         Нито едно същество на този свят, независимо дали е човек, животно, или птица, не заслужава такова отношение. - каза старецът - Ние всички трябва да живеем в мир, дружба и приятелство  помежду си, като едно семейство, защото земята е нашият общ дом, небето над главите ни е общо, а слънцето грее еднакво за всички. А омразата, насилието, войните  носят само болка, тъга, страх,  тревога и смърт.

  Засрамени, момчетата ни се извиниха.

  Една година по-късно ние отново ги срещнахме. Те съвсем се бяха променили. Бяха решили да изкупят вината си, като подкрепят по-слабите от тях деца и ги защитават, когато са в беда. Споделиха, че са започнали да отглеждат гълъби. Ние с  Митко много се зарадвахме, че сме помогнали на по-големите от нас момчета  да осъзнаят каква роля играе мира в живота на хората и колко страдат от  жестокостта и агресията всички живи същества.

Не зная дали беше случайно, но старецът отново се появи  там където се бяхме срещнали ние.Той ни поздрави и ни похвали колко сме възпитани и добри. На синьото небе прилиташе един гълъб.Старецът ни обясни, че това е знак за победата на добротата над злобата. Каза ни още, че гълъбите са онези птици, които ни дават пример за спокойни и добронамерени  приятелски взаимоотношения…

  Възрастния човек си тръгна. Ние дълго размишлявахме над неговите мъдри думи. Разбрахме,че старецът ни е дал първият урок по човеколюбие  и  отговорност   за  нашите постъпки.

   Разбрахме, че без мир, любов и разбирателство е невъзможно  да съществува света! Моля Ви, запомнете и вие това!

  Автор:Недко Митков Иванов 5,,б"клас 11год.

ПОТОЧЕТО С ЖИВА ВОДА

 

     Живели двама приятели. Единият се казвал Иван, а другият Боян. Двамата се познавали от много малки  били неразделни. Иван работел като ковач в една ковачница. Изработвал ножове, огради, стълби. Добре се прехранвал с тази работа.

     Боян, пък бил строител.Той построил много хубави къщи в селото и също като Иван бил доволен от своята работа. Славел се като най-добрия майстор в селото.

     Веднъж двамата отишли да копаят нивите си, но докато почивали, между тях възникнал спор. Разбира се, в това нямало нищо лошо, защото и  най- добрите приятели често спорят, но въпреки всичко продължават да се обичат и подкрепят.   

 Техният спор бил за това, дали водата имала  някакви  специални качества, които дори могат да съживят полумъртъв човек. Спорили, спорили…Но изведнъж Боян, пребледнял и паднал на земята. Затворил очите си и едва, едва дишал.. Когато  видял приятеля си паднал на земята, Иван много се уплашил. Разтичал се  насам-натам, викал за помощ, но наоколо нямало никого. Двамата били сами в полето.

Иван разбрал, че така паникьосан, нищо не може да стори за приятеля си. Търсейки изход от тревожната  ситуация, той се оглеждал се  с надежда  наоколо. Недалеч видял няколко върби и се сетил, че под тях  има бистро поточе. Изтичал до там, взел в шепите си вода и наплискал лицето на Боян. после грабнал манерката и му донесъл още от студената, бистра вода, за да пийне и да се съвземе. Освежен, Иван, който припаднал от  горещината, умората и разгорещения спор, отворил очи и му благодарил за помощта. След тази случка Боян от собствен опит се уверил, че водата наистина има специални сили. И двамата приятели  били вече убедени, колко е ценна тя. И се разбрали да пазят водата като очите си.

   Минали две години и Боян забравил обещанието , което дал на своя приятел. Той започнал да изхвърля сметта от двора си  в поточето от чиято вода  бил спасен. След известно време той  се разболял от някаква странна болест. Нито един  доктор не можел да го излекува. Вече нямало много надежди за него. Иван обаче не  искал да се примири, че трябва да изгуби с приятеля си преди да е опитал всичко, което би могло да го спаси. Постоянно разпитвал и търсел лекари, и лекарства, които да излекуват Боян, но оставал разочарован, че никой не успявал.

    Когато Боян разбрал , че не му остава много  време на този свят, се замислил и се опитал да си припомни добрите и лошите си постъпки и да се изповяда, за да пречисти душата. повикал приятеля си и  споделил, че е сторил голям грях към водата на бистрото поточе, защото от мързел и  безотговорност  от години го замърсявал, изхвърляйки  отпадъците си в бистрите му някога води.

   Щом разбрал какво е направил Боян, Иван се досетил, че приятеля му се е разболял, защото, докато е работел на полето   е   пил от замърсената вече вода.

Занесъл малко от нея в лабораторията и там открили  причината за заболяването на Боян. След това вече лекарите започнали ново лечение  и Боян се вдигнал отново от постелята.

    Тогава двамата с Иван почистили поточето, а по-късно построили и чешма, в която вкарали  сладката му кристално – чиста ,студена вода, на която написали:

                   „Водата е извор на живот! Пазете я!”

МИЛИ ДЕЦА, ЖЕЛАЯ ВИ МНОГО ТВОРЧЕСКИ УСПЕХИ ПРЕЗ 2013 ГОДИНА! ЗАЕДНО МОЖЕМ ДА ОСЪЩЕСТВИМ ТВОРЧЕСКИТЕ СИ ПЛАНОВЕ!ИНА

                 ГЕНКА БОГДАНОВА, творчески ръководител на ЛК "Пегас"

НА МАМА

Мамо, много те обичам!

Мое слънце те наричам

Твоите прегръдки мили

със любов са ме обвили

Желай ти щастие,късмет

Здраве,радост и мечти безчет.

Обичам те за от все сърце

Ти нежна си като перце!

ВАНЯ ГЕОРГИЕВА

ЛЪЖЕЦЪТ

               

   В една далечна гора живеел  вълк - единак.Той нямал много приятели, но неговата голяма мечта  била всички да му се възхищават и  много да го харесват като Неизвест-ния горски герой, за чиито подвизи се говорело навсякъде из гората.

  Един ден  вълкът се запознал със Зайо-Байо и Лиса.Станали неразделни  приятели. Но всъщност приятелството им се изградило благодарение  една много голяма лъжа.

  Вълкът ги мамел, като се представял за Неизвестния горски герой. Разказвал им измислени истории - как спасявал животните, изпаднали  в беда, или как ги предупреждавал, когато  ги дебнела някаква опасност… те му се възхищавали и разказвали на близките и приятелите си за неговите подвизи.

   Полека - лека  лъжливият вълк станал приятел с всички животни от гората и се радвал на тяхното уважение и на славата, че е  закрилник на слабите горски животни. Сбъднала се най-после мечтата му.

   Но не минало много време и  истинският герой разбрал , че вълкът  се представя за него и си приписва неговите  героични постъпки. Въпреки, че бил много скромен, той се ядосал и решил да изобличи подлия  лъжец, затова един ден събрал  животните от гората и им разкрил кое . Разказал им истината от игла до конец. Всички разбрали за подлата му измама.

    Вълчо изобщо не подозирал, че може да се случи нещо такова, защото не бил поканен на това събиране. Той продължил да измисля  лъжи и да се опитва да мами  животните. Но те го изобличили и му обърнали гръб. Засрамен, вълкът избягал, уплашен, че е загубил всички нечестно спечелени приятели.

   Но Зайо-Байо и Лиса го последвали. те го укорили, но  му обещали да  бъдат приятели, ако  им обещае да се поправи. Вълкът бил толкова тъжен и разстроен, но и развълнуван от добрината им и че заплакал много силно. Разказал им за своята голяма мечта. Разкайвал се , че,  лъгал животните  и ,че ако не били лъжите  и измамите му, те щели  да останат  негови приятели и много да го обичат. Лиса и Заьо-Баьо го утешили и му казали, че ако се извини на истинския Неизвестен  горски герой и поправи грешките си, след време  останалите животни  ще му простят.

    Минало  време, горските обитатели все още помнели измамата на Вълчо, но благодарение на зайчето и лисицата разбрали,че  е излъгал, за да бъде харесван от приятелите си. великодушните животни му простили и отново го приели сред тях. А вълкът си взел поука и оттогава никога не лъжел!

 Ето, до къде може да доведе лъжата! Рано или късно тя винаги излиза наяве!

                                                                                                                                   Автор:Недко Митков Иванов ,11години , Л С”Пегас”  с р-л г-жа Г.Богданова

ЕДНА ФАНТАСТИЧНА ИСТОРИЯ

    Със сигурност на всеки човек му се е искало да разбере какво има в бъдещето. Е, това вече може да стане, защото аз и един мой приятел Никола направихме машина на времето. И сега ще ви разкажа от началото до края каква бъркотия настана, заради нашето изобретение.

    Днес бе хубав, слънчев ден, както е през лятото, обаче изобщо  не беше обикновен. Аз и  Никола от три години работехме над един проект.За всички наши приятели идеята ни  беше невъзможна, но ние продължихме да работим упорито и все пак успяхме. Направихме машина на времето. С нея всеки човек може да види какво ще се случи в далечното бъдеще.Тя все още не беше изпробвана, затова нашето опитно зайче стана  кучето ми Ръфълс. Той беше първия пътешественик във времето.Всичко премина успешно. Вече вяхме сигурни, че машината може да се използва от хора.

   Пръв аз се осмелих да надникна в бъдещето. Там колите летяха във въздуха, роботите работеха вместо хората, затова всичко беше безплатно, а технологиите бяха много развити… 

Вече се стъмняваше, но все още имаше време и Никола да влезе в бъдещето. Той излезе от там много доволен.

   Двамата се прибрахме вкъщи, но забравих портала отворен, затова всички хора и роботи дойдоха при нас, в настоящето. На сутринта навсякъде имаше летящи коли и други неща от бъдещето. Аз и Никола бяхме направили дистанционно, което да управлява машината в радиус от един километър. Реших да  затворя портала, но всъщност сгреших бутона и направих така, че машината да ни връща в миналото. От портала към миналото, който по грешка отворих, навсякъде излязоха динозаври, маймуни и много други животни. Светът се превърна в истински хаос. вината беше наша, затова трябваше да предприемем нещо, за да върнем спокойствието  на хората от нашето време.

    Телепортирах се в бъдещето и  се върнах с два сака, пълни с оръжия. Планът ми беше да примамим животните от миналото към портала, а след това и всички дошли от бъдещето.

  С Никола се преоблякохме във военни дрехи, заредихме оръжията си и вече бяхме готови за бой. Аз започнах да стрелям около един динозавър,за да го сплаша и той побягна към портала. Никола успя да върне пет динозавъра в миналото, а аз останалите десет. Всичко вървеше по план, но роботите от бъдещето разбраха, че искаме да ги върнем в тяхното време и започнаха да стрелят по нас със лазерните си очи. Ние, разбира се,  не се отказахме, а продължихме да се борим и успяхме  да се преборим с тях и да ги върнем в епохата, чието време още не беше настъпило. Все пак, аз  и Никола се възползвахме, като си взехме по една летяща кола от бъдещето.

Когато човек има фантазия, може да постигне всичко!

Недко Иванов, 4 „б” клас

ПРОЛЕТНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ

Тази година през пролетната ваканция бях на село при баба и дядо. Прекарах си много хубаво.Всичките ми приятели бяха там и ние много играхме.

 Един ден от тази кратка , но много хубава ваканция, аз  тръгнах за риба на малката рекичка край село. Бях си купил стръв, оправих и  въдицата си,  така вече бях готов за риболов.

    Рекичката не беше много наблизо, затова отидох там с колелото си.По пътя гумата ми се спука и незнаех какво да направя, защото се намирах много, много далеч от вкъ-щи, но пък бях вече близо до реката.Бутах колелото  и набързо стигнах до избраното за риболов място.Проблемът още не беше решен,защото нямаше с какво да се  прибера.

    На реката срещнах един мой приятел  - Стоян. Той беше дошъл за риба също като мен с колелото си. Стоян ми  го   даде  да отида до вкъщи, за да взема лепенка за гумата и гайчен ключ. След половин час се върнах и двамата заедно  я  залепихме.Разпънахме въдиците си и хвърлихме захранка. Аз отидох да пия вода, но някаква  голяма риба за-почна да дърпа въдицата ми. Бързо побегнах към нея, но изведнъж се спънах в един камък и цамбурнах право в реката. Хубавото на това страшно падане беше, че все пак хванах  рибата, а тя тежеше около пет килограма.Бях мокър, затова реших да легна на меката трева, та топлото слънце да изсуши дрехите ми.Дълго не можах да лежа, затова взех въдицата си и започнах да бягам към реката, обаче пак се спънах  в онзи проклет камък и този път скъсах обувките си.За радост не беше толкова зле. Като се прибрах,

да бяхте чули само как баба ми се караше! А на следващия ден бях много болен.Но въпреки това приключението на реката наистина беше забавно!

          Това беше най-хубавата ми пролетна ваканция!  

        

                                                                         Автор:Недко Иванов 4б клас

КАКВО БИХ НАПРАВИЛ, АКО ИМАХ СИЛА И ВЛАСТ

   България е малка по територия държава, обаче е едно много хубаво място за живеене.

Е и тя,като всичко на този свят си има недостатъци,  затова, ако имах сила и власт това щеше да се промени.

Ще подаря на бездомниците къщи и ще се погрижа  да имат работа и най-важното - да бъдат щастливи.Уличните кучета ще престанат да притесняват хората, защото за тях ще построя приюти. По пътищата няма да има дупки. България ще бъде най-чистата дър-жава в целия свят, защото два пъти в месеца хората ще почистват областта, която насе-ляват.

   Всички ще имат право на собствено мнение.Ще бъдат построени много детски гради-ни и училища, защото образованието е най-важно. Болниците ще бъдат оборудвани с най-новата и най-хубавата техника. За да намалее престъпността на всяка улица ще има камери, глобите за пияните шофьори ще са много високи, законът за тях ще бъде много суров.

   Покрай заводите и фабриките, които замърсяват въздуха и водата ще бъдат построени водопричиствателни станции, промивни кули, филтри и др. Нарушаването на закона за опазването на растенията и животните от изчезващи  видове ще се глобява с много го-ляма парична сума.

   Пушенето ще бъде забранено навсякъде в държавата.Всички хора ще имат работа, стоките ще бъдат по-евтини,а заплатите ще са по-високи.

   За мен най-важно е хората да се чувстват  щастливи в Родината си. Такава  каквато ще се опитам да я направя аз.
Това е моята мечта, искам тя да се сбъдне!

                                                            Автор:Недко Иванов 4б клас

МАМА

     

 Моята майка  е  най-скъпото нещо в живота ми.Аз я обичам безкрайно!

    Майката, това е жената, която цял живот се грижи  за своите деца. Нашите майки  се стараят да ни възпитат много добре. Понякога те са строги с нас ,но те не правяг това за да страдаме, а за да се поучим от грешките си.

Сигурно ние, децата не можем да разберем каква огромна  обич изпитват те към  нас.

Всяка  майка би жертвала живота си за своето дете.

  Всеки човек, който има майка е най-големият щастливец на света.По земята има много сираци които никога не са изпитвали щастието  някой истински да ги обича. Трябва да благодарим на бог, че имаме родители, та това е най-хубавото нещо на света.

    Аз обичам мама толкова много,че незнам дали мога да живея без нея.Хора, бъдете

благодарни на това ,че имате родители!

 Разбира се, в света има много различни майки.Някои са лоши, други добри.Лошите са тези, които изоставят децата си.Тези жени  са чудовища. Бог ги е дарил  с деца, а те ги изоставят. Според мен това е най-лошото нещо, което един човек може да направи.Добрите майки се грижат  за децата си.Те винаги правят така, че децата им да са  щастливи и обичани.добри са тези майки, които  създават деца,  и гиотглеждат по най-добрия начин.Дано всички  са така добри, а лошите нека се променят.

    Лоши майки, вие създавате деца не ,за да ги карате да страдат, а за да ги научите да бъдат добри и възпитани хора .

  Дори когато порасна за мама аз ще съм пак онова малко момче ,което постоянно я  забавляваше.Майките имат най-здравата връзка със своите деца.Те усещат кога чедата им са тъжни и кога са весели и щастливи.Всяка майка изпитва безкрайна обич към своето дете.Те са като птици, които бдят над децата си по цял

 ден и по цяла нощ, когато се налага .Майките са  велики!

Дори и да им подарим нещо малко,  те все пак харесват жеста, който ние сме им направили.Моята майка е с усмивка по-голяма от тази на слънцето,с най-хубавите очи на света и има сърце пълно само с топли чувства.

          Обичам те, мамо!                            

Недко Митков Иванов 4 б клас

В КОЛЕДНАТА НОЩ

 Реших да ви разкажа за една незабравима вълшебна нощ от моя живот - Коледа!

   Тази година аз, малката ми сестричка, баба, дядо и моите грижовни родители празну-вахме Коледа вкъщи.Мама стана рано сутринта , за да направи ястията за коледната вечер. Аз също станах рано, за да й помогна.През цялото време ние готвихме, но се и веселихме. Изпекохме коледна питка, която така хубаво ухаееше, че веднага разбрах

колко ще е хубава.Направихме с мама още много други хубави коледни ястия. Аз и сестра ми през целия ден играхме и гледахме коледни филми.С нетърпение ние всички чакахме да дойде коледната вечер и да празнуваме.

   Тази година аз поисках от Дядо Коледа да ми подари компютърна игра.И ето, че вечерта настъпи! Баба и дядо дойдоха.Всички се настанихме и се наслаждавахме на гозбите, които мама  бе приготвила.Тя първо изкара топлата коледна пика.Тъй като дядо бе най-възрастен , както повеляваше традицията той трябваше да счупи първи парче от питката.След това ние всички си взехме от нея и се наслаждавахме  на нейния вълшебен вкус. Мама бе сложила едно желязно левче, а който го откриеше  в своето парче от погачата, той щеше и да има много късмет през годината. А за мой късмет, този щастливец се оказах  аз! Ние започнахме да ядем от хубавите ястия.След време чухме някакъв странен шум.Излязохме на терасата, за да видим какво става. Оказа се, че този шум е бил от една приказна заря.След това ни много се забавлявахме и веселих-

ме.

 На сутринта аз разопаковах подаръците си и видях, че това което поисках от Дядо Коледа бе изпълнено. Бях безкрайно щастлив.

Всички закусвахме и аз отидох  на село, където весело изкарах цялата коледна ваканция. Беше много хубаво!

  Това беше един незабравим спомен от моя живот!

           

Недко Митков Иванов  10 години СОУ,,Св.Климент Охридски" гр.Ямбол  к-с Г.Бенковски бл.21 вх.А ет.4

ап.10  GSM: 0882712304

На Коледа стават чудеса

  Живяло някога момче на име Хари.То нямало родители. Това момче знаело, че по-ценно от това да си здрав и да имаш семейство няма! Хари  живял в приют за деца, които нямат родители. Но там имал много приятели. Всички живеели като едно голямо и задружно семейство.

    Една Коледа се случило нещо чудесно. Вечерта на  Бъдни вечер всички деца от приюта седнали на софрата, за да празнуват. Веселили се цяла вечер, играли на весели игри, много викали и се смели.

    Всяко дете от приюта поискало по нещо от Дядо Коледа. Те не искали различни играчки, а да имат семейство, което да ги радва. И ето, че дошло време за лягане.

Всички деца се надпреварвали кой ще стигне първи до леглото си.  Сложили  си нощниците, завили се с топлите си одеала и мигом заспали . Само Хари бил буден.Той гледал през своя прозорец и си мечтал да има семейство.

    Изведнъж той видял,че нещо наближава. Много се уплашил, защото не знаел какво е това чудо. Погледнал отново и разбрал,че това е Дядо Коледа с неговите елени, впрегнати в  шейна,  в която имало чувал, пълен до горе с играчки. Шейната летяла във въздуха над приюта.

   Хари се чудил какво да направи, за да отиде при Дядо Коледа. Покатерил се на покрива и най-накрая успял да го види отблизо.

  Дядо Коледа дочул шумът, който издавал Хари. Обърнал се и бил много учуден как това момче се е качило толкова на високо?

 Старецът  го запитал как  е стигнал  на върха на покрива. Хари му разказал всичко. На Дядо Коледа му станало тъжно за децата в приюта . Той имал една стара, но вълшебна кесийка. Тя била пълна с вълшебен сняг от северният полюс. Дядо Коледа я отворил, взел в шепата си  от приказния сняг и го разпръснал из целия приют.

   Сърцето на Хари се изпълнило с безкрайна обич.Той не знаел какво да прави,

заради радостта,  която бушувала в него. Искрено благодарил на Дядо Коледа и му дал в знак на обич скъпоценната си хармоника. Дядо Коледа я приел от сърце и му казал, че той е едно много добро дете.Хари се трогнал от вълшебните думи на Дядо Коледа. А Старецът му  казал, че вече е станало много късно и го посъветвал да отива да си ляга в кревата. Момчето го послушало. Те се сбогували, защото Дядо Коледа бързал да  изпълни поръчките на децата по целия свят.

Хари се прибрал и развълнуван дълго време не можал да заспи.

  На сутринта всички деца от приюта разбрали  радостната новина,че ще бъдат приютени от семейства.Те започнали да си шушукат,че някой вълшебник е направил тази коледна магия. Хари тихичко се засмял, защото само той до ден днешен знаел кой е виновника.

   На раздяла и за сбогуване  си направили чуден карнавал.Никога нямало да забравят тази весела, щастлива  Коледа.

Автор:Недко Иванов 4б клас