УРОЦИ ПО ПРАВОПИС

УРОЦИ ПО ПРАВОПИС:

 Урок № 1: Употреба на главни букви

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

1.Главна буква се пише в началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие (или след тире).

ПРИМЕР:

   Над града се спусна тъмна нощ. Мария каза:

- Аз съм виждала белите нощи в Ленинград

2.Главна буква се пише в собствени имена: 

ПРИМЕР:Анелия, Теодора, Светослава

3.Главна буква се пише в имена на лица, в презимена и в прякори.

ПРИМЕР:

Димитър Благоев – Дядото, Пейо Крачолов – Яворов, Алеко Константинов – Щастливеца

4.Главна буква се пише в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

НАПРИМЕР: България,       Ямбол, черно море, ул. „Диана” река Тунджа

5.Главна буква се пише в думите Изток, Запад, Север, Юг , когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.

НАПРИМЕР: Източна Германия, Северни  щати, западните територии

6.Главна буква се пише в имена на небесни тела като астрономически понятия.

НАПРИМЕР: съзведието  Млечен път,  кометата  Андромеда,

7.Главна буква се пише в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

НАПРИМЕР:: СОУ „ Св. Климент Охридски”, Институт за подготовка на учители „ Иван Вазов”,  Дружество на ямболските писатели,  фирма” северно сияние” , алманаха  „Сеячи на светлина”

8.Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи (Правило 1.2.2 и Правило 1.2.5)   се пише само първата дума:

НАПРИМЕР:Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание .

Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: 

НАПРИМЕР: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен  и пр., и двете части се пишат с главна буква: 

НАПРИМЕР: Северна Европа, Южна Каролина, Западна България

9.С главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение:

НАПРИМЕР:Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

10.Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: 

Например:славянин, български език, християнин.

11.Титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране):

НАПРИМЕР: господин Министър на отбраната, господин Директор.

12.В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

- Главна буква се пише в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: 

НАПРИМЕР:Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.

-         Главна буква се пише в относителни прилагателни завършващи на –ски (-шки), образувани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена:

-         НАПРИМЕР: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, за разлика от тракийско вино, френска поезия, китайска коприна, които се пишат с МАЛКА БУКВА

13.Главни букви се пишат при изразяване на уважение: С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: 

НАПРИМЕР : Вие,господин Управител…,  Казвам  Ви, госпожо….

Говорихме си за Вас, Ваш искрен приятел...

Урок № 2. Пренасяне на срички

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

Общи правила при пренасяне на срички:

1.Едносрични думи не се пренасят.

ПРИМЕР: Той всеки ден мечтаеше да се завърне скоро  в своя роден

край / дом /.

2.При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички.

ПРИМЕР: Той всеки ден мечтаеше да се завърне скоро  в своята род-

на земя

3.В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода.

Пренасянето става по следните практически правила.

-         Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: 

НАПРИМЕР: зи-ма, дне-вен, ра-йон.

-         От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: 

-         НАПРИМЕР:недомис-лица и недоми-слица, друже-ство и дружест-во.

-         Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: 

-         НАПРИМЕР: край-на, софий-ски.

-         Двойни съгласни се разделят винаги: 

-         НАПРИМЕР: есен-но, времен-но.

4. Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: 

НАПРИМЕР: уме-ние, а не умени-е.

5. Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: 

НАРИМЕР:над-мощие ( а не на-дмощие), по-хвала ( а не пох-вала).