ДА ОПАЗИМ ПЛАНЕТАТА ЧИСТА

                                                                                                                   

    Преди много години в Космоса се появила  нашата планета, наречена Земя. Тя е дарена с ценни природни блага. Зелени треви покриват със своята нежна и млада красота пухкавата почва. Издигат се дървета  гиганти, подобно великани с множество ръце. Те се покриват с гирлянди от листа,  с които  майката природа щедро ги дарява на пролет, а на есен като с вълшебна пръчка ги обагря с пъстри цветове. Между скалите на високите, устремени към небето планини, надничат стройни, високи ели.

   Всеки сезон природата обсипва земята с нови,чудесни дарове. Между зелените стръкове на тревата, в чест на идващата пролет, природата разпръсква прекрасни цветя. Те галят окото на човека с пъстри, разкошни цветове, упойват го с вълшебните аромати, които изкусително се разнасят из въздуха .

    Лятото и есента обсипват земята със сладки плодове. Зреят зеленчуци и зърнени култури. Песента на птиците възхвалява щедрата природа.

     А зиме, когато земята е в покой,  майката природа я загръща с бялата си искряща покривка и я люлее в прегръдката си, нашепва  й приказки  и легенди за сътворението на света.

     С всеки нов ден са настъпвали промени в живота и в облика на природата. На планетата Земя се появили хората. А те днес се обявяват за господари  на природата и земята. Едни се  опитват да я съхранят, а други и до днес не осъзнават какво погубват с нехайното си отношение към нея.                                                    

    Човекът ден след ден изгражда свой свят, който според него е по-красив от този  на девствената природа. Той издигна в култ прогреса и в негово име впрегна таланта и знанията си, направи много промени в света, които  не винаги се отразяват положи-телно на околната среда.             

    Химическите заводи замърсяват водите, въздуха и красивата природа. Едни от замърсителите, които тровят въздуха  с изгорелите си газове са автомобилите. Друга вреда, която човека неразумно нанася на околната среда е изсичането на дърветата. Избиват се ценни животни. Замърсяват се водите на реките, и океаните с отпадни води и химикали. При застрояването на различни обекти  голяма част от природата се руши. Нарушава се  и земният баланс. Ние, хората , трябва да се замислим върху пораженията, които нанасяме чрез строителството в областта бита и промишлеността. Да преосмислим своето отношение към земята и околната среда. Значително  трябва да се намали изсичането на дърветата, които са важни за пречистването на замърсения въздух в атмосферата. За да опазим природата и да я съхраним за новите поколения, трябва да засаждаме повече дървета, отпадъците от  човешката дейност трябва да бъдат рециклирани, или изхвърляни на подходящите места. Трябва да открием начини за пречистването на всички замърсени площи и води.

    Бели, черни, жълти - всички хора по света са едно голямо семейство, което трябва да пази природата.  Всеки човек трябва да си зададе въпроса: Какъв би бил животът ни без щедрите дарове на майката природа?

    Всеки от нас трябва да осъзнае, без тях  живота ни че ще бъде пуст, нищожен и пра-зен. Въздухът ще бъде толкова замърсен , че прозрачността му ще се изгуби и на нейно място ще ни обгръща сива, изпълнена с вредни газове мъгла, която нанася щети не само на природата , но и на нас хората.                                                        

    Реките няма да ни радват със своята бистрота, а изпълнени с химически отрови ще навредят на водните обитатели, а ние ще бъдем лишени от един хранителен ресурс.                                          Хората едва тогава ще осъзнаят какво в същност е природата. Когато усетят нищетата и студа, които ще владеят света вместо топлината и  щедрите дарове на красивите сезони. Но трябва ли да стигнем дотам,  за да осъзнаем, че земята е нашият дом и ако искаме да живеем спокойно и щастливо в него сме длъжни да ги опазим. Това е дълг и  отговор-

ност на всеки човек  от планетата ни.

Марияна Василева

ЕСЕТО Е ОТЛИЧЕНО С ПЪРВА НАГРАДА В НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС "ДА ОПАЗИМ ЗЕМЯТА ЧИСТА" - 2012 ГОДИНА

В ЕДНА ВЪЛШЕБНА ЗВЕЗДНА НОЩ

    Отдавна си мечтая за една такава вълшебна звездна нощ: Небето е обсипано с хиляди звезди. луната също е изгряла сред тях в цялото си царствено великолепие. Приятна свежа хлад  гали лицето ми.

    Аз стоя, запленена от забулената в тъмно – син воал вечер и се усмихвам на звездите, които сякаш тайничко ми намигат. Луната ми се усмихва загадъчно и ми спуска пътека от лъчи, която ме отвежда в света на приказките, в света на вълшебствата…

    Затварям очи и се пренасям мислено в един приказен град, в който срещам само усмихнати детски лица. Лица, по които няма следи от тъга, мъка, самота, уплаха… Улиците са широки и осветени, сградите са оцветени в най-различни ярки цветове: бяло, розово, жълто, синьо, теме-нужено, слънчево-оранжево, и тревисто зелено.

    Всичко тук е, много красиво и прилича на богатата палитра на известен художник, който е оцветил този вълшебен град, за да направи живота на децата още по-пъстър, още по-богат, още по-слънчев и весел. Но богат не с бляскавите си претрупани със скъпи стоки витрини, със скъ-пите мебели, а богат на спокойствие, на радост, усмивки, сигурност, топлина и уют.

   Минавам по една алея, която води към красив и екзотичен парк, където звъни детски смях,  ща-стливи детски усмихнати лица озаряват  деня. Те се люлеят, пеят и играят на воля безгрижно. Слънцето весело се усмихва и гали ласкаво главиците на тези деца. Усещането е много приятно, защото какво по-хубаво от това сърцето ти да бъде докоснато от  щастието на другите.

    Докъдето погледът ми стига се люлее едно ароматно „море” от  прекрасни цветя и разцъфтели

 храсти.  Дърветата са разперили над децата  зелените си „чадъри” и ги канят да полегнат в хлад-ните им сенки. Прелитат прекрасни пепуруди, жужат златни пчелички, сладко пеят пойните пти-чки. Спокойствие и ведрина лъха от тази невероятно красива, вълнуваща гледка.

   Прекосявайки града стигам до разкошен старинен замък. Плахо отварям вратата, но съм прият-но изненадана от това, на което се спряха  възхитените ми очи. Приказни герои оживяха пред мен.  Видях Червената шапчица и глупавият вълк, добрата Снежанка и верните й седем джудже-та, Спящата красавица, Елица и деветте й брята – лебеди, Палечка , Котаракът в чизми и малката кибритопродавачка, както и Хубавка и нейното добро чудовище…

   Всички те се трудеха оживено и носеха най- различни ястия, които украсяваха богатата трапеза.  Една мило лице  ме покани да се настаня удобно. След малко се отвори врата, пред която с весел глъч нахлуха в залата безброй весели деца.

   Любимите им приказни герои ги бяха поканили на гости край своята приказна трапеза.

     Та нали всички ние, нашите баби, родители, братя и сестри порастваме с тези приказни герои. те са неотлъчно до нас, носим ги в сърцата си и се учим от добрия пример, който ни дават.

     Мисля си с тъга, защо не обединим усилията си, за да превърнем този свят в една вълшебна приказка. Свят в който царуват само доброто, истината и справедливостта. Свят, в който няма воини, престъпления, мъка, тъга и сълзи. Да грее на мирното, безоблачно небе весело слънце…

   Отворих очи и с благодарност погледнах отново към звездите и луната, които, макар и за кратко в тази вълшебна звездна нощ ме отведоха в този чуден свят – в света на истински красивото, в света на истинското щастие. В детски свят, озарен само от усмивки и слънчева радост…

    Благодаря ви, мили звездици! Благодаря ти, Царице – Луна! Сигурна съм, че тази вълшебна звездна нощ нощ направи и мен по-добра.

Станелия Ивова Добрева, 11 г. 5 „д” клас , СОУ”Св. Климент Охридски” ЛК” Пегас”

Телефон за връзка 0897441642

Сеячи на светлина

В българската броеница на дните има дати с голяма стойност, изковани от почит, достойнство и уважение. Вековете са натрупали и съхранили спомени и веществени доказателства за великите сеячи на светлина, които другите народи нямат. Народът треперил над охраната на всяко пламенно слово от своите праотци и запазил техните гласове в песнопения.

Тяхното дело поддържа духа ни горд, укрепва българското име, опиянява, сплотява, извисява. Със своето дело те разкриват силата на писменото дело, разкриват силата на писменото бук-вено слово. Прозрението на духовно глухите и слепи езичници настава чрез чудото на това слово. Така “слепите

ще прогледнат, а глухите ще чуят буквеното слово”.    

Лина Москова - 8 клас 

Любовта в нас

Любовта? Това е вълшебното чувство, че имаш криле, вълнуващото чувство, че пред теб се открива един напълно нов свят, сладкото чувство, че си зависим от човека до теб и невъзможността да си представиш живот без него.

Тя живее не само в сърцата на хората. Тя е навсякъде и във всичко, до което се докосваме. Витае във въздуха, трепти във водата, намираме я във всичко, което ни заобикаля.. Тя е основата на нашето съществуване, без нея ние не сме пълно-

ценни хора. Срещнем ли я, забравяме сивото ежедневие ицелия ни свят става розов.

Любовта е върховно чувство. Дори студените и мрачни хора изпитват любов. Ние вярваме в нея, мечтаем за нея, очакваме я с вълнение. Тя съществува, дори да не я виждаме. Тя също ни търси и чака. Чака да дойде човекът, за който си

заслужава да се покаже.

Често след себе си оставя сълзи, но ние трябва да знаем, че щом веднъж е дошла, пак ще се върне и тогава може да се окаже истинска.

                                                                                       МАРИЯ МЕШИНЕВА -8 клас

Хлябът

За младото поколение “хляб” е просто дума, назоваваща обикновена храна. Но то не съзнава колко е важна тази“обикновена храна” за народа ни. Не проумява какво място заема традиционното българско ястие в живота ни.

Питката хляб се пече за раждането и прохождането на детето, за сватбата и смъртта на българина. Хлябът играе важна роля и по празниците на нашия народ, особено на Коледа, Великден и Нова година.

В миналото преди вечеря цялото семейството се е събирало около трапезата и в топли молитви благодарило на Бог за хляба, който имат.

Богатите на житейски опит предци са казали: “Хляб не сехвърля, не

се газят трохи!”, “Намерен хляб не се изхвърля, да се откаже хляб, е грехота.”…         

                                                     АНТОНИЯ ИЛЧЕВА-7 клас

Мамо, обичам те!

- Мила мамо, бих искала да започна с тази дума - благодаря! Благодаря, че си ме родила, благодаря, че се грижиш за мен.

Няма смисъл да ти казвам колко много те обичам, ти го

знаеш, а и мисля, че любовта не се изказва, а се доказва.

Мамо, искам да знаеш, че винаги ще имам нужда от теб.

Винаги ще съм твоето малко момиченце. Искам да знаеш, че

за мен ти не си просто майка, ти си един истински приятел.

Съжалявам, мила мамо, че не винаги съм се вслушвала в

твоите съвети, защото сега разбирам, че ти винаги си била

права. Извинявам се също за онези малки пакости, които

съм правила! Все пак съм още дете...

Всеки ден благодаря на Бог, че ми е изпратил такъв ангел

пазител, който да ме пази, защото аз съм като едно крехко

цвете - и най-слабият вятър може да ме откъсне и прекърши.

Бъди сигурна, мила мамо, че винаги ще съм до теб!

                                                                АЛЕКСА  МАНОЛОВА - 5 клас

МОЯТА МИЛА МАЙЧИЦА

Моята мила майчица много ме обича. Толкова много, колкото я обичам и аз.

Всеки ден тя ходи на работа. Виждаме се само вечер и тогава съм много щастлива, че е при мен.

Мама е човекът, който най- много заслужава да бъде обичан. Няма по- мила, по-добра и по-грижовна майка от моята. Тя, чудесна домакиня. Обичам нейните спагети, пи-ца, и всички други вкусни ястия, които сама ни приготвя.

Дори не мога да опиша с думи моята любов към мама! Много искам да й се отплатя за грижите, затова й помагам за готвене, чистене, подреждане. Затова се и старая винаги да бъда добра и да се уча отлично.

Искам да извикам пред целият град : „Мила мамичко, ти и най- добрата от всички майки на света ! Обичам те и се гордея, че си моя майка!

Обичам те, майчице свята! Обичам те, защото си ме родила, отворила си ми очите, дарила си ме с разум, и най-вече,защото си добра и грижовна майка. Сигурно не знаеш колко много те обичам?! Ти ми даваш нужната топлина, светлина и обич. Без теб няма да мога да живея.

Обичам те мила мамо! Ако можех, щях да те обсипя с дъжд от рози. И сред тях ти щеше да бъдеш най - красива и най-желана от мен. Когато съм до теб, се чувствам заредена с обич и енергия. Благодаря ти за радостта да бъда твоя дъщеря!“  ЕЛИ 

Елеонора Стефанова - 3 клас

Роко

Имам кученце. То се казва Роко. С него сме добри приятели. Той ме слуша и изпълнява командите ми. Аз много го обичам и го уважавам, защото зная, че и той ме обича. С пухкавата си опашка и с пъргавите си лапи той прави игрите ни винаги забавни и смешни! Роко ме привлича със своята красота и доброто си сърце. Кожухчето му е бяло с черни петна, очите му са кафяви, а малкото му носле е черно.

БОРЯНА БОГДЕВА - 3  клас