КОЛЕДА

Коледните звънчета,

с нежните си  гласчета,

в празничната нощ запяват

и за миг я озаряват.

Доброта залива всички

и големи, и мънички.

Подаръците от сърце,

дарява всеки с две ръце.

Коледата ни сплотява,

хората  обединява.

Пламена Калчева 7 „б” клас

МГ „Атанас Радев”

МАМА – ЕДИНСТВЕНА, НЕЗАМЕНИМА

Косите на мама са черни и прави

На мама ръцете от труд са корави.

Очите на мама - зелени полета.

Сърцето на мама е цяла планета.

И само след нейното "Диди, се спирам,

и само щом кимне ми, аз я разбирам.

Гласът й в тълпа непознати дочувам,

смехът й ме гали и кара да плувам

от щастие силно, че двете със мама

сме като едно , а всъщност сме двама,

защото за нея, аз знам, съм едничка,

за мен тя  е мама – в света най-добричка!

Деана Ник Сират, ЛК”Пегас”

MAMA – ТЯ НИ Е ЕДНА

Дали има в този свят един, или двама,

които  не знаят думичката "мама" !!

Щом в ъгъла се криеш, или...,

разтреперан  от уплаха си ти,

утешава мила, нежна и добра,

твоята грижовна майчица една !!

Сълзичките ти тя с целувка ще спре,

ще грейне като слънце твоето лице !!

Има тя прегръдка сладка и любезна,

ласкава, топла, мила и нежна !!

Тя на света е само, само една,

нашата мила майчица добра !!

Пламена Калчева 12 год

ЛЮБОВТА ТИ, МАЙКО СВЯТА...

Прегледах книгите на леля,

Погледнах после и в сърцето

да мога, мамо, да намеря

за тебе дума най- приветна.

Да мога лесно да  ти кажа,

че ти за мен си,мамо, всичко,

и ясно аз да ти покажа

колко много те обичам!

И се взирах в небосвода-

дано подскажат ми звездите,

и тихо плаках от умора,

изгледаха  ми се очите.

Дали достатъчно е, мамо,

да знаеш, че съм тук и дишам

и с всяка глътка въздух само,

да чувстваш колко те обичам?

Ти ме разбираш, ти си майка,

сама от книгите прочетох,

за теб съм дъщерята малка,

за мене ти си световете.

И всичко що е на земята

и що се рее сред звездите,

за мене ти си светлината,

която гледат ми очите!

До сетен дъх, през смях и вопли,

все тебе аз ще призовавам.

Усмивката ти ще ме топли,

а примерът ти -  вдъхновява.

МИЛА МАМО

Мамо, мамо! Ти си ми едничка,

моя майка и добра сестричка.

С гордост, засияла в мен ,

МАМА  те наричам  всеки ден.

Деана Ник Сират , 4 „а „клас, ЛК „Пегас”, тел:0895007283

ЛЯТОТО И ЕСЕНТА

Лятото си тръгва.Почакай, лято! Спри!

Аз искам още песни, танци и игри. 

А то ми се усмихна-„За мене не тъжи!

Когато аз си ида, изчезна от света,

на мое място иде сестра ми-есента.

Тя много е красива-в охра, с плодове,

разбира се, донася и дъжд, и ветрове,

но има много нежност и в нейното сърце.

Води  тя децата към златния  венец-

Мъдрост и Знания след учебен звънец.

Деана Сират,  ЛК „ Пегас” 9 години

ШАХ И МАТ

Тази игра се играе с двама.
 И тази игра нарича се шах
с фигури в бяла и черна гама.
Гледай, аз ще те победя без страх!

Ето, приятелю, аз съм на ред.
А сега внимавай, си ти на ход!
Аз тръгвам смело с пешката напред,
ти веднага подкарваш своя топ.
Ах, но ти взе любимия ми кон!
Аз ще преместя офицера свой...
Шах и мат! И стана какъв купон!
Аз пак побеждавам в този двубой!


Неделина Кирилова, Л К „ Пегас”, 4 „а” клас

НА МАМА

Мамо, много те обичам!

Мое слънце те наричам

Твоите прегръдки мили

със любов са ме обвили

Желай ти щастие,късмет

Здраве,радост и мечти безчет.

Обичам те за от все сърце

Ти нежна си като перце!

ВАНЯ ГЕОРГИЕВА

ГАТАНКА

През поля и гори обичам да пътувам,

но за къщичката си, деца,  не тъгувам.

Тя е винаги с мен, всяка нощ и всеки ден.

Ако някой по пътя си ме намери,

и иска силите  си с мен  да премери,

то е ясно, по ясно - няма аз да спечеля,

даже  да тренирам и до другата неделя.

Но  и малък да си -  пак е чудесно!

И  ще ви кажа, че е дори интересно,

всичко е от тебе далеч по-голямо.

Представете  си вие положението само!

Гледката направо за миг те сразява,

разбираш , няма начин за велика изява,

Всичко край мене е малко страшно,

иначе пък – изглежда  изящно!

Хайде,  опитай се ти да познаеш,

щом толкова много за мен вече знаеш!

 Даниел Милчев Бумболов от ІV”б” клас 11-годишен

ОСМИ МАРТ

В този ден, на тебе посветен,                                                             

с лъчи от чиста обич  озарен,                                             

мила мамо, приеми от мен                                                                 

това разцъфнало цветче от лен.                                                                                                                                                 

Щастие безкрайно, радост

чувството за вечна младост -                              

цветенцето ми  ще донесе                                                     

скромен дар за  твоето сърце.                                                               

Извор чист  от нежност, добрина                                                          

блика  от твоята добра душа.                                                  

Радост ще ти озари  лицето -                                     

обич нося аз за теб в сърцето.                                                                                                

ВЕСЕЛА ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ

Пис, пис, пис,  писани,

малки, пухкави котарани,

подмятат си с креченцата

на баба ми кълбенцата.

Прела баба, па се спряла,

три аршина омотала.

От аршините решила

и  кълбенца тя си свила.

Но поглежда към земята,

гледа, чуди се, горката: -

погледът ли й се мае,

двойно вижда ли, не знае?

Тез кълбета се търкалят

и  по пода обикалят –

сиви, черни и пембени,

всички мръсни, но засмени.

Ах, че стана олелия,

с котки няма оправия!

Скочи баба на крака,

в преждата се омота.

Викна: - Ще ви хвана аз!-

Всички хукнаха за в час,

всички бързат да се скрият,

че ще има разправия.

Всяко някъде се скри,

но оставиха следи –

баба бързо ги откри.

Тъй спокойно е сега!

Спят по своите легла.

Бързо лягай си и ти,

Сънчо да не отлети!

ЗВЕЗДА

Звездице моя сияйна,                    

къде ли отново блестиш?            

Блестя в небето омайно,              

под което сладко ти спиш.           

Щом си будно ,мило дете,            

виж ме как играя хорце!                 

Лиана Антонова, 11 год., 4 „б” клас

20.11.2011 год.

   

МАЙЧИЦЕ СВЯТА

                                              

                            Мамичко мила, майчице свята,

                            ти си едничка за мен на земята.

                            Мамо, мамо, колко те обичам!

                            Лицето ти грее - бяло кокиче,

                            Усмивката ти - зора засияла,

                            устните ти - роза разцъфтяла,

                            косите ти  като река  буйна,

                            любовта  ти – вода сладкоструйна.

                            Мамо мила, ти си най-добрата, -

                            най-мила и най-красива на земята!

Даниел Милчев Бумбалов, 10г., 4 б клас

ЛЮБИМИ ИГРАЧКИ

                                    В стаята ми има разни  играчки:                                   

слончета , палячовци , тракачки ,

има даже две сестрички,

сладки куклички мънички.

Но пораснах , станах голям вече ,

а тогава мама строго ми рече:

- Ей , Иване , я хайде вземи

и играчките свои ти  прибери!

Станал си вече голям и  уви,

омръзнаха ти вече игрите,  нали?!

Тя глава към мене навежда,

изпод вежди все ме поглежда:

-         Я на мъж не ми се прави!

Просто ставай и ги прибери ,

само двечки си ти  остави

и на шкафа си ги постави.

Но как ли сега да избера ,

само две играчки в купа?

Ако взема аз чичо слон

ще се разсърди пък дядо кон .

Ако взема  взема двете сестрички ,

сладките  кукли мънички,

ще ми се сърди тогава козата,

дето смешно си клати рогата.

Ще си поиграя с всички

играчки хубави мънички.

За последно ще играя с влака ,

ще си сложа даже калпака

и ще пея песничка:” Ура ,

ех че  става чудна веселба!”

„Пуф-паф , трака-трака,

вижте тук пристига влака,

пълен с моите играчки ,

слонче, клоун и тракачки,

ще престигне ей сега ,

тук , на гара „Гългонога” ,

а начело машиниста –

слонът в униформа чиста”

Тъй си пеех там в захлас,

без да мисля аз за час.

Ох, не мога да оставя ,

с влака пълен със забава!

                                   Пламена Калчева, 10 г., 4 „В” кл.

                                                             

ПРИНЦЕСА

 Принцеса бях в кралство незнайно.

Преживях приключение омайно.

Отвлече ме зъл магьосник ,опасен,

той скри ме в своя дом прекрасен.

Но аз успях да избягам от там,

помогна ми принц чаровен, засмян.

Преминахме с него пред голяма гора,

и още преди да изгрее зора

аз осъзнах ,че в принца се влюбих,

че по него дори ума си загубих.

Накрая с моят принц се прегърнахме

и щастливи ние в двореца се върнахме

Лиана Деянова, 10 год. ,4 „б” кл.

В НОЩТА НА НОВА ГОДИНА

В нощта на Нова година

сърчице мило затуптя  .

Подаде любопитно

кокиче своята малка глава

през покривката на снега.

Светът с усмивки го покори,

заслепи го заря от звезди.

А на сутринта...

кокичето се бе вледенило –

да живее то бе подранило! 

  Тейнур Хасанов , 9 г , 3 кл.

СНЕЖЕН ЧОВЕК

Падна хубав ,пухкав сняг,
вън деца играят пак.
Снежинките танцуват,
като деца лудуват.

Снежко сред поле стърчи,
с въглени вместо очи
и със морковче за нос,
нищо, че е гол и бос.

Зимата ще е добра,
почвайте ,деца, игра!
В този хубав, зимен час,
Снежко е сред нас!

Мирослав Данчев, 9 г, 3 клас

КОЛЕДНА ПЕСНИЧКА

Зън, зън, зън! Зън,зън, зън!
Кое е вън ? кой е вън?
Кой ще дойде тук при нас?
тук пристига Дядо Мраз.
Искам още щом го зърна
от сърце да го прегърна.
Аз си знам,аз си знам,
той ми носи дар голям!

Симона Младенова, 9 г, 3 кл
.

Коледа

Таня Тонева,10г.,4 б клас

  

Сняг се сипе вече вън.

От далеч се чува звън.

Тропат с малки крачета

работливи джуджета -

ту-наляво, ту-надясно

бързат с даровете, ясно!

Тръгват с тежката шейна,

да обходят те света.

Не ги спират студ и мраз,

и във празничния час

те подаръци оставят,

кой е слушал не забравят.

Чуйте радостта на всички,

весели деца добрички,

пеят весели звънчета,

над села и над градчета

блесна нова светлина -

грее коледна звезда!

Чувствата

Поглеждам в душата си - грее пролетта,

а после, щом съм тъжна - виждам есента.

Рано всяка сутрин взирам се в зората,

със сълзи посрещам лика на красотата.

Чувствам как сърцето топло бие в мен -

по-добро, по - силно от вчерашния ден.

А когато вечер пак се спусне мрака

всяко чувство в мене светлината чака.

                                              МАРИЯНА  ВАСИЛЕВА - 5 клас