Прегледах книгите на леля,
Погледнах после и в сърцето
да мога, мамо, да намеря
за тебе дума най- приветна.
Да мога лесно да ти кажа,
че ти за мен си,мамо, всичко,
и ясно аз да ти покажа
колко много те обичам!
И се взирах в небосвода-
дано подскажат ми звездите,
и тихо плаках от умора,
изгледаха ми се очите.
Дали достатъчно е, мамо,
да знаеш, че съм тук и дишам
и с всяка глътка въздух само,
да чувстваш колко те обичам?
Ти ме разбираш, ти си майка,
сама от книгите прочетох,
за теб съм дъщерята малка,
за мене ти си световете.
И всичко що е на земята
и що се рее сред звездите,
за мене ти си светлината,
която гледат ми очите!
До сетен дъх, през
смях и вопли,
все тебе аз ще призовавам.
Усмивката ти ще ме топли,
а примерът ти -
вдъхновява.
0 коментара:
Публикуване на коментар