КАКВО Е ПРИЯТЕЛСТВОТО

/Съчинение разсъждение върху „Малкият принц“/

    „Не мога да играя с тебе. Аз не съм опитомена.“ – казва лисицата на Малкия принц, когато той й предлага да играят заедно. Според автора на творбата Антоан дьо Сент Екзюпери - да се сприятелиш означава да „опитомиш“ някого. А това ще рече „да се свържеш с другите“.

Но как може да стане това?

    Когато сме в ново училище, първо си търсим приятели. Избираме си до кого да седнем, с кого да си говорим и с кого да споделим чувствата си. И ето така лесно, без дори да усетим, ще сме се сприятелили. Но нека отново се върнем назад. Първо трябва да преценим дали седящият до нас, би се „свързал с нас“. Не е нужно той да е най -красив, най - умен или най - силен. Тогава бихме се подвели от външния му вид и е възможно един ден много да съжаляваме, когато разберем, че всъщност нищо не ни „свързва“. А именно това е най-важното.

За разлика от другите, истинските приятели винаги се ценят. Те винаги се подкрепят и се доверяват един на друг. Те се радват взаимно и споделят мъките заедно. Това са по принцип приятелите. Но вие - ти и твоят приятел може да имате и други общи черти помежду си.

    Пример за това е училището. Там могат се намерят деца, които се вълнуват от еднакви неща, деца които искат или притежават едно и също и това ги радва, деца които живеят близко едно до друго и играят заедно от малки.

Различни форми на приятелство могат да се видят в парка. Там можем да срещнем хора, които всеки ден карат колело или бягат в група, семейства които имат малки деца и се срещат, за да ги разходят, а дори и хора, чието единствено занимание е общото четене на сутрешния вестник. Всички тези отношения правят хората приятели, но те не са задължителни, за да се получи връзката.

„Но ако ти ме опитомиш ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…“ – така лисицата обяснява за приятелството на принца. Истинските приятели са си потребни един на друг. Те си помагат, забавляват се, мислят си за другия, когато го няма, и искат той да дойде. Те взаимно чувстват, че приятелят им е единствен в света и сам по себе си е уникален.

    „Няма търговци на приятели…“ – казва лисицата на Малкия принц. Приятелството е безценно… То не се купува с пари и не може да се продаде за нищо на света. Има хора, които си купуват приятели. Аз мисля, че това не е приятелство. Има и хора, които искат да управляват своите приятели. Има и хора, които искат приятелите им да им се възхищават. Има хора, които са приятели само по работата и после не си говорят. Има хора, които настояват някой да им стане приятел, без дори да имат нещо общо. Тези хора не са приятели помежду си. Те използват приятелството в своя полза или изобщо не мислят за него.

Но принцът мисли за своята роза. И това е един чудесен пример за истинско приятелство.

Даниел Милчев Бумбалов 6 " б "

клас - 12 години 23.01.2014 год.