Красотата, изваяна от чудната природа, очарова всеки който я види.
Щастливи семейства, омаяни от хубостта на Тракия и славния хайдушки Бакаджик, живеят в родното ми място. Хората от моето село са за-дружни, работливи и не пропускат веселието.
Жителите на село Козарево имат много поводи за радост и гордост в сърцата си. Един от тях е свързан с завоюваните награди от Фести-вала на виното.
Моето родно село се гордее с Клуба за възрастни, който в скоро време отвори врати и с новосформираната младежка организация Сънрайс.
Селото е красиво през всички сезони. Аз съм израсла сред природата и в тихото очарование на селския спокоен живот. Обичта която чувствам към него е безусловна и силна.
На пролет от синьото небе се спускат ята от щъркели и лястовици. Върху безбройните дървета като разцъфваща надежда се разпукват първите розови цветове. Зеленият бръшлян извива снага край порти и огради, обвива стените на къщите с неижна зеленина, а короните на дърветата се покриват с хиляди трепкащи млади листа. Сред клоните с медено гласче звънко запява славея.
А после пристига лятото и натежалите житни класове пожълтяват. Комбайнерите се захващат за жътва. Приятно е когато в тихия, летен здрач звучи омайващата песен на щурците и крясъка на жабите в блатата.
Отлетят ли горещите летни дни, настъпва златна есен. Тя шари с различни цветове дървета и храсти и постила земята със своите пъстри килими. Есента е сезона на сочното кехлибарено грозде. Добрите стопани пълнят бъчвите с руйно червено вино. След листопада си отиват хубавите прелетни птици. Вятъра засвирва тъжна песен, а от сивите облаци се изсипват първите кристални снежинки. селото се готви да посрещне зимата… Тя на свой ред застила земята с бяла, пухена завивка. Децата в селото изваждат шейните и до късен здрач се спускат по белите атлазено - искрящи пързалки. Зимата украсява и малките къщурки със своите красиви одежди.
Всеки сезон носи красота на моето родно място. Хората им се радват и са щастливи, че не са изневерили на родното си село и въпреки проблемите, които днес съпътстват живота ни са доволни, че са родени и живеят в това райско кътче.
Но както сезоните, а с тях и красотата на селото ми се променя, за съжаление в обратна посока се промениха и нравите и възпитанието на много хора. А това започна да се отразява негативно и върху естественото състояние на природата.
Бих извикала на висок глас, за да ме чуят: Околната среда, от която зависи живота и бъдещето ни, не трябва да бъде замърсявана с каквито и да е отпадъци. Трябва да бъдем състрадателни към природата, с грижи да се отплащаме за всичко, с което така щедро ни дарява, да пазим неоценимото богатство, което имаме.
А на хората от моето село бих казала:
- Мили хора, да бъдем добри, разумни и благородни, да съхраним красотата на село Козарево и неговото бъдеще е наш дълг и отговорност. Само така можем да засвидетелстваме любовта към своя роден край и нашето хубаво село.
Марияна Василева Василева
0 коментара:
Публикуване на коментар