ДЕВОЙКАТА, КОЯТО СВИРЕЛА НА ФЛЕЙТА

   Имало едно време едно момиче на име Мария. Тя била кръстена на  реката Марица и била толкова красива , че баща й не и позволявал да излиза на вън,  а годеникът й много я ревнувал.

   Мария много обичала да свири на флейта и цяла вечер свирела и пеела. Една вечер момичето успяло да се измъкне от къщи, отишло до реката и седнало да посвири. Когато се зазорило Мария  решила да се изкъпе в реката и оставила флейта си на брега. Докато тя се гмуркала в реката, на брега дошъл един момък,  който скитал из планини и низини. Той видял нейната флейта и решил да посвири.

Унесен в свирнята, момъкът се сепнал когато чул плисък в реката , изпуснал флейтата и тя паднала в реката.

   В този момент  пред очите му изплувала разгневената девойка, която сърдито попитала:

- Кой си ти и какво правиш тук? И защо си ми пипал флейтата? Как можа  да вземеш без позволение и да я изпуснеш в реката?

-       Момъкът й  отговорил:

-       Извинявай, девойко! Не знаех, че е твоя. Аз просто исках да посвиря, но неволно я изпуснах в реката.

-       Момичето казало:

-       Добре, че бях в реката и успях да я хвана преди да е потънала във водата! Тя ми е подарък от годеника ми и той много щеше да се разсърди, ако беше потънала.Е добре, прощавам ти! Сега  можеш да посвириш , а аз ще пея.

Докато си свирели и пеели на  брега пристигнал  годеникът на Мария. Той бил много ядосан и щом  ги открил  викнал:

-       Мария, защо отново не си вкъщи?  Сега ще видиш какво ще стане, щом не изпълняваш забраната да скиташ нощем!

Ядосан, той застрелял девойката и момъка и те паднали в реката.

Минали години. Хората разказвали, че който отидел на нощем брега, ще чуе тяхната песен.

 Възрастните хора  не вярвали  и затова никой не чувал песента им.

Само децата чували тяхната мелодия и си казвали: „ Легендата за момъка и момичето е истина“.

От Неделина Кирилова Иванова 4 а клас в литературен клуб „Пегас“

ЕДНО МАЛКО МОМИЧЕ В СВЕТА НА ГОЛЕМИТЕ ЧУДЕСА

    

               Един ден малко момиченце излязло да си поиграе на вън. Докато си играело в парка, видяло малки зайчета и тяхната майка . То  решило, да ги последва, за да може да си поиграе с тях . По пътя видяло една рекичка,в която плували патенца и се заиграло с тях. Така  забравило за зайченцата .

   Когато се наиграла с патетата, тя отново потърсила мама Зайка и децата й ,но не ги открила. Тъкмо да си тръгне и патенцата й посочили хралупата ,в която живеело заешкото семейство. Тя веднага тръгнала на там и тъй като била малка, успяла да влезе в хралупата .

Щом влязла видяла вътре,че няма никого и тъкмо да си тръгне, забелязала една малка, тайна вратичка. Влязла навътре и видяла много врати . Решила отвори най-малката , но нямало как да се смали , за да влезе в прекалено малкото  помещение.

Тогава се огледала и видяла кана с  оранжев сок,а до него една чаша.Момиченцето  си сипало, изпило една глътка и изведнъж станало по-малко и от мишка. Зарадвано влязло през вратичката и видяло чудни красоти, които не можели да се опишат. Момичето забелязала в далечината зайчетата и ги последвало. Скоро ги доближило и чуло майката да им обяснява  ,че трябва да се държат прилично , защото отиват на сватба . Те пристигнали на тържеството. Зайчетата седнали, а момичето се скрило и гледало отдалеч. Сватбата била на дъщерята на кралицата на магическия свят. Детето се изумило , че младоженците са карти и неволно ахнало високо.  Царицата видяла момичето и много се ядосала. Тя накарала стражите си да я убият, за да не каже на някого за тайнствената страна .Много  разгневена царицата  попитала ,защо майката- заек е позволила да я следят . Майката зайка убеждавала кралицата ,че е знаела , че някои я следи . Кралицата казала , че ще пусне момичето, но само ако то обещае да не казва на никого какво е видяло.

Зайчетата и майката отвели момичето до поляната в парка, където се срещнали и й казали да не казва на никого за това.   В този миг момичето се събудило и осъзнало че това е било само сън , който разказало на майка си ,но я помолила дао обещае, че тя няма да казва на никого.

Неделина Кирилова

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА МИШЧИЦАТА

   Един ден докато зайчето Сивко  и приятелите му си седели  и разговаряли, внезапно видели една мишка,  която бягала от домашната котка .

   Те я спрели и попитали защо бяга, а тя им разказала, че котката иска да я изяде и постоянно я преследва.

    Зайчето Сивко попитало как се казва мишката,но тя  отговорила ,че си няма име и нейните приятели и казват просто Мишчица.

    Светулката, първата приятелка на Сивко, красивата и  мила Светла, казала на мишчицата: :

- Не се тревожи! Бъди наша приятелка и ние ще ти помогнем да се върнеш в  дупката си

без котката да те притеснява .

Таралежчето Бодливко потвърдило :

- Да, Светла  e права, всички ще ти помогнем.

 Тръгнали към жилището на мишката. Там видели, че котката стои пред дома й и я чака да се завърне, за да я хване.

Приятелите се наговорили Щурчо да отиде да й посвири на цигулката си, а Светла да му потанцува, за да я   разсее.

   Ако  се наложело Бодливко  трябвало да  я набоде и така да я изгонят. Речено – сторено! С общи усилия котката била прогонена , а Мишчицата се прибрала щастлива и им благодарила за помощта!

Неделина Кирилова

ЛЕГЕНДА ЗА ДЕВОЙКАТА, КОЯТО СВИРЕЛА НА ФЛЕЙТА

   Имало едно време едно момиче на име Мария. Тя била кръстена на  реката Марица и била толкова красива , че баща й не и позволявал да излиза на вън .

   Мария много обичала да свири на флейта и цяла вечер свирела и пеела. Една вечер момичето отишло до реката и седнало да посвири. На сутринта тя решила да се изкъпе в реката и оставила флейта си на брега. След малко на брега дошъл един момък,  който скитал из планини и низини. Той видял нейната флейта и решил да да посвири, но я изпуснал и тя паднала в реката.

   Момичето видяло какво станало и казало на момъка:

-       Ти защо си ми пипал флейтата? Как можа  да я изпуснеш в реката? Не се ли срамуваш поне малко?

-       Момъкът й  отговорил:

-       Извинявай, девойко! Аз просто исках да посвиря, но неволно изпуснах флейтата.

-       Момичето казало:

-       Добре, че бях в реката и успях да я хвана преди да е потънала във водата! Е добре, сега  можеш да посвириш , а аз ще пея.

Докато си свирели и пеели на  брега пристигнал  годеникът на Мария. Той бил много ревнив и щом  ги открил, ядосано викнал:

-       Мария, защо отново не си вкъщи?  Сега ще видиш какво ще стане, щом не изпълняваш забраната ми да скиташ нощем!

Ядосан, той застрелял девойката и момъка и те паднали в реката.

Минали години. Хората разказвали, че който отидел на брега ще чуе тяхната песен.

 Възрастните хора  не вярвали  и затова никой не чувал песента им.

Само децата чували тяхната мелодия и си казвали: „ Легендата за момъка и момичето е истина“.

От Неделина Кирилова Иванова 4 а клас в литературен клуб „Пегас“

МОЯТ ЛЮБИМ СЕЗОН

            

  Моят любим сезон е зимата. Аз я харесвам много. През почивните дни  съм  си вкъщи и пия горещ шоколад  .

   А когато искам, мога да изляза и да  играя по цял ден да играя с всички мои приятели. Забава голяма е  да си правим снежни човеци и снежни ангели.

Направо е голям купон, щом е зима и сме във ваканция.Тогава си играем навън по цял ден.

Неделина Кирилова

УЧИТЕЛКО, ПОКЛОН!

  Ти, учителко любима, ме посрещна на прага на първата ми учебна стая с усмивка на лице. Ти винаги ми помагаше в трудните моменти . Научи ме да пиша, да чета. Отначало  , срещах много  трудности, но с твоя помощ успях да овладея  смятането си, да изгладя  и четенето си. За съжаление при писането допусках грешки, но  ти търпеливо ми помогна тези грешки да станат по - малко . За матурата съм сигурна , че няма да имам грешки, защото  ти отново ще ми помогнеш, както помагаш на всеки. Караш ни се когато се налага , но ни обичаш и винаги всичко ни  внимателно ни обясняваш.

   Аз не съм участвала в нито едно състезание, или конкурс и затова не си ме хвалила , но, ако реша да участвам и се колебая дали  ще успея, знам , че ти непременно ще ми помогнеш, за да се представя добре и ще се гордееш с моето участие. На всеки помагаш   и обясняваш и аз вярвам, че един ден това, на което ни учиш днес,  ще бъде началото на нашите сбъднати мечти. Обичам те, учителко, моя и ти правя поклон!

Неделина Кирилова, ЛК „ Пегас”

ДА ОПАЗИМ ПРИРОДАТА ЧИСТА

    За да опазваме природата чиста всички ние  трябва да се грижим за нея, така, както тя се грижи за нас. Тя ни дарява всички условия за живот – вода, въздух, храна, топлина, светлина и  красота, от които ние, хората се нуждаем.

Сега ще ви разкажа история за едно момиче което спасило селото си и града си от замърся-   ване.

    Един ден момиченцето забелязало , че сметището на селото било препълнено. Вятърът разнасял по улиците  хартии и найлонови обвивки, тровел хората с противната миризма на  разложени отпадъци. Майката на момиченцето няколко пъти  молила  на кметицата да изпрати хора ,за да почистят сметището,  но тя нищо не направила. Така полека-лека цялото им селце било превърнато в сметище.

Момичето и майка му се преместили в града, но и там сметището се препълнило и заплашвало да засипе целия град. Тогава кметът наредил на гражданите да се изнесат от града и да се преселят  в по-добро за живеене място. Но това ли било  най- доброто решение?

Тогава  момиченцето събрало  своите приятели и  им казало , че трябва да почистят града и селцето с помощта на всички граждани. Така и сторили. Цял ден, неуморно  се трудили дружно, докато  градът и селото светнали от чистота. А целия боклук бил изнесен и преработен във фабрика за смет. 

Всички останали много доволни и били благодарни на момиченцето за неговата чудесна идея. А то  и майка му и си заживели спокойно и щастливо. От този ден нататък  те всяка година  участват в инициативата „ Да изчистим България за един ден“, която  всъщност била идея на доброто и умно момиченце.

Неделина  Кирилова, ЛК „Пегас” – при СОУ „СВ.Климент Охридски” - Ямбол

ВРАЖДУВАЩИ СЕСТРИ

              

   В едно бедно семейство се родили две момиченца. Едното имало сини очи и го наричали „Синеокото море” , а другата имала зелени очи затова й казвали „Зелената кралица.”

  Всъщност, момичето със сините очи се казвало Виолета , а другото Ана. Те много се обичали, но един ден се случило така, че любовта им се превърнала в жестока омраза.

Двете сестри били поканени на кралски бал. Там, заедно с останалите момичета от кралството, трябвало  да се поклонят на принца  и ако той харесал една от тях ял  да се ожени за нея и да я направи кралица.

    Принцът  избрал Виолета, а другата сестра била толкова разочарована и  ядосана, че  накарала леля си, която била магьосница, да прокълне бъдещото им  дете, за да се разболее и умре.

    Когато  се родило детето на принца и Виолета, то било парализирано  завинаги,. Родителите много страдали, защото  не знаели как да развалят магията.

Но, както се случва в приказките, щом има лоши магьосници, се намират и добри вълшебници, за да развалят черната магия. Един ден в двореца се появила старица, която  казала на Виолета, че трябва да отиде  на връх Стара планина и когато го изкачи, ще намери лекарство  за детето.Но имала само няколко часа ,за да стигне до лекарството, а пътя бил много труден. Виолета се борила със всички бори за своето дете. Стигнала планината , изкачила се на  заснежения връх, но била отчаяна, защото пророчицата й казала , че  когато изтече и последната минута от шесте часа, часа еделвайса, който щял да спаси сина им ще изчезне.  Виолета напрегнала последните сили, които й оставали, прескочила пропастта, която я разделяла от цветето и в последната минута, успяла с изранени ръце да го откъсне преди да изчезне завинаги. Така след много премеждия Виолета се справила. Майчината любов й помогнала  да спаси сина си.

Неделина Кирилова

ЛЮБОВТА, КОЯТО НАРАНЯВА

           Казват, че любовта е сляпа и понякога от нея много боли. Сега ще ви разкажа за двама влюбени които се срещнали за кратко, а после Съдбата ги  се разделила. и ги направила нещастни.

          Момиче, на име Аника, се влюбила в свой съученик. Харесвало го от една година , но той не знаел за чувствата й. Аника  също не знаела че той я харесва. Нейната приятелка Джен решила да им помогне, защото обичала и двамата и  им уредила среща.  Те се опознали и още на първата си среща  разбрали, че са един за друг.

На другият  ден, обаче,  момичето претърпяло  катастрофа и ослепяло.Най-добрата му приятелка му станала водачка защото го обичала истински.

         Момчето, обаче,  скъсало с нея веднага след като тя излязла от болницата. Сега, когато ослепяло, момичето съвсем ясно "видяло" истинската същност на любимия си. Явно неговите чувства не са били нито силни, нито истински, защото при първото изпитание, той се отрекъл от любовта си.

Момичето останало само, но не се чувствало самотно, защото вярната му приятелка  била до него за винаги. 

Неделина Кирилова

ЛЮБОВТА НА АНИКА

                        

           Казват, че любовта е сляпа и понякога от нея много боли. Сега ще ви разкажа за двама влюбени които се срещнали за кратко, а после Съдбата ги  се разделила. и ги направила нещастни.

          Момиче, на име Аника, се влюбила в свой съученик. Харес-вало го от една година , но той не знаел за чувствата й. Аника  също не знаела че той я харесва. Нейната приятелка Джен решила да им помогне, защото обичала и двамата и  им уредила среща.  Те се опознали и още на първата си среща  разбрали, че са един за друг.

            На другият  ден, обаче,  момичето претърпяло  катастро-фа и ослепяло. Най-добрата му приятелка му станала водачка защото го обичала истински.

         Момчето, обаче,  скъсало с нея веднага след като тя излязла от болницата. Явно неговите чувства не са били нито силни, нито истински, защото при първото изпитание, той се отрекъл от любовта си.

           Така момичето останало само, но не се чувствало самотно, защото вярната му приятелка  била до него за винаги. 

Неди  Кишрилова

ЛЮБОВТА

                          

           Казват, че любовта е сляпа и понякога от нея много боли. Сега ще ви разкажа за двама влюбени които се срещнали за кратко, а после Съдбата ги  се разделила. и ги направила нещастни.

     Момиче, на име Аника, се влюбила в свой съученик. Харесвало го от една година , но той не знаел за чувствата й. Аника  също не знаела че той я харесва. Нейната приятелка Джен решила да им помогне, защото обичала и двамата и  им уредила среща.  Те се опознали и още на първата си среща  разбрали, че са един за друг.

            На другият  ден, обаче,  момичето претърпяло  катастрофа и ослепяло. Най-добрата му приятелка му станала водачка защото го обичала истински.

         Момчето, обаче,  скъсало с нея веднага след като тя излязла от болницата. Явно неговите чувства не са били нито силни, нито истински, защото при първото изпитание, той се отрекъл от любовта си.

           Така момичето останало само, но не се чувствало самот-но, защото верната му приятелка  била до него за винаги. 

Неделина Кирилова

КОЛЕДНА МАГИЯ

   На Коледа се събудих и видях, нещо необичайно. Вълшебно, фантастично!

Навсякъде около мен прелитаха, или крачеха вървяха  много чудати създания.

Тогава осъзнах, че съм на Северния полюс. Имах един списък и  подаръците за приятелите си, които  трябваше да купя.

В списъка имаше тези имена: Диди,  Поли,  Теди, Хриси, Никол и Алекс. Запътих се към първия магазин, чудейки се какво да купя. Накрая все пак реших.

На Диди купих карта на целия Лондон, а на Поли  взех книга с принцеси, на Теди купих плющена играчка на име Фърби. Хриси получи Колармимаин,това е модел на детска чанта, а Никол получи цял куп мъниста за гривни и книга за рисуване. И да не забравим Стефи и Алекс. На Стефи взех много модерен таблет, а на Алекс купих същата дамска чанта  като на Хриси.

    Питате се вече  сигурно, за себе си дали купих нещо?  Отново се случи чудо!

Един елф ме заведе при дядо Коледа и си пожелах книга,  в която има малки момиченца. Ще  мога да ги разкрасявам лично. Книгата се казва Верибела и също  е и дамска чантичка. Коледа направи за нас чудеса – всяка от нас получи желания  подарък.

     Едва ли е нужно да казвам, че бяхме много щастливи? Много щастливи!

Но в същия миг се събудих и разбрах, че ,за съжаление ,  това е само сън!

Неделина Кирилова Иванова от 4 а клас на десет години ЛК „Пегас”

В БЪДЕЩЕТО

   В бъдещето имало едно училище на имe СОУ  „Роботски климс „. Най - невероятният клас бил Робо, а госпожата се казвала Златка Роботка.

    Един ден, ученичка на име Робо Стефи  и приятелите й  играли на топка, ударили я  неволно в корема и тя започнала да се разпада.

  Уплашена, тя повикала най- добрата си приятелка Робо Ники, разказала й, че се разпада  и я помолила за помощ, но я накарала да й обещае, че ще пази това в тайна, за да не тревожи близките й. Приятелката обещала да не казва, защото тайната била на приятелката й и тя нямала правода я споделя с друг, щом е помолена на мълчи.

Все пак Робо Ники дълго мислила и решила да сподели с майка си, защото тя била специалист по поправката на  роботи. Те заедно отишли  при Робо Стефи и майката на Робо Ники сменила повредените части и сглобила приятелката на дъщеря си. Момичето  благодарилоот сърце  и продължило  да играе и да  учи с приятелите си.

Градът им имал много правила и закони, но и бил много красив. Всяка вечер над него  валял дъжд от падащи звезди, имало и летяши ракети вместо коли и таксита ,а магазините, фабриките и заводите - всичко било във небето. Разбира се, жителите на града  били роботи, но се чувствали и живеели като хора.,И те имали нужда от приятели, на които може да се разчита в трудни моменти.

Неделина Кирилова Иванова 10г, 4а клас, ЛК „Пегас”

ЛЪЖЕЦ

Един ден синът на Настрадин ходжа закъснял за училище. Ходжата се ядосал и му казал:
-  Ставай веднага и тръгвай за училище!
Синът му отвърнал:
- Но татко, лошо ми е! - Баща му отговорил: - Добре, но само за днес.
Всеки ден синът му лъгал така, но ходжата разбрал от един негов приятел ,че мързеливият му син хитрува.   Ядосан, Ходжата отишъл един в стаята на сина си и го попитал:
- Имаш ли температура? Ето ти термометър, премери я, за да видим  дали не си много зле!
   Момчето се уплашило, но нищо не казало и си сложило термометъра. А той не умеел да лъже и показал нормална температура.
    Настрадин ходжа го наказал да си пише домашните и мму заявил, че е разочарован от такъв син и се срамева от постъпките му.
Синът  разбрал ,че не бива да лъже възрастните хора и оттогава никога не хитрувал пред

баща си.
Неделина Кирилова Иванова, ЛК "Пегас" при СОУ "Св.Климент Охридски",10години
Телефон за връзка:0887509437

ШАХ И МАТ

Тази игра се играе с двама.
 И тази игра нарича се шах
с фигури в бяла и черна гама.
Гледай, аз ще те победя без страх!

Ето, приятелю, аз съм на ред.
А сега внимавай, си ти на ход!
Аз тръгвам смело с пешката напред,
ти веднага подкарваш своя топ.
Ах, но ти взе любимия ми кон!
Аз ще преместя офицера свой...
Шах и мат! И стана какъв купон!
Аз пак побеждавам в този двубой!


Неделина Кирилова, Л К „ Пегас”, 4 „а” клас