КОЛЕДА

Коледните звънчета,

с нежните си  гласчета,

в празничната нощ запяват

и за миг я озаряват.

Доброта залива всички

и големи, и мънички.

Подаръците от сърце,

дарява всеки с две ръце.

Коледата ни сплотява,

хората  обединява.

Пламена Калчева 7 „б” клас

МГ „Атанас Радев”

МОЯТ НОВООТКРИТ ТАЛАНТ

    Аз съм просто едно малко момиче, което доскоро не знаеше, нито да чете, нито да пише. Учех в едно малко наглед училище, но с велики хора - СОУ " Свети Климент Охридски". До 4 клас бях невръстно хлапе което знаеше само как да играе и да се забавлява. Точно тогава не проявявах никакъв интерес към литературата, творците и дори към изкуството. Вярвах, че брат ми е по-умното и талантливо дете. Той рисуваше, смяташе и дори четеше още съвсем малък.

   Към края на трети клас нашата госпожа ни бе възложила задача. Всеки от нас трябваше да напише стихотворение или разказ.

   В училище всички четохме своите стихотворения и разкази. Най - хубавите творби бяха давани на г-жа Генка Богданова. Тя е невероятно загрижен, щедър, добър човек и голям писател, който стана наш творчески наставник и ръководител на ЛК”Пегас”.

Още щом прочете моят разказ тя откри в мен един, може би, недоразвит талант. Похвали ме за моята лексика, за конструкцията на моята творба.

Това ме накара да се почувствам специална. Вече не само брат ми бе талантливото дете.

Времето минаваше. Аз пораснах. Постепенно открих, че моята страст е да се изразявам, чрез изкуството и безграничния свят на фантазията, поезията и прозата.

Участвам, печеля,  понякога не успявам да се класирам, в най-различни състезания и конкурси. Но никога не бих успяла да стигна дотам и да се радвам на успехи и награди, ако не беше вниманието, грижата и съпричастността на един прекрасен човек и талантлив писател, г-жа Генка Богданова и моето невероятно семейство !!!

Автор: Пламена Калчева

МГ "Атанас Радев" гр. Яблол

уч-ка в 6 "б" клас

12 години

MAMA – ТЯ НИ Е ЕДНА

Дали има в този свят един, или двама,

които  не знаят думичката "мама" !!

Щом в ъгъла се криеш, или...,

разтреперан  от уплаха си ти,

утешава мила, нежна и добра,

твоята грижовна майчица една !!

Сълзичките ти тя с целувка ще спре,

ще грейне като слънце твоето лице !!

Има тя прегръдка сладка и любезна,

ласкава, топла, мила и нежна !!

Тя на света е само, само една,

нашата мила майчица добра !!

Пламена Калчева 12 год

МИР

„Мир” е думичката чудата

на много доброта богата.

Значи тя да се обичаме,

да играем и да тичаме -

умни, свободни и смели,

 винаги, във всичко успели.

„М” е знак за обичта голяма

тъй започва думата мама,

 „И” за мен означава   игра.

искрена дружба,  добротата.

„Р” звучи като  радост в душата,

всяка радост гони тъгата,

тя прави  децата щастливи

весели, засмени, игриви.

Три букви необикновени

в дума свещена са сплотени.

Мирът е мечта за нас, децата.

За мир жадуват вечно сърцата

                                      ПЛАМЕНА КАЛЧЕВА,  11 Г

                              

ЗАВИСИМОСТ

  В една голяма къща, близо до града живееше Робърт. Един слънчев ден, той вървеше към училище. Неговите родители му бяха дали парички за закуска. Докато вървеше видя един продавач, който продаваше дъвки.  Робърт реши, че продавачът навярно е беден и си купи два пакета с дъвки.

След като отиде на училище той сдъвка едната, която много му се услади. Стана му много, много приятно и той  полека – лека  издъвка всички дъвки в двете кутии. Понякога се чувстваше замаян и му се привиждаха разни странни неща, но момчето  си мислеше, че това е пролетна умора, която скоро ще мине.

  Робърт продължи да купува по два пакета на ден, без да подозира, че те съдър-жат наркотици.

   След 2 седмици момчето започна да повръща и да се кара с родителите си. Обезспокоени от това му състояние те го попитаха какви закуски си е купувал. Робърт им разказа за бедния продавач и за дъвките, които купуваше  от него. разтревожени родителите му го заведоха в болница. Лекарят го прегледа, разпита и им каза, че детето е употребявало наркотици и има нужда от специално лечение.       Загрижените и уплашени за детето си родителите му попитаха къде трябва да се лекува, след което, по негов съвет го изпратиха на лечение, което продължи дълго и мъчително.

   Колкото до продавача – той беше задържан от полицията след  като родителите на Робърт съобщиха за неговото деяние.

 А  Робърт разбра от личния си горчив опит, че не трябва да си купува нищо от случайни хора на улицата.

Пламена Калчева, 11 год. ЛК „Пегас”

ЛЕКЪТ ЗА ПРИНЦЕСА ЕЖИ

   Дълбоко в една стара гора на име Дъболип в царството Ежервил управляваше цар Таралежко І „Горски” и царица Ежепатра. Те имаха дъщеричка – принцеса Ежи.

   Това беше едно много щастливо и съвсем нормално кралско семейство, докато един ден принцеса Ежи не се разболя от неизличима болест. Много лекари се опитваха да я излекуват, но без успех. Царят правеше всичко възможно за да излекува Ежи, но нищо не помагаше.С всеки изминал ден Таралежко 1 губеше надежда, че дъщеря му ще се излекува и тъкмо когато всичко изглеждаше загубено се появи доктор Язковчо и рече на царя :

 - Царю честити, дочух лошата вест и дойдох да видя каква е тая неизлечима болест?

 - О, добре, заповядай! Дано намериш лек! – замоли се царя.

Доктор Язковчо влезе и прегледа принцеса Ежи.

 - Да, да, да, ясно ми е, това е Ежковория! Много, много лоша болест, но всяка болест както всички си има лек – това е Златното слънчогледово зрънце.

 - Елате докторе, в градината има много слънчогледи, сигурно ще намерим това зрънце.

 - О, съмнявам се! То расте само на Огън планина в пещерата на злата вещица.

 - Но господарю, там е много опасно! – намеси се един от съветниците на царя – Чувал съм, че многосмели рицари са ходили, но не са  се връщали.

 - Доктор Язковчо изберете си един от моите рицари! – Имаш четири дни да го обучиш както искаш.

Не мина много време и доктор Язковчо и рицаря тръгнаха на път. Вървяха, вървяха и стигнаха до един ров, много дълбок ров, а нямало мост по който да преминат.

Тогава доктор Язковчо извади едно въже и го метна на другият край:

 - Сега ще преминем! Можеш ли да ходиш по въжета?

 - Д-д-да! – отговори неуверено рицаря.

 - Тогава хайде! – подкани го доктор Язковчо – аз ще бъда пръв.

Той стъпваше по въжето бавно и несигурно, но успя да стигне другата страна невредим.

- Хайде, твой ред е! – пак го подкани докторът своя спътник.

- Идвам, чакай ме! – Рицарят се хвана отдолу на въжето и пропълзя на другата страна.

 - Е, и това е начин но...!

 - Какво „но”? – запита любопитно рицаря.

 - Но, виж това е Огън планина...Ето я  и пещерата на злата вещица. Хайде, да намерим това зрънце.

Те тръгнаха към пещерата, но изведнъж доктор Язковчо рязко спря и рече :

-          Спри, нещо тук не е наред.

-          Че какво му е на тоя път. Път като път.

-          Аз не мисля така! – рече доктора, наведе се, взе едно камъче и го хвърли, но то така и не стигна до края на скалата,а потъна.

-          Това са плаващи пясъци! Ами сега, как ще преминем? Ще ни трябва истинско чудо.

-          Или не! – пак се намеси доктора – аз навремето бях изобретил  „обувки-лодки”. С тях минавах навсякъде, те може да ни помогнат.

Докато доктор Язковчо говореше, злата вещица ги наблюдаваше във вълшебната си кристална топка и се опитваше всякак да ги спре.

-          Уха-ха-ха-ха-ха! - кикотеше се тя – Никога не ще преминете през злият трол Рахест! Уха-ха-ха-ха-ха! Абракадабра, със силата зла тук аз те Рахест призовавам. Аха-ха-ха-ха-ха!

Докато злата вещица готвеше  злият си план, доктор Язковчо и рицаря вървяха по дългата пътека към пещерата.

-          Сигурен съм, че плаващите пясъци са дело на злата вещица! – каза доктора.

-          Откъде знаеш, да не си магьосник?

-          Не съм, но съм чел за това.

Изведнъж земята се разтресе, това беше тролът Рахест.

-          Какво е това нещоо? – запита рицаря.

-          Това е тролът Рахест, най-страховитото същество. Може да разкъса човек, или животно само с единия си нокът.

-          А с какво се храни?

-          Яде плодове и ядки! Защо?

-          Мисля, че имам нещо за него.- и той извади една торбичка с плодове и една торбичка с ядки – Яж момче!

Като видя тази гощавка тролът се нахвърли върху ядките и плодовете и започна да яде.След като завърши, проговори с човешки глас:

-          Благодаря, че ме нахранихте, длъжник съм ви! Кажете какво мога да направя за вас.

-          Помогни ни да намерим злата вещица и да вземем едно  златно слънчогледово зрънце за болната принцеса Ежи! – помоли доктор Язковчо.

-          Както кажете. Сега ме хванете за ръцете.

-          Лоцър, мощър, телепотър, отведи ни сега при злата вещица.

И още неизрекъл тези думи тримата се отзовали в леговището на вещицата. Доктор Язковчо се опита да премине , но тя го забеляза и го хвана. След това рицарят реши да опита.

- Спри! Ще те направя невидим за да успееш.- каза тролът след което прошепна заклинание, което превърна рицаря в невидим.

Той тръгна, премина покрай вещицата и успя да вземе зрънце-то, а после освободи и доктор Язковчо.

-          Благодаря Рахест, нямаше да се справим без теб! А, сега е време да се връщаме при принцеса Ежи. – сбогува се с трола доктора.

-          Сбогом! Ще ни липсваш! – рече и рицаря.

-          Нека аз ви изпратя! Хинга, минга отлизинга, тези хора вземи и вкъщи ги върни!

След тези думи доктор Язковчо и рицарят се върнаха в замъка.

-          Заповядайте прнцесо, от това ще се почувствате по-добре – и доктора подаде златното слънчогледово зърно на принцеса-та.

След като тя го глътна стана чудо. Вече я нямаше лошата болест Ежковория.

-          Тате,тате оздравях!!

-          Но, това е чудо. Доктор Язковчо от днес Вие ще бъдете гла-вен царски лекар, а вие рицарю-най-почетен гражданин и мой личен оръженосец.

Пламена Василева – 4 „в” клас

МОМЧЕ И ЩУРЕЦ

/ по идея на народна приказка/

    Седяло се малко момче, седяло и свирило със свирка. Дочул го Щурецът – цигулар па му рекъл:

- Чудно свириш, млади момко, чудно свириш, но мене не ще ме надсвириш. Ако искаш да се надсвирваме.залагам си крилцата, ако ти ме мене надсвириш. Ако ли те аз надсви-ря, свирката ще ти взема.

   Момчето веднага приело и на щурчето свирка дало. И започнали да се надсвирват. Свирили, свирили, накрая щурчо рекъл:

-          Пощади ме ти момче младо и ми крилцата остави, че имам мънички дечица! Как без тях ще ги изхраня?

Младото момче отговорило:

-  Иди си със здраве, щурченце! Стига ми славата, че съм щуреца надсвирил.

Пламена Калчева

АКО Я НЯМАШЕ МАМА

Откакто свят светува всяко дете има майка.

Майката е началото на човешкия род. Тя ражда в мъки децата си, но ги отглежда с радост, обгражда ги с грижи и ги дарява с най-нежната и топла любов, за да растат щастливи и спокойни.

Ние понякога дори не осъзнаваме колко щастливи сме

с нашите майки.

Но защо днес има хиляди сираци,без дом и подслон без майка и баща? Как се чустват те?Те нямат онова ласкаво и нежно създание-мама.Биха ли нарекли „мама” някоя от жените ,които работят в дома за сираци? Питам ви как? Защото колкото и да се старае никой не може да замени една майка.

Няма думи на света, с които можем да изразим любовта и признателноста си към тази светица,която хиляди безсънни нощи бди над нас, успокоява ни във всеки един тъжен момент от нашия живот. 

„МАМА” – тя всеки ден ни казва най-ласкавите и нежни думи, радва се и тъгува с нас,  съветва ни и ни закриля като орлица. Никой не гали и целува толкова сладко като нея. няма по-топло кътче на земята от нейния скут.Кажете ми сега, мога ли да изразя признателноста си към тази тъй мила, всеотдайна и грижовна жена в една едетствена дума „БЛАГОДАРЯ”?

Автор: Пламена Калчева 10г. 4”в”клас

ЗАМЪРСЕНАТА ГОРА

   В едно утро двете малки катерички –Рунтавелка и Скокливко тръгнаха за училище. По пътя те видяха таралежът г-н Фрип да носи тежък кош. От него се разнасяше странна, неприятна  миризма.

-Пак нещо е намислил! - каза Скокливко.

-Какво ли е този път? - зачуди се и Рунтавелка .

   В този момент г-н Фрип изхвърли целия кош с отпадъци сред пътя.

-Олеле! Трябва да съобщим на г-жа Лиса, той замърсява гората!

   Загрижени двете катерички забързаха към училище. След като разказаха на г-жа Лиса всичко, тя гневно каза:

-Ах,тоя таралеж! Непоправим е, деца! Чудя се какво да го правя? Мисля, че е време да го порицаем в горския вестник.

-Имам идея! - каза Рунтавелка. Ще почистим ние.

-Съгласен!!!Хайде!

   Скокливко и Рунтавелка събраха разнесените от вятъра  боклуци из цялата гора  в десет огромни чувала.

-Чудесно!  Добра работа свършихме. – избърса потта от челото си Рунтавелка.

- Да! Но  как ще ги пренесем до сметището? – тревожно запита Скокливко.

- Хубав въпрос!  - замисли се притеснена катеричката.

- М,м,м…! Може би г-н Мечо ще ни помогне?

- Да, хайде да го извикаме!

- Чичо Мечо, чичо Мечо! – извикаха в един глас двете катерички .

Сънен мечокът  надникна навън:

- Какво има деца?

- Чичо Мечо, ще ни помогнеш ли?

- Да, но какво ще правите?

- Почистихме замърсената от г-н Фрип гора, но не можем сами да извозим чувалите със събраните отпадъци.

- О-о-о, браво, деца! Ще ви помогна с удоволствие.

   Катеричките  и г-н Мечо натовариха  тежките чували със смет в неговия камион и  ги отнесоха на сметището. След кратко време гората беше чиста благодарение на Скокливко, Рунтавелка и чичо Мечо.

   А г-н Фрип?  Не се тревожете, той получи своето наказание ! Беше аресту-ван от капитан Вълчо, шеф на горската полиция и беше осъден на  сто часа обществено –полезен труд. Цяло лято засажда  млади дръвчета. А  Кълвачът разказа чрез горския вестник на всички за позорното поведение на  г-н Фрип и за извършеното добро дело от бдителните и работливи катерички.

А аз се върнах вкъщи и написах тази приказка, с надеждата, че децата ще разберат това, което искам да им кажа с нея:

НЕ ПРАВЕТЕ КАТО г-н ФРИП! УЧЕТЕ СЕ ОТ ПРИМЕРА НА ДВЕТЕ КАТЕРИЧКИ!

СПАСЕНАТА СЪРНИЧКА

  Един ден, докато Царят на природата си почивал, Огънят решил да си поиграе на воля. подхвърлял наоколо искрички, които блестели и падали в тревата като светулки.

    Изведнъж пламнал в сухата трева пожар. Извили се огромни пламъци, а от тях се стелел във въздуха задушлив дим. Лошите пламъци образували  кръг, в който пленили една от сърничките ,пасящи наблизо. Било ужасно! Уплашена сърничката викала:

-        Помощ! Помощ! Моля ви, помогнете ми!

Щом я чули видели, животните  се затичали към пещерата на Планинският цар, за да го повикат на помощ.

   Изслушал той молбата на сърничката и цялото стадо и заповядал:

-        Веднага да се яви при мен Дъжда!

На небето изплувал черен облак. Това, разбира се, бил Дъждът, който се явявал по заповед на своя Цар.

-        Иди и повикай Вятъра, а после веднага идете да загасите пожара,който се е разразил в гората! – заповядал Планинският цар.

-        Но аз и сам мога да се справя! – отговорил Дъждът.

-        Разбира се, че можеш, но когато сте двама, това ще стане по-бързо и по-сигурно. Върви и изпълнявай!

   Облакът се подчинил. Извикал на помощ своя побратим Вятъра и двамата се втурнали да изпълнят заповедта на Царя. Дъждъл се леел, Вятърът веел и така с общи сили изгасили пожара и спасили обгорената сърничка. после извикали на доктор Лиса, а тя превързала с горски билки раните й.

    Така ,с помощта на добрите си приятели, Сърничката била спасена. В нейна чест, и за да благодарят на Планинският цар, на Дъжда и Вятъра, животните в гората организирали голямо тържество.

     Ето какво написала за този празник в горският вестник поетесата Светулка:

ГОРСКА ДИСКОТЕКА

Ден чудесен е в гората!                                  

На поляната позната

се събират вече всички

малки пъргави Сърнички,

Кумчо – Вълчо и Лисана,

Сврачо с рошавата Врана,

Ежко с двете си ежлета

и Вълчицата напета.

Дисководещ – Баба Меца.

А певците са  Щурецът,

Славейчето сладкогласно

и  Скорецът с гласче ясно.

Сядат всички по местата

и поглеждат към вратата.

Вънка весел глъч се вдига:

Вижте, Царят Лъв пристига!

Баба Меца обявява:

Почва нашата забава!

Царят ни ще я открие.

Забавлявайте се вие!

Ех, че хубава забава,

 в тази дискотека става!

Радват се, танцуват, пеят

и задружно тук живеят.

АКО Я НЯМАШЕ МАМА

Откакто свят светува всяко дете има майка.

Майката е началото на човешкия род. Тя ражда в мъки децата си, но ги отглежда с радост, обгражда ги с грижи и ги дарява с най-нежната и топла любов, за да растат щастливи и спокойни.

Ние понякога дори не осъзнаваме колко щастливи сме

с нашите майки.

Но защо днес има хиляди сираци,без дом и подслон без майка и баща? Как се чустват те?Те нямат онова ласкаво и нежно създание-мама.Биха ли нарекли „мама” някоя от жените ,които работят в дома за сираци? Питам ви как? Зощото колкото и да се старае никой не маже да замени една майка.

Няма думи на света с които можем да изразим любовта и признателноста си към тази светица,която хиляди безсънни нощи бди над нас, успокоява ни във всеки един тъжен момонт от нашия живот. 

„МАМА” – тя всеки ден ни казва най-ласкавите и нежни думи, радва се и тъгува с нас,  съветва ни и ни закриля като орлица. Никой не гали и целува толкова сладко като нея. няма по-топло кътче на земята от нейния скут.Кажете ми сега, мога ли да изразя признателноста си към тази тъй мила, всеотдайна и грижовна жена в една едетствена дума „БЛАГОДАРЯ”?

Автор: Пламена Калчева 10г. 4”в”клас

ЛЮБИМИ ИГРАЧКИ

                                    В стаята ми има разни  играчки:                                   

слончета , палячовци , тракачки ,

има даже две сестрички,

сладки куклички мънички.

Но пораснах , станах голям вече ,

а тогава мама строго ми рече:

- Ей , Иване , я хайде вземи

и играчките свои ти  прибери!

Станал си вече голям и  уви,

омръзнаха ти вече игрите,  нали?!

Тя глава към мене навежда,

изпод вежди все ме поглежда:

-         Я на мъж не ми се прави!

Просто ставай и ги прибери ,

само двечки си ти  остави

и на шкафа си ги постави.

Но как ли сега да избера ,

само две играчки в купа?

Ако взема аз чичо слон

ще се разсърди пък дядо кон .

Ако взема  взема двете сестрички ,

сладките  кукли мънички,

ще ми се сърди тогава козата,

дето смешно си клати рогата.

Ще си поиграя с всички

играчки хубави мънички.

За последно ще играя с влака ,

ще си сложа даже калпака

и ще пея песничка:” Ура ,

ех че  става чудна веселба!”

„Пуф-паф , трака-трака,

вижте тук пристига влака,

пълен с моите играчки ,

слонче, клоун и тракачки,

ще престигне ей сега ,

тук , на гара „Гългонога” ,

а начело машиниста –

слонът в униформа чиста”

Тъй си пеех там в захлас,

без да мисля аз за час.

Ох, не мога да оставя ,

с влака пълен със забава!

                                   Пламена Калчева, 10 г., 4 „В” кл.

                                                             

                                                                                 

ВЕСЕЛОТО МЕЧЕ 

Там в гората, там далече,

си живее малко мече,

с име Мече - "бърболече"

с топло кожено елече.

Има си крачка, ръчички –

лапичките меки.

Има си и две очички

да гледка далеко.

 Под върбата то заспива,

кротко през нощта.

Чудна песничка бъбрива

пее през деня.

Сутрин на една шишарка

сяда нашето мече,

и похапва си попарка

с весело сърце.

Не забравяй ти, човече,

близо до върбица,

си живее малко мече

в сочната тревица.!

Това Мече – "бърболече"

на шишарката седи.

Нощем в своето елече

мило под върбата спи.

Пламена Калчева, 10 г. 3 „В „ клас

Горска дискотека

Ден чудесен е в гората!

На поляната позната

се събират вече всички

малки пъргави Сърнички,

Кумчо - Вълчо и Лисана,

Сврачо с рошавата Врана,

Ежко с двете си ежлета

и Вълчицата напета.

Дисководещ - Баба Меца.

А певците са Щурецът,

Славейчето сладкогласно

и Скорецът с гласче ясно.

Сядат всички по местата

и поглеждат към вратата.

Вънка весел глъч се вдига.

Вижте и Лъвът пристига!

Баба Меца обявява:

- Почва нашата забава!

Царят ни ще я открие.

Забавлявайте се вие!

Ех, че хубава забава,

в тази дискотека става!

Радват се, танцуват, пеят

и задружно тук живеят 

 Пламена Калчева - 3 клас