ЛЕКЪТ ЗА ПРИНЦЕСА ЕЖИ

   Дълбоко в една стара гора на име Дъболип в царството Ежервил управляваше цар Таралежко І „Горски” и царица Ежепатра. Те имаха дъщеричка – принцеса Ежи.

   Това беше едно много щастливо и съвсем нормално кралско семейство, докато един ден принцеса Ежи не се разболя от неизличима болест. Много лекари се опитваха да я излекуват, но без успех. Царят правеше всичко възможно за да излекува Ежи, но нищо не помагаше.С всеки изминал ден Таралежко 1 губеше надежда, че дъщеря му ще се излекува и тъкмо когато всичко изглеждаше загубено се появи доктор Язковчо и рече на царя :

 - Царю честити, дочух лошата вест и дойдох да видя каква е тая неизлечима болест?

 - О, добре, заповядай! Дано намериш лек! – замоли се царя.

Доктор Язковчо влезе и прегледа принцеса Ежи.

 - Да, да, да, ясно ми е, това е Ежковория! Много, много лоша болест, но всяка болест както всички си има лек – това е Златното слънчогледово зрънце.

 - Елате докторе, в градината има много слънчогледи, сигурно ще намерим това зрънце.

 - О, съмнявам се! То расте само на Огън планина в пещерата на злата вещица.

 - Но господарю, там е много опасно! – намеси се един от съветниците на царя – Чувал съм, че многосмели рицари са ходили, но не са  се връщали.

 - Доктор Язковчо изберете си един от моите рицари! – Имаш четири дни да го обучиш както искаш.

Не мина много време и доктор Язковчо и рицаря тръгнаха на път. Вървяха, вървяха и стигнаха до един ров, много дълбок ров, а нямало мост по който да преминат.

Тогава доктор Язковчо извади едно въже и го метна на другият край:

 - Сега ще преминем! Можеш ли да ходиш по въжета?

 - Д-д-да! – отговори неуверено рицаря.

 - Тогава хайде! – подкани го доктор Язковчо – аз ще бъда пръв.

Той стъпваше по въжето бавно и несигурно, но успя да стигне другата страна невредим.

- Хайде, твой ред е! – пак го подкани докторът своя спътник.

- Идвам, чакай ме! – Рицарят се хвана отдолу на въжето и пропълзя на другата страна.

 - Е, и това е начин но...!

 - Какво „но”? – запита любопитно рицаря.

 - Но, виж това е Огън планина...Ето я  и пещерата на злата вещица. Хайде, да намерим това зрънце.

Те тръгнаха към пещерата, но изведнъж доктор Язковчо рязко спря и рече :

-          Спри, нещо тук не е наред.

-          Че какво му е на тоя път. Път като път.

-          Аз не мисля така! – рече доктора, наведе се, взе едно камъче и го хвърли, но то така и не стигна до края на скалата,а потъна.

-          Това са плаващи пясъци! Ами сега, как ще преминем? Ще ни трябва истинско чудо.

-          Или не! – пак се намеси доктора – аз навремето бях изобретил  „обувки-лодки”. С тях минавах навсякъде, те може да ни помогнат.

Докато доктор Язковчо говореше, злата вещица ги наблюдаваше във вълшебната си кристална топка и се опитваше всякак да ги спре.

-          Уха-ха-ха-ха-ха! - кикотеше се тя – Никога не ще преминете през злият трол Рахест! Уха-ха-ха-ха-ха! Абракадабра, със силата зла тук аз те Рахест призовавам. Аха-ха-ха-ха-ха!

Докато злата вещица готвеше  злият си план, доктор Язковчо и рицаря вървяха по дългата пътека към пещерата.

-          Сигурен съм, че плаващите пясъци са дело на злата вещица! – каза доктора.

-          Откъде знаеш, да не си магьосник?

-          Не съм, но съм чел за това.

Изведнъж земята се разтресе, това беше тролът Рахест.

-          Какво е това нещоо? – запита рицаря.

-          Това е тролът Рахест, най-страховитото същество. Може да разкъса човек, или животно само с единия си нокът.

-          А с какво се храни?

-          Яде плодове и ядки! Защо?

-          Мисля, че имам нещо за него.- и той извади една торбичка с плодове и една торбичка с ядки – Яж момче!

Като видя тази гощавка тролът се нахвърли върху ядките и плодовете и започна да яде.След като завърши, проговори с човешки глас:

-          Благодаря, че ме нахранихте, длъжник съм ви! Кажете какво мога да направя за вас.

-          Помогни ни да намерим злата вещица и да вземем едно  златно слънчогледово зрънце за болната принцеса Ежи! – помоли доктор Язковчо.

-          Както кажете. Сега ме хванете за ръцете.

-          Лоцър, мощър, телепотър, отведи ни сега при злата вещица.

И още неизрекъл тези думи тримата се отзовали в леговището на вещицата. Доктор Язковчо се опита да премине , но тя го забеляза и го хвана. След това рицарят реши да опита.

- Спри! Ще те направя невидим за да успееш.- каза тролът след което прошепна заклинание, което превърна рицаря в невидим.

Той тръгна, премина покрай вещицата и успя да вземе зрънце-то, а после освободи и доктор Язковчо.

-          Благодаря Рахест, нямаше да се справим без теб! А, сега е време да се връщаме при принцеса Ежи. – сбогува се с трола доктора.

-          Сбогом! Ще ни липсваш! – рече и рицаря.

-          Нека аз ви изпратя! Хинга, минга отлизинга, тези хора вземи и вкъщи ги върни!

След тези думи доктор Язковчо и рицарят се върнаха в замъка.

-          Заповядайте прнцесо, от това ще се почувствате по-добре – и доктора подаде златното слънчогледово зърно на принцеса-та.

След като тя го глътна стана чудо. Вече я нямаше лошата болест Ежковория.

-          Тате,тате оздравях!!

-          Но, това е чудо. Доктор Язковчо от днес Вие ще бъдете гла-вен царски лекар, а вие рицарю-най-почетен гражданин и мой личен оръженосец.

Пламена Василева – 4 „в” клас