Със сигурност на всеки
човек му се е искало да разбере какво има в бъдещето. Е, това вече може да
стане, защото аз и един мой приятел
Никола направихме машина на времето. И
сега ще ви разкажа от началото до края каква бъркотия настана, заради нашето изобретение.
Днес бе хубав, слънчев ден, както е през лятото, обаче изобщо
не беше обикновен. Аз и Никола от три години работехме над един
проект.За всички наши приятели идеята ни беше невъзможна, но ние продължихме да работим
упорито и все пак успяхме. Направихме машина на времето. С нея всеки човек може
да види какво ще се случи в далечното бъдеще.Тя все още не беше изпробвана,
затова нашето опитно зайче стана кучето
ми Ръфълс. Той беше първия пътешественик във времето.Всичко премина успешно.
Вече вяхме сигурни, че машината може да се използва от хора.
Пръв аз се осмелих да надникна в бъдещето. Там колите летяха във
въздуха, роботите работеха вместо хората, затова всичко беше безплатно, а
технологиите бяха много развити…
Вече се стъмняваше, но все още
имаше време и Никола да влезе в бъдещето. Той излезе от там много доволен.
Двамата се прибрахме вкъщи, но забравих портала отворен, затова всички
хора и роботи дойдоха при нас, в настоящето. На сутринта навсякъде имаше летящи
коли и други неща от бъдещето. Аз и Никола бяхме направили дистанционно, което
да управлява машината в радиус от един километър. Реших да затворя портала, но всъщност сгреших бутона и
направих така, че машината да ни връща в миналото. От портала към миналото,
който по грешка отворих, навсякъде излязоха динозаври, маймуни и много други
животни. Светът се превърна в истински хаос. вината беше наша, затова трябваше
да предприемем нещо, за да върнем спокойствието
на хората от нашето време.
Телепортирах се в бъдещето и се върнах с два сака, пълни с оръжия. Планът
ми беше да примамим животните от миналото към портала, а след това и всички
дошли от бъдещето.
С Никола се преоблякохме във военни дрехи, заредихме оръжията си и вече
бяхме готови за бой. Аз започнах да стрелям около един динозавър,за да го
сплаша и той побягна към портала. Никола успя да върне пет динозавъра в
миналото, а аз останалите десет. Всичко вървеше по план, но роботите от
бъдещето разбраха, че искаме да ги върнем в тяхното време и започнаха да
стрелят по нас със лазерните си очи. Ние, разбира се, не се отказахме, а продължихме да се борим и
успяхме да се преборим с тях и да ги
върнем в епохата, чието време още не беше настъпило. Все пак, аз и Никола се възползвахме, като си взехме по
една летяща кола от бъдещето.
Когато човек има фантазия, може
да постигне всичко!
Недко Иванов, 4 „б” клас
0 коментара:
Публикуване на коментар