ПОТОЧЕТО С ЖИВА ВОДА

 

     Живели двама приятели. Единият се казвал Иван, а другият Боян. Двамата се познавали от много малки  били неразделни. Иван работел като ковач в една ковачница. Изработвал ножове, огради, стълби. Добре се прехранвал с тази работа.

     Боян, пък бил строител.Той построил много хубави къщи в селото и също като Иван бил доволен от своята работа. Славел се като най-добрия майстор в селото.

     Веднъж двамата отишли да копаят нивите си, но докато почивали, между тях възникнал спор. Разбира се, в това нямало нищо лошо, защото и  най- добрите приятели често спорят, но въпреки всичко продължават да се обичат и подкрепят.   

 Техният спор бил за това, дали водата имала  някакви  специални качества, които дори могат да съживят полумъртъв човек. Спорили, спорили…Но изведнъж Боян, пребледнял и паднал на земята. Затворил очите си и едва, едва дишал.. Когато  видял приятеля си паднал на земята, Иван много се уплашил. Разтичал се  насам-натам, викал за помощ, но наоколо нямало никого. Двамата били сами в полето.

Иван разбрал, че така паникьосан, нищо не може да стори за приятеля си. Търсейки изход от тревожната  ситуация, той се оглеждал се  с надежда  наоколо. Недалеч видял няколко върби и се сетил, че под тях  има бистро поточе. Изтичал до там, взел в шепите си вода и наплискал лицето на Боян. после грабнал манерката и му донесъл още от студената, бистра вода, за да пийне и да се съвземе. Освежен, Иван, който припаднал от  горещината, умората и разгорещения спор, отворил очи и му благодарил за помощта. След тази случка Боян от собствен опит се уверил, че водата наистина има специални сили. И двамата приятели  били вече убедени, колко е ценна тя. И се разбрали да пазят водата като очите си.

   Минали две години и Боян забравил обещанието , което дал на своя приятел. Той започнал да изхвърля сметта от двора си  в поточето от чиято вода  бил спасен. След известно време той  се разболял от някаква странна болест. Нито един  доктор не можел да го излекува. Вече нямало много надежди за него. Иван обаче не  искал да се примири, че трябва да изгуби с приятеля си преди да е опитал всичко, което би могло да го спаси. Постоянно разпитвал и търсел лекари, и лекарства, които да излекуват Боян, но оставал разочарован, че никой не успявал.

    Когато Боян разбрал , че не му остава много  време на този свят, се замислил и се опитал да си припомни добрите и лошите си постъпки и да се изповяда, за да пречисти душата. повикал приятеля си и  споделил, че е сторил голям грях към водата на бистрото поточе, защото от мързел и  безотговорност  от години го замърсявал, изхвърляйки  отпадъците си в бистрите му някога води.

   Щом разбрал какво е направил Боян, Иван се досетил, че приятеля му се е разболял, защото, докато е работел на полето   е   пил от замърсената вече вода.

Занесъл малко от нея в лабораторията и там открили  причината за заболяването на Боян. След това вече лекарите започнали ново лечение  и Боян се вдигнал отново от постелята.

    Тогава двамата с Иван почистили поточето, а по-късно построили и чешма, в която вкарали  сладката му кристално – чиста ,студена вода, на която написали:

                   „Водата е извор на живот! Пазете я!”