МЕЧЕТО МАЙК

     В семейството на мечето Майк имало пет деца.То било най-малкото и като такова всичките му братчета и сестри го товарели с разни задачи, които самите те трябвало да свършат.То единствено от семейството ходело на училище и затова му завиждали.

      Един ден майката на мечето казала на едно от братчетата му:

    - Дони трябва да излезеш да отидеш до склада за мед и да купиш,защото нашия свършва и няма да има утре да дам на Майк закуска за  училище.

    - Добре,мамо, ще отида.- отговорило й мечето, но си помислило: - „Ха, защо пък аз ще ходя за мед, заради закуската на Майк? Нека той сам да отиде и да си купи, щом иска да яде! „ веднага изтичало след Майк, който вече тръгвал за училище и  казал, че майка им му е поръчала да  се отбие във фабриката и да купи мед.

     Докато вървяло, малкото мече видяло една огромна къща направена от мед и други сладкиши. Мечето почукало вътре, отворило вратата и видяло, че в къщата стои един старец - прегърбен и много грозен. Като го видял, Майк много се  уплашил и из бягал навън.

 Стигнало мечето до фабриката за производство на мед.Влязло запъхтяно  вътре и попитало:

   -  Къде е професор Феникс?

   - В кабинета си е, заповядайте!- отговорил един от началниците.

   - Господин Феникс, идвайки насам сред полето видях къща направена от сладкиши и мед,а вътре имаше един старец. Той беше грозен,прегърбен и стар.

   - Да, този човек работеше тук, но стана много нахален и ние го изгонихме. Жалко, защото въпреки, че беше стар,  си вършеше много добре работата.

   - Добре,благодаря,че ми казахте!  А може ли малко мед, защото нашия свърши?

   - Да, заповядай,моето момче! Да вие сладко!

   -  Благодаря!- благодарил учтиво Майк и си тръгнал.

       На другия ден, докато вървяло към   училището,  мечето  отново  видяло онзи старец. който се затичал,куцукайки, след него: ,,За възрастта си бяга много бързо! - помислил си Майк и се уплашил много.- Какво ли иска от мен?”

 Едва когато мечето пристигнало в училището старецът го оставил на мира.

Първите два  часа минали добре, но  преди последния мечето пак видяло стареца, който стоял пред входа на училището и явно го чакал.

Надвил страха си, Майк  се приближил  до него и го попитал, защо го преследва.

  -  Не те преследвам. Просто исках  да те питам нещо.

  - Ами питай тогава, защо тичаш след мене? Аз така се изплаших!- отговорило мечето.

  -  Извинявай, исках да разбера ти ли си мечето Майк, най-малкото от петте деца в семейството ти? И още как се казва баща ти? - попитал старецът.

  -  Да, аз съм Майк , - отговорило мечето – а баща ми се казваше Миша.

  -  Радвам се, защото  преди да почине, баща ти заяви пред мен, че те прави наследник на цялото си богатство и ме остави да  го пазя, докато тръгнеш на училище.Той притежаваше онази чудна къща, която видя и фабриката за мед, но хитрият управител вече няколко години крие  това завещание и се възползва незаконно от твоето наследство. А мене прогони от фабриката, за да не проговоря и кажа истината.

  -  О,благодаря,че ми каза, дядо! И заради твоята честност те правя управител на фабриката, а къщичката от мед и сладки ще управлява от днес моето семейство.

  -  Благодаря, това е огромна чест за мен! – развълнуван отговорил  старецът.

    Щом научило новината, мечето се прибрало вкъщи и разказало всичко на майка си.Тя много се зарадвала. С помощта  на добър адвокат те си върнали наследеното богатство и след този ден  заживеели весело и щастливо. А помагали и на по-бедните  семейства мечоци. И никой вече  не подценявал и не обиждал най-малкия член на семейството!

Патрисия Руменова