ЧУДНАТА ВАЗА

                                                

 Близко до гората, в едно селце, живеело семейство с две деца. То се препитавало само с плетивата на майката, а бащата понякога ходел за дърва в гората, които продавал в града.

  Въпреки немотията те живеели сговорно и щастливо.

   Всяка вечер, преди да заспят, майката прочитала една чудесна  приказка на Лилиан и Едуард. И макар, че храната била оскъдна,а  стаята студена, топлината на майчината любов и приказката ги приспивала и те се чувствали щастливи..

Едуард и Лилиан били работливи деца, те помагали с каквото могат на своите родители. Лилиан плетяла заедно с  майка си и двете създавали чудни плетива, а Едуард помагал на баща си в гората. Така те препечелвали малко пари.

Веднъж докато родителите  им били в града,за  да продадат нещо, двете деца започнали да почистват къщата. Грабнали метлите и започнали да метат, но изведнъж Лилиан извикала:

- Братко, ела да видиш! Как не сме забелязали досега в килера тази врата. Тя няма  брава, накъде ли води тя?

- О, Лили, не зная, но да почакаме мама и татко, те може би знаят. - отговорил Едуард.

Лилиан кимнала в знак на съгласие и двамата продължили почистването.

По пладне майката и бащата се върнали, а двете деца още от вратата викнали:

- Мамо, мамо, тате видяхме в стената на килера врата!- казала Лилиан.

- Но без брава! Знаехте ли за нея?- допълнил Едуард.

- Успокойте се! Нека влезем, после ни питайте.- казала майка им.

Всички влезли, успокоили се и децата им обяснили какво се е случило по - рано през деня.

- Врата ли ? - учудила се майката.

- Каква врата? - недоумявал бащата.

- Тази? - посочил Едуард. Това е вратата която Лилиан случайно откри зад онази стара завеса.

Двамата родители се спогледали, защото никой от тях не беше виждал тази врата преди.

- Да я отворим ли? - попитала Лилиан.

- Добре, нищо не губим, нали? - съгласили се родителите им и Едуард бавно открехнал вратата. Сестричката му останала навън, докато той  провери дали не е опасно.

   Какво имало там? Насред тъмната стаичка той видял малка дъбова масичка, а на нея ..., на нея стояла една чудно изписана ваза с богати орнаменти. До нея имало лист, на който пишело:

"Всеки осмелил се да докосне тази свещенна реликва ще пробуди два свята. Ако осмелилият се е с чисто сърце, ще се отвори път към един по-добър свят, ако ли – не, той и близките му ще тънат в немотия."

След като прочело написаното, момчето докоснало леко тази необикновена ваза. Още в следващият миг , пред него стената се отворила, появил се невидим до този момент портал   и нечии дълбок глас проговорил:

- Влез момче, влез в един по-добър свят! Сърцето ти е чисто. Ти го заслужаваш.

Но, Едуард се уплашил и пристъпил назад.

- Няма да отида никъде без мама, татко и Лилиан! - казал той.

- Вземи ги, вземи ги с теб, но помни, че ако извършиш и една грешка и ти и всичките ти любими хора ще се отзовете в тъмнина и немотия.

Едуард бил изправен пред сериозно решение, можел да спаси всички от немотията, но и да ги обрече на още по-голяма нищета. Цялото бъдеще на семейството му зависело от това да остане безгрешен. 

   „Едва ли ще е толкова трудно?!” – помислил си  Едуард,  обърнал поглед назад към

семейството си, поогледал бедния им дом  и решил:

- Приемам, щом утре ни очаква щастието!

- До утре момче! - казал гласът.

След тези думи на тайнственият глас заглъхнал , а порталът изчезнал.

- До утре! - прошепнал Едуард и се върнал при семейството си, което се чудело защо се бави толкова.  На въпросите им какво е открил там, момчето отговорило, ще ще им  разкаже на другия ден, защото е уморено и иска да спи.

   Цялата нощ Едуард се въртял в леглото. Как да съобщи новината? Как щяха да я приемат родителите и сестричката му?

Накрая, унесен в мисли, Едуард заспал.

- Едуард, братко, стани и виж!

- Ооо...., какво има Лилиан ? Виж колко е часът!

- Слез долу бързо!

- Ааааа... ! -прозял се Едуард. Какво става?

- Виж онзи портал се отвори! Закъде ли е ?

- Оооо.. май знам!- рекло момчето и започнало да им разказва за мистичния глас и трудният избор.

Всички се зарадвали, че ще ходят в един по-добър свят. От очите на родителите им рукнали сълзи на щастие. Те никога дори не си бяха мечтали за по-хубава съдба. А сега, благодарение на Едуард, в гърдите им трепнала надежда за по-добър живот.

- Да тръгваме! - извикал той. – Влизаме на „три”.

Всички се хванали за ръце.

- Едно, две, три! - Това били последните три мига преди да открият новия си живот.

Те взели правилното решение, навлизайки в портала. От този ден нататък заживели в един чуден свят без грижи и проблеми.

Всеки техен ден бил изпълнен с щастие и радост, игри и закачки. Не се налагало родителите да работят от зори до мрак, всичко било като в сбъдната мечта.

Но един прекрасен пролетен ден Едуард разбрал, че дори тук отговорностите не свършват, а човек трябва да държи на дадената дума.

- Едуард прибери си играчките от двора и ела да ми помогнеш вкъщи!- помолила майка му.

- Но, мамо, днес имам важна работа  с Флин! Бързам! – излъгало момчето, което в същност на искало да прекъсне приятните си игри с Флин

- Флин ще почака! Прибери ги!

- Ей сега! Само да си взема количките от Лорънс…- опитал се  отново да се измъкне от задължението си Едуард. той дори не се замислил, че прави грешка, след грешка: лъже майка си, бяга от задълженията си и проявява мързел

Той бе забравил предупреждението на тайнственият глас.

Но  непознатият благодетел веднага разбрал, че момчето не си държи на думата и е станало лениво и безотговорно.

Същата вечер, докато всички вечеряли спокойно, близко до масата се отворил същия портал.

- Какво е това?- запитали се всички.

- О, не ! Предупреждението!- сетил се разтревожен Едуард.

Още преди да се осъзнае той и семейството му се отзовали в друга  страна - тъмна и мрачна и безрадостна.

- Добре дошли във вашият най-голям кошмар! Тук ще останете и не ще видите слънчев лъч, докато не изкупите с тежък труд и бедност вината на момчето, което не държи на дадената дума. Елате! Ти си Едуард нали?  Твоето наказание е да живееш с  мисълта за вината си. Ти не удържа на дадената дума, а лекия и безгрижен живот те научи на лоши навици. Ти обрече семейството си на тази ужасна участ. Наказан си да се разкайваш вечно за стореното и да не намериш никога утеха!

Като чул тези думи Едуард заплакал и дори сега, когато четете това, той не е намерил още утеха. Най - много страдал, че  отнел на близките си  спокойния, макар и  беден живот.

Той разбрал, че човешкото щастие зависи от собствената отговорност на човека и честно изпълнявания поет от него дълг.