ПОБЕДЕНОТО ЗЛО

                                                

Преди много години, когато  буйна растителност покри  пустата земя със зеленина, от клоните на едно величествено дърво, израснало сред широка, слънчева поляна, се спусна люлка. На нея стоеше красива, усмихната  жена.Тя слезе от люлката, наведе се над  земята, докосна я с  кристален жезъл  и изрече древно заклинание. Земята се отвори и от нея излезе величествен дворец, който всички нарекоха Дом на природата.

    Млад бръшлян се катереше по високите кули на двореца, а в градините край него растяха всякакви цветя: маргаритки, лалета, рози…В двореца живееше благороден цар с единствената си дъщеря Доротея. Той обичаше природата и затова създаде в малкото градче близо до двореца,  най голямата пречиствателна станция, с помощта на която при необходимост можеха да бъдат пречиствани водите на реки, езера, морета.

   Едно ранно утро в кралството пристигна  вещицата Замърсита - зла и грозна жена, която мразеше околната среда с нейните ярки, искрящи цветове и омайващи  аромати. Тя обичаше хаоса, безредиците, мръсотията и опустошението, затова веднага състави  план да замърси града, бистрите  реки и потоците, които течаха  край него, лазурното езеро, в което  игриво плуваха  красиви риби. Целта й беше да унищожи природата, а с нея и живота, и  вълшебствата и красотата на всеки сезон . Искаше всичко да бъде сиво, мрачно и пусто, да не чува дразнещите я птичи песни и веселия смях на децата.

Много бързо тя се огради с помощници – мързеливи и безотговорни   граждани, с помощта на които  бавно, но сигурно започна да осъществява своите престъпни планове.  Скоро градът заприлича на сметище,  водите на реките потъмняха и потекоха мътни и отровени  от изхвърлените в тях  химикали.   В бистрото някога езеро не плуваха вече риби, птиците  избягаха, защото  хората започнаха за изсичат  прекрасните зелени гори…     

  Замърсита  омагьоса добрия цар , превърна сърцето му в камък и той престана да се вълнува за съдбата на природата и занемари грижите за  земята – нейния дом.  Само  принцеса Доротея  успя да се спаси от магията й, защото носеше огърлица със зелено листо, което бе получила от Майката- Природа, когато посади дръвче в градчето и призова гражданите да последват примера й. Сега единствено младата девойка можеше отново да върне равновесието в природата и човешкия облик на баща си.

    Тя успя да избяга от   запустелия и мрачен Дом на природата и тръгна по тъмна и зловеща пътечка, която я отведе към града. Там въздуха бе замърсен, защото мъгла от дим и вредни газове се виеха над фабриките и заводите и покриваха града  със сива пелена. Листата на  младите дръвчета, които тя посади някога със своите съграждани, висяха унило и вехнеха, покрити с прах и зажаднели за чиста ,  свежа вода. Нямаше ги и красивите паркове и градини, потънали в цветя и зеленина. Само  едно зелено, свежо и неунищожено все още цветче  плахо подаваше главица между сухите тръни. Сърцето на Доротея се сви от  тревога и умиление и тя се наведе над него, за да го освободи  от бодливите им прегръдки, които  го задушаваха. Но в този   миг пред нея се изправи огромно чудовище – огнен змей , призован с  магията на злата вещица.   

  Змея бълваше огън и рушеше всичко около нея.  Огромни пожари лумнаха по земята и унищожиха и малкото свежи растения останало на повърхността й. Малкото цветенце  клюмна главица и се свлече мъртво на  овъглената земя. До него, разтворила човчица за глътка въздух, падна  и последната пойна птичка…

„Какво ще правя сега?- почуди се момичето. – Как да се справя с това ужасно чудовище? Целият свят се руши, а за  съм само една слаба девойка!”  Сърцето й биеше лудо в гърдите и тя го притисна с ръка, за да  го успокои. Доротея  неволно докосна огърлицата със зеленото листо и в този миг се случи чудото. Небето над нея се разтвори, заваля проливен дъжд, който угаси пожарите по земята. Блесна светкавица и  гръм порази  огнения змей.  Зеленото листо се откъсна от огърлицата, впи дръжчицата си в  измъчената земя и от нея  поникна цяла гора с красиви дървета, зелени треви и  дъхави цветя, които  освежиха и пречистиха въздуха.  Хората започнаха да дишат по-леко и сърцата им се изпълниха с нови надежди. Те всички решиха да помогнат на своята принцеса да спаси земята и любимия й цар от  магиите на ужасната  вещица Замърсита. Знаеха вече, че тя се страхува единствено от чистотата и реда и затова се заеха да почистят града си, реките, потоците и езерото от нейните отровни „дарове”. Посадиха отново ароматни цветя и цъфтящи храсти и дървета. Пречиствателната станция заработи с пълна сила и  водите отново потекоха чисти и бистри, а хората жадно пиеха от тях.  Като видя как се провалят  пъклените й планове Замърсита  изпадна в ярост. Нямаше го вече и  любимото й чудовище, което да изпрати срещу  хората. От злоба и яд сърцето и се пукна и черна кръв потече  към  земята в последните жалки опити на Замърсита да влее отровата си в сърцето на  оживялата отново природа. Но тя вече нямаше власт над нея, над земята и живота на хората.  Изви се  свеж пролетен вятър, грабна  останките от мъртвата Замърсита и  нейния  противен дъх и  ги запокити в светът на мрака, нищетата и студа. Там, където цветя не растяха , а зелените треви и гори не обгръщаха сивата, камениста  земя, където  бистри води не  люлееха в прегръдките си  палави рибки и  сладкогласни птици не славеха с  чудните си песни майката – природа.

Слънцето изгря на синьото небе, а хората с усмивка на лице благодариха на принцесата,защото вече разбраха, че без въздух и вода животът на планетата им  е невъзможен. Цветчето изправи челце, разтвори чашката си и сладко ухание  се разнесе из въздуха. Това беше най-скъпият  дар за принцесата.

     Но сърцето на Доротея  все още беше свито от тревога за любимия й баща и от мъка по  разрушения от Замърсита Дом на природата. Остави хората да се радват на победата си, а  тя потърси  тъмната уличка, която я беше отвела от палата към града. Но с тревога откри, че и тук все още има нужда от промени. Пътеката още  се гърчеше  под камъните и мръсотията, с които я беше затрупала Замърсита. Вместо чистия горски въздух, наоколо се стелеха отровните изпарения от блатото, в което Замърсита беше превърнала бистрото езеро. Някогашните му сини и чисти води сега  бяха мътни, черни, а водните обитатели в него загиваха. Животът им бе обречен без чистата  вода и кислорода в нея.

Доротея се опита  да помогне на останалите все още живи водни  същества, като се зее да  почисти поне повърхността на езерцето, но  пред нея се изправи друго гигантско водно чудовище. Дъхът му беше отвратителен,  черните му,  кални пипала мачкаха и  унищожаваха водните лилии в  замърсената вода , а те нямаха сила за борба с гиганта . Принцесата заплака и бистър дъжд се изсипа от небосвода и се смеси с горчивите й сълзи. Те се изляха в замърсеното езеро, изпълниха го със свежа, бистра вода и изхвърлиха  навън гниещите отпадъци и химикали. Уплашено водното чудовище отстъпи и се върна  в подземния мрачен свят на злата вещица. Усмихнаха се отново  водите, добили предишната си  кристална чистота. Водните обитатели благодариха на красивата девойка и заплуваха в чистите води.

Доротея продължи по пътят си към двореца. Пред очите й, разпръснати  навсякъде из горичката, се появяваха тонове отпадъци, които затрупваха стволовете на младите дръвчета. Девойката, закриляща природата, носеше чантичка, която майка и бе изплела от вълшебни нишки – грижовност, отговорност, чувство за дълг  пред природата.Тя се сети, че тези нишки са безценни  и могат да помогнат да се справи и с този проблем. Момичето бръкна в чантичката, извади от там три семенца, които хвърли  в горичката и мигом  навсякъде се появиха  кошчета  за разделно събиране на отпадъци. С помощта на горските феи , Доротея събра отпадъците и почисти прекрасното лице на  поляните.
После  набра  дъхав букет от горски теменужки, незабравки, здравец и още много лековити билки, с помощта на които  успя да освободи баща си от  магията на Замърсита. Когато Царят се пробуди и видя , обновената  природа и чистотата на всяко зелено кътче, се развълнува, заплака от радост, прегърна силно принцесата  и благодари на своите поданици за задружните им усилия да победят злото.  Той подари на своята единствена дъщеря  красива брошка от блестящ седеф  и клонка от дърво, върху което блестеше  като диамант капчица вода. Този дар той получи от природата, която  се отблагодаряваше богато за доброто сърце на разумната му дъщеря и за всяко усилие, което хората положиха за нейното възраждане.

Марияна Василева, 13 год. ЛК”Пегас”,с р-л Генка Богданова