ДОБРОТО ДЕЛО, С КОЕТО СЕ ГОРДЕЯ

                                 

    

Приятели, ще споделя  вас една поя постъпка с което наистина се гордея. Случи тази година.

Това лято аз живеех в село Кукорево, защото там си купихме къща преди година. Харесвам да стоя в Кукорево защото вече имам много приятели.Всеки ден при нас идва едно момче. То се казва Мариян, на двайсет и четири години е, роден е и живее в село Кукорево.Той не е единствения по-голям приятел в компанията ни. Има и момчета на петнайсет, двайсет и две момичета на шестнайсет години. А най-малките са по на три и четири години.

    На един от най-хубавите български празници нашият приятел имаше имен ден. Тогава на мен ми дойде идеята да му купим подарък. Решихме да му подарим обувки, защото когато играехме футбол той играеше бос без обувки на краката си. Ние разбирахме, че го прави, защото  трябва да пази единствения чифт обувки, които има.  Събрахме осем лева и тръгнахме да търсим подарък за Мариян. Обиколихме цялото село, но намерихме обувки за осем лева не намерихме. Оказа се, че това са малко пари, а цената на обувките  - много по - голяма. И все пак ние не се отказахме.

      Вечерта щях да ходя в Ямбол с моето семейство,за да купим обувки на баща ми.Реших, че  ще потърся там обувки и за  Мариян. Обиколихме много магазини, но най-евтините обувки бяха десет лева.Търсихме, търсихме, но така и нищо не намерихме Ясно беше, че, за да му купим обувки трябваше да доплатим два лева.Тате също не си хареса обувки и затова продължавахме да обикаляме магазините в целия град. Най-после татко  намери това, което търсеше,а аз с радост видях обувки за десет лева.Те изглеждаха хубави и здрави. Добавих от себе си още два лева към общите пари и ние ги купихме.

    Когато се прибрахме показах обувките на моите приятели и те много ги харесаха. Мариян през деня също ходил в Ямбол да почерпи другите си приятели. В Кукорево той дойде в десет и половина. Беше купил за почерпка бонбони и безалкохолно. Не знаеше , че сме му купили подарък. Когато го изненадахме с обувките, той много се зарадва. Може би не очакваше това от нас. Празнувахме до един и половина.Той се бе постарал да си прекараме чудесно. Щастлив съм, че му подарихме радост и ,че и до ден днешен той не спира да носи нашия подарък!

           Това е най-доброто дело което съм правил!  Разбрах, че и дребните приятелски жестове  носят радост не само на този, за когото са предназначени, но и на този, който ги прави от сърце.                                                                                                                             

Автор:Недко Митко Иванов, ЛК „ Пегас”,  6”б” клас