ПРИКАЗКА ЗА АЛЧНОСТТА

                                             

Живели някога баба и дядо. Те си имали къщичка и градинка, но били тъжни, че си нямали деца и внуци. Мечтаели си поне за едно животинче.

Един ден дядото отишъл на лов.  Щом влязъл в гората, край пътечката видял едно съвсем малко зайче. То било толкова крехко, че старецът решил да не го убива. Тогава животинчето му проговорило с човешки глас:

-  Благодаря ти, че ме пощади!  Мога да  изпълня едно твое желание. Каквото и да кажеш,аз ще го направя за теб!

-       Аз не искам много. Имаме си всичко. Най -ми е тъжно, че си нямаме за кого да се грижим.

-            Спокойно! Аз скоро ще се върна и ще ти помогна, както и ти на мен. – и скок-подскок зайчето се отдалечило по пътечката и изчезнало.

Дядото се върнал от лов и разказал на бабата за случката. Двамата много се зарадвали, че скоро ще си имат нов приятел. На следващия ден дядото излязъл да работи в градинката, но щом започнал видял в краката си същото малко зайче. То му казало:

-       Ето че дойдох да ти изпълня желанието. Реших да остана при вас и да ви бъда приятел. 

Старецът много се зарадвал и го отнесъл при бабата.

-       Оттогава зайчето заживяло при тях. Те си го гледали, хранили си го, поили го и по цял ден си говорили с него. Минало се време.

Една сутрин, когато излязъл на двора да нахрани зайчето, дядото видял че животинчето стои до вратата.  Старецът се приближил и то му проговорило:

-       Мили приятелю, аз искам да те помоля нещо. Искам да ме освободиш. Липсват ми гората, полята и моето семейство, мама, тате, братчетата и сестричетата ми. Вие сте добри към мен и затова ви обещавам, че скоро пак ще се върна.

Старецът се смилил над зайчето и отворил вратата. Той видял как то бързо се отдалеча-ва и много се натъжил. Върнал са при бабата и й разказал за случилото се. И двамата  много страдали.

-       След няколко дни, когато излязъл да работи в градината, старецът отново намерил зайчето. То радостно подскочило и му казало:

-          Мили приятелю, докато живях при вас разбрах, че щом останете сами, вие отново се натъжавате, затова реших да ви дам един подарък. – и зайчето пуснало едно камъче в краката на дядото. – С това камъче, ще можеш да си създадеш друго животинче, за което да се грижите. Трябва само да го тупнеш о земята, да си пожелаеш друго зайче и то ще се появи ей така – от нищото. Аз вече трябва да тръгвам обратно. До нови срещи, мили приятелю!

Като казало това зайчето и се отдалечило.

Старецът отнесъл камъчето при бабата. но вместо да го тупват веднъж, те го използвали многократно и си нароили много животни. Започнали да се грижат за тях. Но на дядото не му стигнало това да си има много животни и решил да продължи да използва камъчето. Той започнал да продава животните и скоро забогатял.

Един ден зайчето се появило пред вратата на дядото. И казало:

-       Мили приятелю, реших да ти дойда на гости.

-       Имам работа и не мога да мисля сега за гости. – отвърнал дядото.

-       Няма ли поне да ме погледнеш? Аз не искам много? – попитало зайчето.

-       И за това нямам време! – казал старецът и влязъл обратно в къщата.

А зайчето обидено от постъпката на стареца, решило  да го накаже. На следващия ден то отново се върнало при стареца и му казало:

-       Аз си мислех, че сме приятели и че вие ме обичате. Изглежда съм сгрешил. Сега виждам, че и двамата  много сте  се променили, станали  сте алчни за пари и нямате време за приятелите си.  Съжалявам, за това което ще направя, но така е най-справедливо.  - и зайчето му оставило още едно камъче.

Дядото, не чул думите му, но видял камъчето и си помислил, че с него ще удвои и дори утрои парите си.

-                     Хубаво е направило зайчето! – казал си той и побързал да тупне камъчето в земята. Но преди да успее да каже желанието си, се случило нещо съвсем неочаквано. Изведнъж всички животни изчезнали в нищото, както и парите спечелени от продажбите им. Дядото опитал отново да си създаде зайче, но не намерил камъчето, което зайчето му било дало.

Тогава старецът истински се разкаял, че станал толкова алчен и тъй загърбил най-добрия си приятел.

На следващия ден той тръгнал на лов, надявайки се пак да срещне зайчето, на от него нямало и следа. Сякаш всичко, което се случило, никога не се е случвало и никога отново няма да се случи.

Даниел Милчев Бумбалов  6 „б” клас, ЛК „ Пегас” при Соу „Св.Климент Охридски”