Тази година през пролетната ваканция бях на село при баба и дядо. Прекарах си много хубаво.Всичките ми приятели бяха там и ние много играхме.
Един ден от тази кратка , но много хубава ваканция, аз тръгнах за риба на малката рекичка край село. Бях си купил стръв, оправих и въдицата си, така вече бях готов за риболов.
Рекичката не беше много наблизо, затова отидох там с колелото си.По пътя гумата ми се спука и незнаех какво да направя, защото се намирах много, много далеч от вкъ-щи, но пък бях вече близо до реката.Бутах колелото и набързо стигнах до избраното за риболов място.Проблемът още не беше решен,защото нямаше с какво да се прибера.
На реката срещнах един мой приятел - Стоян. Той беше дошъл за риба също като мен с колелото си. Стоян ми го даде да отида до вкъщи, за да взема лепенка за гумата и гайчен ключ. След половин час се върнах и двамата заедно я залепихме.Разпънахме въдиците си и хвърлихме захранка. Аз отидох да пия вода, но някаква голяма риба за-почна да дърпа въдицата ми. Бързо побегнах към нея, но изведнъж се спънах в един камък и цамбурнах право в реката. Хубавото на това страшно падане беше, че все пак хванах рибата, а тя тежеше около пет килограма.Бях мокър, затова реших да легна на меката трева, та топлото слънце да изсуши дрехите ми.Дълго не можах да лежа, затова взех въдицата си и започнах да бягам към реката, обаче пак се спънах в онзи проклет камък и този път скъсах обувките си.За радост не беше толкова зле. Като се прибрах,
да бяхте чули само как баба ми се караше! А на следващия ден бях много болен.Но въпреки това приключението на реката наистина беше забавно!
Това беше най-хубавата ми пролетна ваканция!
Автор:Недко Иванов 4б клас
0 коментара:
Публикуване на коментар