Имало едно време, село на име Чародей. В Чародей хората били
малко, но се радвали на бистрата вода на реката, която напоявала и хората и
земята на село Чародей.
Високо в планината живеел змей, който мразел хората в Чародей, защото
били щастливи. Ядосвал се на щастието на хората, а празнувал,когато някой почине. Но такива
дни, които радвали Змея, не настъпвали. Мислил, мислил как да навреди на хората
в селото и измислил: щял да открадне водата на хората!Та нали на нея се радвали!
Когато мракът покрил селото, змеят излязъл от пещерата си. Тръгнал надолу към
реката, отишъл и изпил водата. След това, за да
потънат хората в траур, похитил най-красивата девойка в Чародей. Завел я
в пещерата си и я завързал. Когато хората се събудили, видели, че на мястото на
реката има голяма поляна и че най-красивата девойка я няма. Всички знаели, че
това е работа на Змея, но никой не посмял да тръгне към планината му.
Един смел момък чул за траура на хората и потеглил със своя бял кон към
страшната планина. Докато стигнал в полите на планината, вече станало вечер.Чул
виене на вълци. Воят идвал все по-близо и по-близо.Когато вълците го
заобиколили, той посякъл всички до един, а те били четирима. Намерил подслон да
пренощува и с месото на убитите вълци се нахранил. Когато се съмнало, пак
потеглил.Изправил се срещу десетки изпитания, но се справил с всичките. Имало
пропаст покрита с клонки и листа, но той се досетил и избегнал пропастта. Почти
стигнал до пещерата на змея. Бил много изморен, затова седнал на един камък и
оставил коня си да пасе.След около половин час дрямка, момъкът се изправил и
отишъл при змея.Последвала страшна, кървава битка, но момъкът победил.Отървал
се със счупен крак и рана в корема.Така върнал водата на хората и спасил
девойката.Като се прибрал,бил провъзгласен от гражданите за народен закрилник. Започнал
да дарява на бедните, пари, които вземал
от техните подтисници, предпазвал ги от беди. Момичето се влюбило в момъка заради всичките добрини, които правел на
хората, а след това се оженили.
Един ден докато смелият, млад мъж
се разхождал в гората,чул плачът на жена
зад едно дърво.Попитал я:
- Защо плачеш, девойко?
- Аз не съм девойка, а
нимфа!-отговорила тъжно тя.- И плача, защото Вещицата и брата на Змея
откраднаха моите деца:Джонатан и Аника.
-А ти знаеш ли къде е тяхното
скривалище?-попитал той.
-Да, близо до реката има една
скала, нали я знаеш? Зад нея има пещера. -Добре, благодаря
ти! Ще се опитам да ги намеря, а ти се скрий! - казал и отминал той.
Прибрал се вкъщи, разказал на жена си, хапнал залък хляб и потеглил.Стигнал бързо. Хванал
ги точно когато заговорили за нимфата:
- Виж, как се сетих да откраднем
децата на нимфата, за да я изнудваме!Колко съм умна!-
хвалила се Вещицата.
-Добре, добре не се хвали! - изръмжал
братът на Змея. – Идеята е твоя, но аз откраднах децата.
В този момент момъкът,нахлул в пещерата и
започнала битката.Убил Вещицата,но по трудно било с брата на Змея. Най-накрая
го сломил и обезглавил.Взел децата и потеглил към гората в която живее нимфата.Открил
я там, където я оставил да го чака скрита.
- Ето ги децата,живи и здрави. –
казал момъкът.
-Много ти благодаря!!!-отговорила развълнувана нимфата.
- Радвам се, че помогнах!-усмихнал
се момъкът и отминал. Прибрал се вкъщи
при жена си и продължил с живота си на народен закрилник.
Ники Деевска
.jpg)
