НЕВЕРОЯТНАТА РАЗХОДКА

   Веднъж малката Диди се разхождала из гората,за да си набере букет. Там открила една безпомощна, стара косте-нурка, която била обърната по гръб и не успявала сама да се изправи.

   Диди веднага оставила букета си на земята и й помогнала. Благодарната костенурка й проговорила с човешки глас:

 -Ти, мило детенце ми спаси живота. Аз съм длъжна да ти се отблагодаря. Когато имаш нужда, от помощ само помисли за мен  и  аз веднага ще дойда.

 -Но, ти не си ли много бавна? -  недоверчиво попитала Диди.

 -За теб,  която ме спаси, ще бъда по-бърза от всякога! Аз ще ти бъда благодарна до края на живота си.

   И ето, че веднъж Диди имала наистина нужда от помощ:

   Един ден тя се прибрала от училище. Знаела, този ден щяла да бъде  сама, защото родителите й били на работа до вечерта и  вече си представяла  как ще си играе след като подготви уроци-

те си. Но когато отворила вратата що да види:

Всичко било обърнато с главата надолу : чашите-счупени, продуктите  от кухнята - на пода, скъпоценните златни бижута  на майка й липсвали, завивките-разкъсани, огледалото на порт-

мантото - счупено на малки парченца.

- Майчице! - ужасила се Диди. -  Тайфун ли е минал от тук, или крадци са вилнели дома ни?  Ами сега, как ще се справя  сама с тази  беда?

   Тогава Диди се сетила за обещанието на костенурката   и веднага излязла да я търси за помощ

Но още щом  отворила вратата я видяла да се опитва да позвъни на звънеца.

     Диди понечила да каже нещо, но костенурката я избутала леко навън и тръшнала под носа й вратата.Чуло се дрънчене, чупене, тропот …и най-накрая пуснала момиченцето вътре. Всичко било оправено всяка вещ стояла здрава на мястото си. Диди останала без думи и й благодарила

от сърце, а костенурката си тръгнала доволна, че е върнала дълга си към своята спасителка.

 Никол Николаева Деевска,10 години,ЛК"Пегас",4-ти ''а'' клас