Един ден, както си
вървях по пътеката в парка, излезе едно малко коте.То мяукаше жално от глад. Бръкнах в джоба си и намерих залък
хляб. Разкъсах му го и то се направо му се нах-върли лакомо.След като се наяде,
започна да ближе лапичките си.Реших да го погаля - то беше с много пухкава
козина. Галеше се в ръката ми. Не устоях на изкушението, взех го със себе си, сложих
го в малката се кошничка и котето се намести върху кърпичката ми.Подаде главичката
си и наблюдаваше любопитно.
Пристигнахме вкъщи и аз веднага изкъпах котенцето си, а то се сви на кълбо на дивана и
сладко замърка…Когато мама и тате се прибраха, завариха котенцето на
дивана. То се беше изпишкало, затова те
направо се разкрщяха.Тоест, само мама, защото не тя обича животните
Татко се съгласи колебливо
да го задържа, но на другия ден ни чакаше нова изненада.Пред-
ставете си картинката:беше изпокъсало чаршафите на леглото
ми, счупило всички чаши и чинии...
Вечерта мама се прибра и какво да видя - води непозната жена,
която се спусна към дивана и прегърна котето
ми.Сетих се, това беше неговата
собственичка. Тъжно ми беше, но се разде-лихме. На другия ден познайте: купиха
ми кутренце!
Никол Деевска,4-ти "а" клас,телефон за
връзка:0888183300,ръководител:Генка Богданова
0 коментара:
Публикуване на коментар