ИСТОРИЯТА, КОЯТО МИ ПРОШЕПНА ВЯТЪРА

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Веднъж реших да се разходя в гората близо до нашата къща. Беше приятeн,слънчев ден. Из-
веднъж се изви страшна буря.Скрих се под короната на едно голямо дърво.Почаках известно време, надявайки се дъждът да спре. Стоях, заслушана във воя на бурята, докато съвсем наблизо се чу странен шум.

     Реших, че е животинче, което бяга от бурята, но изведнъж пред мен се появи мистериозна фигура.
- Какво си ти?-попитах плахо аз.
- Аз съм вятърът.Дойдох при теб, за да ти правя компания. Ако искаш, ще ти разкажа някоя история, нали съм обиколил целия свят и всеки ден виждам всякакви неща...
- Всъщност, да,-отговорих му аз.- искам да ми разкажеш някоя мистериозна история.
- Добре. -съгласи се той.-Ето я:
  Беше безлунна, мрачна нощ. Само една лампа примигваше на улицата. Повявах от време на време, но беше толкова  пусто и тихо, че направо си умирах от скука. Тогава от сянката на съседната  триетажна къща се появи един  висок човек. Личеше, че чака някой…

Стана ми любопитно. Скрих се в короната на една липа и  притихнах в очакване. След време дойде една кола. Едва я забелязвах, сливаше се с фона. Един мургав човек слезе от колата и високият  измърмори нещо ядосано и протегна ръце. Мургавият носеше кутия.Явно точно нея чакаше този с палтото.Отвориха я, но отдалеч не можах да видя какво има в нея…
Докато вятърът ми разказваше тази история, дъждът неусетно беше спрял, а слънцето из- гряло. Станах от камъка, на който бях седнала, за да си тръгна, но любопитството ми вече беше събудено и аз отново седнах, за да чуя края на тази мистериозна история. За съжаление, оказа се, че  вятърът вече го нямаше и аз наистина трябваше да се връщам у дома.

    Оттогава не спирах да мисля за това: какво все пак се беше случило, кои са били  тайнстве-ните мъже и каква тайна  е криела кутията?
     След един месец пак отидох в гората като се надявах, че пак ще видя вятъра.Така и стана:
-  Здравей!-каза ми той.-Нали много ти беше интересна историята, която бях започнал да ти разказвам?
- Да-отвърнах аз.
- Е, аз вече знам какво имаше в кутията. Сега ще ти разкажа:
 -  В един късен следобед, близо до изоставената къща видях, същия висок мъж, пак чакаше някой.Скрих се под стрехата на  старата къща и зачаках заедно с Високия мъж. След около десетина минути дойде и мургавият човек. Отвори същата  кутия и отвътре нещо заблещука под последните лъчи на залязващото слънце. В кутията имаше диамантена огърлица.

    Високият алчно протегна ръце към нея, но мургавият  бързо я затвори и скри под палтото си.
- Тя е моя! – изсъска  ядосано високият. -Аз направих плана и ограбих банката! Ти само изключи камерите!-нервно говореше той.
- Да, но нямаше да можеш да я ограбиш с включени камери, които веднага щяха да те заснемат!-каза мургавият.

    Тогава високият се нахвърли върху него. Сборичкаха се. Биеха се ожесточено за откраднатото бижу. Толкова ожесточено се ругаеха и удряха, че дори не чуха  сирената на полицейската кола.Някой беше им се обадил и  полицаите  побързаха да ги хванат  с открад-натата  скъпоценна огърлица . Крадците са  били обявени за издирване…

     Щом научих и края на тази мистериозна история, сънят и спокойствието ми отново се върнаха. А аз побързах да я разкажа на вас, за да знаете, че никое престъпление не остава скрито и ненаказано.

Никол Николаева Деевска,10 години,ЛК,,Пегас",4-ти ,,а" клас,тел. за връзка:0888183300