ТЪРСИ СИ БЕЛЯТА

   Малко  коте се изгубило. Едно дете го видяло и решило да го приюти в своя дом.След като пристигнали с котето в чуждата за него къща, то започнало да мяука уплашено. Родителите на детето казали:

-  Мило дете,   тази къща е чужда котето. То иска да се прибере при своя любим стопа-нин.Нека да го потърсим, за да си го прибере.

   Детето не искало да послуша съвета на своите родители. Прибрало котето в своята стая и му дало името Мариан. Котето  никак  не било послушно, започнало да се крие под леглото,  да дращи стените и да се катери по шкафовете. Детето започнало да си учи уроците, но палавото коте, недоволно, че не му обръща внимание  непрекъснато се опитвало да играе с учебниците му.

    На следващия ден, по пътя за дома, детето купило храна за Мариан. Когато се приб-

рало видяло, че в стаята му всичко е „с краката нагоре”.  Въпреки, че се ядосало решило да нахрани  котето, но то не пожелало да се храни. Родителите  посъветвали сина си:

- Сине, ние ти казахме, че котето няма да те приеме като свой стопанин.Моля те, остави ни да намерим собственика  му!

     Момчето  се разсърдило,  защото не искало да върне  Мариан. Но на следващия ден стаята му изглеждала  още по-зле. Търсейки изход навън, Мариян  обърнал всичко по пътя си. Тогава момчето  най-после разбрало, че трябва да приеме предложението  на своите родители.

    Изминала седмица, а стопанинът на Мариан бил още неизвестен. Едва след месец котето вече било при своя любим стопанин. Благодарният човек предложил на момчето да идва  на гости при Мариан. Успокоеното коте вече било много добро и мило към де-тето. Те станали неразделни приятели.

-Видя ли? Ние ти казахме, че котето се чувства най-уютно в своя дом? -казали родите-лите на детето и сега то вече било наистина съгласно с тях.

ДИЯНА ЗЛАТКОВА ДИМОВА 4 „Б „.10 год,  член на ЛК „Пегас”