КОЛЕДЕН ДАР ЗА МЪРЧО И ШАРИК

  В  един зимен ден, в който цял ден бушувала буря, котето Мърчо се изгубило. Изплашило се много, затова се свило на завет под едно стълбище и така дочакало утрото.На следващия ден, докато се скитало отчаяно из непознатите за него улици, му замирисало на риба. Тръгнало след жената от чиято пазарска торба се носел  любимия му аромат, но жената сърдито се развикала:

- Марш! Марш от тук!  Подла и крадлива  котка!

- Mяууу !-отговорил Мърчо, като искал да каже: „Моля те, само не ме удряй!" и спрял сам на улицата, докато разгневената жена си отиде.

    Втората нощ, Мърчо прекарал под една пейка в парка. Когато се разсъмнало гладното и отчаяно коте  тръгнало  по една алея, търсейки нещо за ядене. Както си вървяло, изведнъж пред очите му се появило едно малко къдраво  същество. Това било кученцето Шарик.

-         Здравей! -Любезно поздравил Мърчо. - Как се казваш?

-         Здравей! отговорило палето. – Казвам се Шарик.

-         А ти ще ми кажеш ли как се казваш и от къде си, че не те познавам?

-         Името ми е Мърчо. Но аз не знам къде се намира родния ми дом, понеже бях навън, когато вилнееше буря и аз се изгубих. А ти от къде си? – попитало котето.

-         Аз си нямам дом, бездомно куче съм. – казал Шарик.

Тръгнали заедно като по пътя си говорели приятелски и си споделяли всички беди и неволи.

      Но изведнъж се появили някакви странни хора, които  ги уловили с примки и ги вкарали в две тесни клетки в някакъв  автобус. Там имало затворени още много животни. Откарали ги в един голям зоомагазин, на чиято табела пишело „ КУЧЕ  и КОТЕ”

      На следващия ден, неочаквано в магазина влязъл стопанинът на котето Мърчо. Той дълго обикалял улиците и зоомагазините, за да открие своя домашен любимец. Платил на собствениците на магазина и тръгнал да си ходи, понесъл в  специална  кошница в своя малък приятел.

     Но Мърчо отчаяно дращел по стените на кошницата, мяучел  и отказвал да тръгне без своя приятел Шарик. Тогава човекът купил и него и всички заживели щастливи заедно.

     Било Коледа, време за добри дела – най – щастливия ден за Мърчо и Щарик

Диана Златкова Димова, 10 г., 4 „а” класа, ЛК”Пегас”