МЕЧТАЯ ЗА МИР

сряда, 25 март 2015 г.




 Аз съм момче от България. Моята родина е малка, но красива и аз много я обичам.  Аз съм дете като всички мои връстници. Обичам да се разхождам с приятели и да чета интересни книги. Стъпка по стъпка опознавам света около себе си. Всеки ден научавам нещо ново. Вече знам кое е добро и кое – не. Когато правя добрини се чувствам щастлив. Не обичам да наранявам своите приятели. Аз обичам хората, природата. Бих искал винаги да мога да им се радвам, както сега. Нашата малка страна е свободна и аз имам шанс да пътувам, да се наслаждавам на нейните прекрасни поля и планини, на нейните  географски и исторически забележителности. Мирът ми дава свобода да раста, да уча, да се развивам, да се забавлявам, да избирам, да мечтая, да планирам и да се чувствам щастлив. Нашата държава не участва във войни. Затова аз мога да раста пълноценно и да изживея своето детство. Имам шанс да се развивам самостоятелно и да изявявам своите таланти благодарение на мира. Ако нямаше мир целият свят щеше да бъде тъжен и страшен.
Не разбирам защо възрастните хора нарушават мира. Те не си говорят с езика на любовта, приятелството и взаимното разбирателство. Вместо това се опитват да подчинят  света на своята воля и своите интереси, потъпкват  святото право на  всеки човек  на свобода, достойнство,  право на мнение, право да избира как да живее, на кой Бог да се покланя… По-силните икономически народи  искат да наложат със сила  своята потисническа политика се и предизвикват икономически кризи и войни, застрашават  и отнемат живота на хората, правото им да се трудят, да изграждат спокойно бъдещето на децата си и да се радват на мирен и съзидателен живот.
Мирът е нещо прекрасно. Не мога да проумея как цели народи, векове наред не са го проумели. Може би по-сложно, отколкото си мисля, но  аз вярвам, че всичко зависи от разума, добрата воля  и благородството на всеки човек.
И аз като всички деца имам мечти. Като малък най-силно желаех да стана художник.Сега искам да се занимавам с компютри. Аз зная, че мечтите ми са осъществими, защото съм свободен да избирам какъв искам да бъда, защото правителството на моята Родина България  ми е осигурило  възможността да се уча безплатно, да  се радвам свободно на постиженията си   и да израсна като пълноценен гражданин .Това  е едно от всички неща, които получавам, защото макар и малка, нашата държава живее в мир. Но не всички деца по света имат този шанс. Милиони  деца по света израстват в тежки условия, лишени от детство, от мечти, а понякога от и от дом и родители. Много деца боледуват, гладуват, принудени са да вземат и разпространяват  наркотици, да проституират.  Кой ще  помисли и за тези деца, които нямат нашия шанс? Не е ли време човечеството да се осъзнае, да спре безсмислените  разрушителни войни? Не е ли време е цялото човечество да направи решителна  крачка  към повсеместен , траен мир? Да сложи край на войните, на потъпкването на човешките права, на  уронването на достойнството на цели народи и  отнемането на човешки животи. Време е нашата планета да стане едно по-добро и по-спокойно място за живеене.
Мирът е нещо важно. Той не се купува с пари и територии. Напротив! Мирът е нещо духовно и възвишено. За да има мир трябва да има разбирателство и обединение между народите. Всички хора да бъдат приети такива каквито са, независимо от националността, цвета на кожата, вероизповеданията!
 Аз съм все още едно дете, но и аз разбирам, че всичко това не би могло да се постигне без нашите обединени  усилия и твърда воля. Когато сме обединени, ние сме непобедими и можем да постигнем всичко. Мирът ще настъпи ако всеки човек  даде своя принос в общата кауза  според силите и възможностите си,  Аз вярвам това и съм готов за се включа  във всяко  всенародно движение за мир и солидарност между народите!

Даниел Милчев, Бумбалов, 13 години, ЛК”Пегас”

0 коментара:

Публикуване на коментар