ЗАЕДНО СМЕ СИЛНИ

    Земята, такава, каквато я знаем днес, се е променяла неведнъж. Първо е имало само един огромен континент, динозаври и пещерни хора… Сега тя е това, което знаем ние – седем континента, океани и морета. Не знам точно кой или кога е създал всичко това, но ще ви разкажа онова, което съм чула от моята баба, а тя научила от нейната баба, когато е била малка и е ходила на училище.

    Преди Създателя на света да раздели континентите на седем части, на Земята са живеели само животни. Представители на всеки вид били събрани на много важно събрание, понеже предстояло на Земята да се заселят и хората. Всички животни осъзнавали важността на това, което предстояло да решат, затова били смълчани в очакване на задачата, за която  трябвало да  отговарят. Знаем, че царят на животните лъва. Неговата роля била да следи всички живинки на земята да се отнасят с уважение един към друг и да бъдат в услуга на хората, които щели да населят земята На него се паднала тежката задача да нареди нещата така, че на Земята да има ред и хармония, за да могат хората да се чувстват щастливи и доволни. Дълго мислел с какви задължения  да натовари всяко едно животно  и какво трябвало да символизира то за новите жители на земята. Лъвът знаел, че символът щял да ръководи живота и постъпките на човеците и да буди у тях  желание да живеят в любов с всички живи твари на земята. Тежка била царската задача, но мъдростта, с която била надарено това животно, му помогнало да реши мъдро и справедливо. Новите жители на нашата планета нямало да могат да различават промяната във времето – наближаващата буря или промяна на сезона. Затова натоварил враната да предупреждава хората за настъпващите бури, а щъркела и лястовичките за настъпващата пролет, защото птиците усещат и виждат нещата отгоре от високо. Трябвало някои да пази морските граници на новите континенти – това били чайките и гларусите. Буревестникът трябвало да предупреждава за морските бури… Но не било важно само хората да се научат да разчитат знаците за опасност или добри събития, а и да се научат на любов, приятелство и лоялност.С тази важна задача лъвът натоварил кучето и котката, които трябвало да бъдат верни спътници и приятели в домовете на всички. На коня дал способността и издръжливостта да помага на човека да препуска из нови земи, да му помага и да му бъде верен другар по пътищата в новия свят и да го учи на  смелост и стремеж към свобода на духа.

 Отделил една група животни, които да бъдат част от стопанството на всяка къща – да помагат за правилното изхранване и оцеляване – кравата, кокошките, овцете, свинята, пчелите, даващи благодатен мед. Дал на малките славейчета божествени гласове да веселят хората с неспирните си песни през деня, а вечер щурците да свирят и внасят спокойствие в душите на хората. Дарил крилата на пеперудата с невероятни цветове, за да радва  очите на хората и да събудят у тях желания  и мечти  да бъдат и те красиви и ефирни в своите дрехи.

      Много били животните, минавали дните, а сякаш върволицата не спирала. Всяко от тях щяло да помага на хората и ги вдъхновява, да олицетворява: сила, ловкост, хитрина, благородство…нали хора и животни трябвало да бъдат  едно цяло от новото семейство на земята. Е, не всички животни били доволни от разпределените им отговорности, някои тъгували, че трябва вечно да се крият от хората, и да бъдат пример за лошите страни в човешките нрави, но така решил царят и те трябвало да се примирят с това.

     Предстояло най важното решение,което трябвало да вземе  царят Лъв: да избере живинката, която щяла да  бъде символ на най важното, най-ценното от благата, подарени от Създателя на хората. На онова, което щяло да извиси Човека над животните, да му осигури възможност   да се развива и  гради животът си  спокойно.

  На един клон тихо и кротко чакал своя ред белият гълъб. Но щом тази красива и благородна птица, повикана от царя да се приближи, полетяла във въздуха, всички животни се загледали в нея и се смирили. Вгледали се в нея с умиление  и   топлина в очите .Зарадвал се  царят – Лъв и решил: „ Ето, това ще бъде пратеникът на Мира по целия свят!”

    Мир? Но какво е мирът? – спогледали се учудено всички. А мъдрият лъв  отговорил: - Мирът, поданици мои е най – ценният дар, с който Създателят ни е дарил. Тази кратка дума означава толкова много за хората – свобода, надежда, любов, мечти, спокойствие, достойнство  и сили за трудния  им път през следващите хилядолетия, в който ние трябва да си следваме и подкрепяме.

    Приятели, представяте ли си колко хубаво  щеше да бъде, ако всички хора по света  следваха заветите на своя Създател!  За съжаление, като  непослушни деца,  част от хората  не зачитат волята му  и  от векове  със сила и коварство  подтискат останалата част от човечеството. Поробват, убиват, измъчват своите братя и сестри и стрелят по Божиите пратеници - белите гълъби.

   Аз съм още малка, но вярвам, че по-добрата част от хората може  да  промени  това.

Ние, младото поколение, също имаме право да кажем свободно, без страх : Искаме мир! Искаме човешки права! Искаме свободно и щастливо бъдеще!

Зная, че ако се обединим  не може да не бъдем чути!

Рада Веселинова, член на ЛК”Пегас”