ХЛЯБЪТ НАШ Е СВЕТИНЯ

Един   ден   в  селска   закътана къщичка  старата  баба  извадила   топла  питка  от  пещта .  Сложила   я  на  софрата  и  повикала  внуците  си  да  хапнат .  Децата  се  втурнали  към  масата  с  мръсни  дрехи  и  ръце .  Започнали  да  чупят хляба  на  парчета  , като  някои  от  тях  падали  на  земята .  Бабата  ги  гледала  натъжено  и  в  очите  й  се  появили  сълзи .  Тогава  дошъл  дядото и  като видял  какво  се  случва, повикал внучетата си при него:

-         Уважавайте хляба, деца! Елате при мен, за да ви разкажа за дългия му път до нашата трапеза - рекъл им той.

Внучетата наострили уши и заслушали внимателно.

Дядото започнал своята  история:

-         Първо, за да се направи хляб се засява житото. Цяла зима семенцата стоят на топло под снега и чакат топлите пролетни лъчи, за да покажат главички. Слънцето и пролетните дъждове им помагат да растат бързо и да станат големи житни класове. През лятото идва време за жътва. След като се пожъне, житото се откарва до мелницата и се смила на брашно. После от това брашно баба ви замесва тесто, оставя го да втаса и пече топла питка за вас.

Виждате ли сега колко е трудно от малкото житно зрънце да се направи топлия хляб?

Децата се спогледали засрамено, защото разбрали колко труд са положили баба им и дядо им, за да ги нахранят.

         Те обещали да уважават хляба през целия си живот.

Василена Василева  - трети „В” клас

СОУ ‘СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ’- гр.ЯМБОЛ