Беше топъл и слънчев есенен ден.Листата на
дърветата падаха и покриваха земята с топла
покривка. Скоро идваше зимата, затова исках да се порадвам на последните
топли есенни дни.
Един ден тръгнах да сe разхождам в близката гора. Уморих се и седнах на един мост ,за да погледам как
скачат рибките. Много беше забавно.
Но вниманието
ми беше привлечено от една катеричка.Последвах я навътре в гората.Тя ме заведе
до едно тъмно място, където имаше само
дървета без нито една птичка, кацнала по тях, или пък цвете разцъфтяло в усойната сянка.
Изведнъж се разнесоха
страшни звуци, имах чувството, че под небето всичко се разлюля. Страхувах се, по
въпреки всичко любопитството ми надделя и аз продължих да навлизам по - навътре във все по-гъстата гора.
И тогава видях, че на една малка поляна, закътана сред гъсталака, има клетки в който са
затворени диви животни. Те бяха полудели от страх и тревога и надаваха отчаяният рев, който
беше нарушил покоя на есенната гора.
До заключените
клетки открих виновника за това престъпление
и го попитах:
-
Господине,
защо направихте това? Защо сте затворили тези невинни животни в клетка? Моля
Ви, пуснете горките животни! Не виждате ли, че страдат за свободата си?
Той се
намръщи и ядосан ми се развика:
,- Върви си по
пътя, момиченце! Ако не се махнеш до пет
минути и тебе ще затворя в клетка! .Аз
се уплаших и избягах, но мисълта за
пленените животни не ми даваше покой.
На другия ден пак отидох до поляната и се скрих зад един храст. Лошият човек говореше
с някого:
-
Тези животни
са много ценни. Ще ги продадем на много добра
цена.
Другият отговори:
-
Утре
призори ще те чакам в залива, откъдето
можем да заминем за остров Тасмания с
малкото ми корабче.
Разбрах, че се
канят да откраднат и продадат животните- възмутих се и се разгневих. Трябваше да попреча по
някакъв начин на престъпниците – бракониери
да отведат
завинаги животните от родното им място.
Позвъних в
полицията и предупредих пазителите на реда за намеренията на бракониерите. Отначало им беше трудно да ми повярват, но все пак успях да ги убедя, че
трябва да дойдат рано сутринта до залива.
На другата сутрин се измъкнах рано от дома
си и тръгнах към закътания пуст залив.. Спрях недалеч от мястото, където клетките с животните вече
очакваха да бъдат натоварени на корабчето .Всички животни изглеждаха
като мъртви. Явно ги бяха приспали, за да не вдигат шум.
Скоро
пристигнаха и полициите, които бях
предупредила. Зарадвах се , че пристигнаха
толкова бързо и най-вече, че са повярвали на думите ми..
Полицаите се опитаха да арестуват бракониерите, но те бързо
се качиха на кораба и отплаваха.
„Изпуснаха ги!" -
казах си аз и се отчаях. Но после се сетих, че знам къде отиват и ще мога да кажа на полицията, за да уведомят властите
на острова.
Лошата новина беше,че това няма как да
стане, защото на нашия остров не поддържаха
телефонни връзкис остров Тасмания.
Върнах се за малко в дома си, за да
предупредя мама и тате,че заминавам с полицаите към острова.Те се зарадваха
като разбраха в какво добро дело ще участвам, но и в същото време се натъжиха, защото
нямаше да съм с тях известно време и се
притесниха да ми се случи нещо лошо.
Още
същия ден отплавахме към остров Тасмания.Пътувахме цял ден, но все пак
стигнахме на време. С помощта на местните жители открихме бракониерите и полицаите
ги задържаха в момента, когато се пазаряха
с търговци на ценни кожи
за цената на
откраднатите животни.
.Аз се заех със задачата всички животни да бъдат върнати на нашия остров и когато най-после се
завърнахме на нашия остров ги пуснах на свобода.
Реших, че ще бъде добре да посея на мястото, където
открих пленените животни
цветя.Приготвих си семена и посях цялата полянка с незабравки, които щяха да напомнят за деня, в
който животните отново се върнаха в своя
дом свободни. Когато свърших и се огледах наоколо, видях нещо, което никога не
бях виждала - всички животни бяха дошли
край поляната, гледаха ме с благодарност и сякаш ми се усмихваха.
Патрисия
Руменова
0 коментара:
Публикуване на коментар