ЧЕШМИЧКАТА

             

                                   

   Двама наши приятели, които обичат да пътуват, се отправиха към Родопите на поход. Когато се завърнаха ни разказаха, че докато се любували на прекрасната природа, видели едно изворче, край което  били разпръснати  много боклуци  от минаващи туристи.

   Нашите приятели веднага започнали да почистват. Събрали цели торби  с отпадъци. Слезли до близкото градче, натоварили строителни материали и на мястото на изворчето направили чешма. похвално дело, нали! Но преклонението на нашите приятели пред водата си има своята предистория. При едно пътуване в арабска страна попаднали в пустинята без достатъчно вода. Единият от тях припаднал от жажда и обезводняване. Спасили ги минаващи наблизо местни жители. Дали им вода. Оттогава те са убедени, че най- ценния дар, който ни е дала природата е чистата питейна вода. Затова и  решили на изградят чешма над изворчето, за да опазят чисти водите му.

         А покрай направената от тях чешмичка продължавали да минават туристи. Спирали, отдъхвали, пиели вода и поемали по планинските пътеки. Но от тогава мястото около изворчето оставало чисто. Опазването на такива изворчета се превърнало в хоби за нашите приятели.

         Един ден те предложиха да ме заведат до тази чешмичка. Когато пристигнахме, аз ахнах, беше толкова красиво. Те бяха посадили дръвчета, бяха поставили къщички за птици. Направихме си пикник, хапнахме добре, наляхме си чиста и бистра планинска вода. Поиграхме с топка, рисувахме гледката и наблюдавахме залеза. Стана късно, но ние тръгнахме да се разхождаме в гората. Страхувахме се, защото тя беше гъста и тъмна, но ние имахме фенерче.

         Когато се върнахме при чешмичката, видяхме, че имаме гости. Една сърничка беше дошла да пие вода. Уплаши се и побягна. Влязохме в палатките. Вътре беше уютно и топло. Сутринта, след като закусихме, отново навлязохме навътре в гората и открихме ягоди и боровинки. Забелязахме и пътечки, които водеха към чешмата. Явно сърничката не беше единственият обитател на гората, който ходеше на водопой до чешмичката. Започнахме да берем ягоди и боровинки. Събрахме много, но по пътя ги изядохме. Върнахме се до нашата чешмичка, напихме се с чудната й вода и се отправихме към дома.

         Върнахме се в Ямбол. Разказах на всички за чешмичката. Много им хареса историята за моите приятели. През ваканцията мои познати отишли в Родопите, намерили извора и се уверили, че там е наистина прекрасно.

Иванета Ташкова, пети клас, СОУ „Св. Климент Охридски”, гр. Ямбол