ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА КИА

Преди много, много години, всяка нощ, в една малка горичка пристигала вълшебница.Тя омагьосвала цветята, който били наредени, като ноти около дърветата.Близо до горичката, в дървена къщичка живеело красиво и усмихнато момиченце То имало дървена флейта и всяка нощ свирело на нея, а звездите и луната танцували. Мелодията,тъй звучна и нежна, го омайвала и водела до красиви и ароматни цветя.

Очаровано, момиченцето протегнало ръка да един горски минзухар и в този миг съзряло в чашката му кутийка във формата на пеперуда. Момиченцето плахо взело в ръце, отворило я , а тя с човешки глас започнала да разказва история за безлюден остров и дете от бъдещето, което случайно попаднало в плен на неговите безбройни изненади.

Чуйте и вие тази интересна история!

В един от първите дни на новият век три деца–Киа, Лусинда и Кен открили карта на съкровище.Те я намерили, докато играели на откриватели, в една делва, в тъмна, дълбока пещера сред множество капани. На тази, пожълтяла от времето хартийка, бил обозначен план на гигантска скалиста планина в далечна Африка, където имало скрито древно съкровище. Единственото средство, чрез което може да достигнат тази заветна цел бил един кораб, който дядото на Киа и подарил, за да пътешества из света. Децата натоварили нужните приспособления на палубата, заели местата си и потеглили. Слънцето било усмихнато и галело със златните си лъчи водите на океана .Чайки летели над кораба, а смелите моряци водели кораба през спокойните води. Когато нощта предявила правата си, слънцето скрило ведрото си, усмихнато лице в посивялото небе.Облаците сърдити и разгневени се сблъскали един в друг. Завалял и силен дъжд. Вятърът ставал все по-силен и все по-гневен, докато накрая се превърнал в полудяла хала, която подмятала кораба като листо сред огромните вълни. Малките моряци правели отчаяни опити да спасят себе си и своят кораб. Кен прибрал платната, Киа упорито се борела с все сила с бурните вълни, хванала здраво руля, а Лусинда помагала по малко и на двамата с каквото може. Двата облака кръстосвали с трясък огнените си мечове и се замеряли с ужасни светкавици, една от които се спуснала от небесата и разцепила на две кораба. Всяко от децата успяло да стигне до една отломка от потъналия кораб и да се хване за нея. Вълните и бурята ги отнасли в различни посоки…

Затворила очи, Киа се молила да стъпи отново на земя. Молела се горещо, с цялото си сърце за своето спасение и за живота на приятелите си.Тогава се случило чудо. Една огромна вълна я понесла и захвърлила на непознат бряг. Киа се озовала на мокрия пясък, сред множество палми, които се огъвали от силата на вятъра. Когато си починала, Киа навлязла малко по - навътре в залива. Там открила един голям храст и се подслонила под него. Когато настъпило утрото бурята най-после утихнала. Киа се огледала, но не видяла никого. Дълго обикаляла наоколо и викала по име приятелите си, докато най-после разбрала, че е сама. Осъзна-

ла още, че сама трябва да уреди живота си докато намери начин да се избави от този капан .

Скоро почувствала глада, който обикновено усещала толкова силно сутрин. Около нея имало само палми. „Кокосовите орехи ще утолят жаждата ми, а рибата глада” – помислило смелото момиче. Киа се покачила на дървото и откъснала орех, но с риболова се оказало по-сложно.

Тогава Киа, която обичала да експериментира, решила да си направи импровизирана въдица. За дръжка й послужил гладкия, прав клон, който откършила от едно дърво.В джоба си Киа случайно открила секретна игла, от която приспособила кукичка, завързала я с обелено от друго дърво лико и хвърлила своето приспособление за ловуване във водата.Тя успяла да хване няколко риби, после начупила, клони и когато ги наредила се сетила, че няма кибрит. Дълго мислила как да запали огъня. Но нали беше внимавала в часовете по физика изведнъж се сетила за лупата, с която разглеждали картата, и която носела в непромокаемата си чантичка, завързана здраво до гърдите й под якето.

С помощта на лупата, с малко сухо лико от кокосовата палма и един услужлив лъч от прежурящото вече слънце, Киа разпалила буен огън и сложила рибата над пламъците. След като момичето задоволило глада си то започнало да търси начин, за избавяне от този капан на сушата.

Докато размишлявала Киа видяла в небето малко, сиво петънце, което все повече доближавало острова. Когато то спряло в основата на една палма, близо до момичето, тайнственото петънце се увеличило и се превърнало в голям космически кораб. Неговата гигантска врата се отворила и от нея излезли две същества, за който Киа била чела само в книжките за извънземни. Те били със зелена кожа...