ПРИКАЗКА ОТ МОРСКОТО ДЪНО

    Имало едно време страшна акула, с големи зъби и с плавници, като лодки. Тя била най-
 страшната и кръвожадната в морето. Всички риби се плашели от нея, а тя не се бояла от никого.

   Един топъл и спокоен ден на морското дъно имало празник по случай избирането на нов кмет. Всички рибки се готвили усилено за празника. Само акулата гледала с насмешка и се вярвала, че ще изберат нея за лидер на морските обитатели. И ето, че дошъл дългоочакваният момент.

 - Да започнат изборите!- извикала малката рибка на име Алстанрибе.

   След този знак изборите започнали. Всички треперели от страх да не изберат акулата.И ето, че след дълго чакане най-сетне резултатите били готови.

 - Бюлетините са преброени и резултатите са готови. - казал председателят на изборната комисия.- Моля, напред да излязат акулата, малката рибка Алстанрибе и предишният кмет господин Трефил. Един от вас е новият кмет. И това е...акулата! Всички да я аплодират!
    Всички морски обитатели били отчаяни, защото разбрали ,че отново са измамени от алчната и злобна акула.

    И така акулата станала кмет на Морското дъно.

    На другия ден акулата се възползвала от предимствата на поста си и взела да използва всички риби за каквото си поиска. Но сред морето се носел кораб, а на него имало хора. Всички риби се притеснили, защото знаели, че акулата няма да стои така мирно и да бездейства, а ще направи нещо за да убие всички тези хора. Все пак имало един шанс  да се предотврати убиването на всички хора. Алстанрибе и приятелката му Алстран написали бележка, с която да предупредят хората, че ако не напуснат веднага морето всички те ще умрат.

     Хората получили бележката, но не повярвали на предупреждението. Това пренебрежение  накарало акулата да се ядоса.

Тя пратила най-добрите и верените си акули да отидат при кораба,

да го потопят и да й доведат всички хора. Акулите изпълнили заповедта на кметицата си, отишли при кораба и запо

нали да го блъскат и подмятат сред вълните. Хората се стреснали от това и се паникьосали.Те не били готови да се защитят и затова  акулите обърнали кораба им и много лесно ги пленили. Щом ги завели при господарката си тя ги хвърлила в тъмницата и им казала, че ще умрат на зазоряване.

    Но една от рибките помогнала на хората да се измъкнат и те избягали. Когато акулата разбрала за бягството, казала на всички,че когато открие,  кой е освободил хората ще го убие заедно със цялото му семейство.Но рибката си казала на ум: ,,Няма да се предам заради семейството!    

На по -  следващият ден Алстанрибе и Алстран открили една карта на съкровище.Те тръгнали по следите на съкровището, но на никого повече не казали. Само те двамата знаели.

Първата крачка към съкровището била да отидат до „Извора на младостта". Но тъй като той бил далече, а и пътят до там бил  много опасен, те не знаели как ще се справят. Въпреки това били решени да намерят съкровището, затова  тръгнали да търсят извора.

   - Виж на картата пише,че когато отидем до извора трябва да напълним едно шишенце вода от него.- казала Алстран

   -  Да наистина пише това! Я обърни от другата страна, за да видим дали е написано нещо!

   -  Да има нещо написано. Тази карта не е за намиране на съкровище, с тази карта можете да откриете  извора с вълшебната вода, с която да унищожите всеки враг, или да го пратите където си поискате.

    -  Наистина ли това пише?- попитал Алстанрибе.

    -  Да наистина!- отвърнала му Алстран.

    -  Е, тогава да тръгваме да го намерим и когато го намерим ще използваме водата,  за да свалим от престола акулата! Нали? А трябва и да помогнем на пленените хора да се завърнат по домовете си.

-  Да, точно  затова ще го използваме!- съгласила се Алстран.

     И те тръгнали да търсят извора. Най-накрая, след много премеждия го намерили сипали малко вода в едно шишенце и тръгнали към втората следа.Тя била да стигнат до пещерата,,Малнаир", която се намирала на върха на Малдаирската планина.

   - Но, как ще стигнем там?- попитала изумено Алстран.

   - Ще стигнем! Трябва само да го поискаме силно!- окуражил я приятелят й.

  И така те плували три дни и три нощи. Когато най-сетне стигнали влезли в пещерата. Зад себе си  чули някакъв шум, огледали се наоколо и какво да видят! Фея! Феята стои точно пред тях и ги наблюдава.

   - Кой сте вие?- попитала ги тя.

   - Аз съм Алстанрибе, а това е приятелката ми Алстран. А ти коя си?- попитали двамата приятели.

   - Аз съм Трикси, феята на младостта. Какво правите тук?- отговорила им тя.

   - Търсихме Извора на младостта и нейната фея. Водихме  се по тази карта. Искаме да прогоним от морските владения нашата ужасна кметица – акулата и нейните непоносими помощници. Искаш ли да ни помогнеш?

   - Добре ще дойда с вас, щом е за такава благородна цел.

   - Алстран, нали задачата ни в пещерата беше да открием и фея? - попитал Астанрибе.

   - О, това беше последната стъпка в нашата ескпедиция, но сега е време да се върнем пак в нашият свят с феята и вълшебната вода.

   - Да, в картата пише, че този, който искаме да прогоним трябва да види феята и да пие от водата.- рекла Алстран и те тръгнали да се прибират.

    Плували, плували и най-сетне стигнали до царството си. Акулата и стражите й спели. Смелите рибки ги напръскали с вълшебната вода. Акулата и стражите й се стреснали, отворили очи и видели феята. И тъй като тя ги гледала строго, изпаднали в паника, задавили се и  пили веднага от останалата омагьосана вода. Веднага щом отпили от нея, Акулата и нейните стражи се стопили като мъгла и изчезнали завинаги.                                 

А всички морски обитатели  от сърце благодарили на Алстран и Алстанрибе!

 Автор:Патрисия Руменова Русева,4б клас,10г.