МАЙЧИЦЕ СВЯТА

    Майката е наистина свята.Тя ни е носи в  утробата си цели девет месеца. Грижи се за нас, възпитава ни, обгръща ни с любовта си   от бебета до като пораснем големи, зрели хора. За нея си оставаме деца до края на живота й.

    Дори и когато  я ядосваме и тя да ни се кара, ние знаем,че пак ни обича. Мама много пъти ми се е карала, често много се е ядосвала, но винаги сме се сдобрявали, защото се обичаме, а тя е най-добрия и великодушен човек, когото познавам.

   Много пъти тя ми се е тревожела и  е била строга с мен  заради по-ниски  оценки в училище, но на мен ми се е струвало маловажно и не съм обръщала внимание на това,което казва, което сега ме кара да се срамувам.

Зная, един ден ще разбера,че всичко, което мама ми е казвала, е било много важно, за да стана добър човек и да намеря своето достойно място в живота. Като всяко малко и неразумно дете аз съм се сърдила на мама,но никога не съм спирала да я обичам.

  Аз нямам брат, или сестра, но дори и сама понякога ядосвам мама за двама , за което  после много съжалявам.

  Щастлива съм, че моята майка не е като тези жени, които оставят децата си в домовете за сираци и повече не ги търсят.Те не трябва да се наричат майки, не го заслужават.

  Има и други жени, който като родят детето си, не изпитват никакво майчинско чувство и макар, че децата им живеят с тях, те не получават грижите, топлината и нежността, от която се нуждаят, а това ги прави нещастни, и много често озлобени. Тези жени  също не са истински майки.

   За всички деца майката е единствена и неповторима. добрата, любяща и всеотдайна  майка без да има ореол над главата си, е истинска светица.

    Зная, че всички те казват, че тяхната майка е по-добра, но моята майка е най-добрата, най- милата и най – всеотдайната от всички майки на този свят! Като нея няма друга на земята.

Винаги ще обичам моята майка!

Патрисия Руменова, 13 години, ЛК „Пегас” при СОУ „Св.Климент Охридски” - Ямбол