ОСТРОВЪТ НА ЗАГАДКИТЕ

                                                                     

 Преди много, много години, още преди да се появи човекът, света е бил обитаван само от животни. В природата, както и сега, имало заливи, острови, гори, блата...

   На едно място, близо до Прегово море имало вулкан.Този вулкан се намирал в държавата Дон. Тя била много малка държава, която можела да се разпадне при изригването на отдавна спящия вулкан. И, разбира се  , един ден тази очаквана със страх от жителите на Дон беда, наистина се случила. Силна, гръмотевична буря  предиз-викала изригването му, което нанесло големи щети. Земята държавата Дон  се разпаднала и потънала в океана, а на нейно място се появил остров. Този остров, по-късно  хората от съседните държави нарекли „Островът на загадките”.

    Един ден Малник, момче, което работело в Географския институт и много обичало работата си, посетило най-добрата си  приятелка, която се казвала Парина.Тя работела понякога с него и му помагала да се справи успешно с по-трудните задачи.

    - Добро утро, как си, приятелю?- поздравила госта си Парина.

    - Аз съм  добре, но ти вчера гледа ли новините?- отговорил на въпроса с въпрос Малник.

    - Не, не можах да ги гледам. Защо?

    - Съобщиха  много интересна новина за един остров, който бил открит съвсем скоро, но все още обгърнат в тайнственост. Бил пълен със  загадки за които никой ,нищичко не знаел. - обяснил Малник.

  -О, това звучи много интересно! – възкликнала заинтригувана Парина.

  - Да интересно е! Организират експедиция, която ще пътува до острова, искаш ли да отидем и ние?- попитало момчето.

  - Да, защо не, звучи много забавно! - отвърнала Парина.

   След един час те тръгнали към пристанището, където щели да се качат на кораб и да заминат за острова с организираната за експедицията група учени. Докато пътували в морето видели един кит.Той бил огромен и от много рядък вид.

  - Парина, ела веднага тук с камерата!- извикал Малник.

  -  Идвам!- провикнала се от каютата Парина и грабнала фотоапарата, за да не пропусне рядката възможност да  направи уникални снимки на кита.

  - Виж,това е много рядък вид от  бозайници „сини” китове.- обяснил й той.

  - Да,виждам! А, кога ще стигнем до острова знаеш ли?- попитала Парина докато щракала снимка, след снимка.

  - Това  не знам, попитай капитанът.

  -  Капитане, капитане..... – провикнала  се тя.

  - Защо викаш? Кажи, какво има?- отвърнал й капитана.

  - Знаете ли,кога ще пристигнем на острова?

  - Е, ще се наложи  да потърпите още малко. – усмихнат отговорил капитана

  - Моля, предупредете ни когато  наближим, за да сме готови с екипировката за експедицията!

     Капитанът кимнал с глава и отново завъртял руля в посоката на тайнствения остров. След няколко часа той извикал на Парина и Малник, че са пристигнали и, че е време да слизат.

Когато слезли на остров, всички почувствали, че  ги побиват тръпки, въпреки, че били голяма група хора.

    Опънали палатки  и до вечерта били  готови да се преборят с очакваните проблеми. Притъмняло. Настръхнали хората чули вой на вълци.

    Малник и Парина се зачудили,как така, щом на този остров нямало жива душа, ще има вълци?

 - Малник, какво става?- попитала тревожно Парина.

 - Не знам, но хайде да излезем и сами да проверим,какво става! - отвърнал й Малник.

 - Хайде! – решително се отзовала  Парина.

   Когато излезли видели някакво странно животно – приличало на куче, но с оранжева опашка на котка, огромни светещи в мрака очи. Последвали животното навътре в горите на острова и изгубили следите си за лагера. Парина се уплашила и попитала шепнешком Малник:

 - Малник, къде е лагера?

 - Не знам, загубихме се май.- отговорил й Малник.

-  Дано това странно животно да не ни е устроило засада! Хайде да  потърсим заслон, за да прекараме нощта спокойно.

     Двамата приятели се свили под гъстите ,приведени почти до земята клони на едно огромно дърво и зачакали утрото будни.

        На другия ден, щом  се събудили с ужас видели,че до  тях се белее скелет, който преди не бил там. Уплашени не на шега, двамата приятели се опитали да се върнат при групата, но не ги намерили и обиколили целия остров без резултат.

Потърсили и следите на „вълка”, но не намерили нищо и затова се натъжили, мислейки ,че са сънували сън, който им е изиграл лоша шега.

Но на едно дърво Парина открила голяма хралупа. Решила, че в нея живее катеричка и поискала да я види. Погледнала вътре, но не видяла нито катеричка, нито жълъди с които се хранят катеричките. Нещо повече, от пръв поглед забелязала, че  тази дупка била много по-голяма отвътре от колкото изглеждала отвън и най-вероятно е таен вход към подземен тунел. Те влезли, Малник извадил камерата и снимал всяко кътче в мрачния проход...

 И в този миг  се появило странното животно, което  последвали в гората миналата вечер. То ги гледало право в очите и сякаш ги молело да го последват. Сега, въпреки мрака на  тунела ,в който се намирали, то не изглеждало вече толкова страшно и те го последвали навътре без страх. И когато най-после се спрели и погледнали през отворената врата , до която ги завело животното, тя се спогледали изумени.

    Намирали се  пред огромна подземна лаборатория, пълна с  непознато оборудване и  клетки, в които  отчаяно се въртели  странни същества, подобни на  онова, което ги довело до тук. но хора никъде не се виждали.

    Очите му били пълни с отчаяна молба да помогнат не събратята му по съдба, затова Малник и Парина решително пристъпили през прага  и веднага се заели да освобождават полумъртвите от страх животни, които на мига побягнали към изхода на свобода.

   В лежащия под сива, вулканична пепел, лабораторен дневник двамата приятели най -  после открили  загадката на Тайнствения остров.

Голяма компания, разработваща биологични оръжия  правела тук своите  жестоки опити  с животни като кръстосвали генетично различни породи и видове и се опитвала да направи от тях

непобедими в бой същества.

-        Но къде са учените и господарите им? -  запи-

тали се  Парина и Малник.

     Умното животно отново им кимнало с глава и ги повело към една залостена с камък врата. Отвътре  се чували ядосаните гласове за  пленените от умното животно хора.

     Младите учени разбрали, че то неслучайно ги е подмамило и довело да тук. Върнали се в лагера и с помощта на своите колеги и приятели освободили пленените злодеи и ги отвели на кораба, за да ги предадат на властите.

   А Малник и Парина си направили много снимки

с  новия си странен приятел и когато се върнали публикували ги публикували във вестници и списания  и спечелили награда в обявения фотоконкурс „ Странни истории”.

Патрисия Руменова, ЛК” Пегас” при СОУ „Св.Климент Охридски”, 6 „б” клас