ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

   През тази пролет направих много пакости, но си открих и нови приятели. Изживях вълнуващи приключения, едното от които започва така:      

    Мама и татко бяха на работа и аз си казах:

 -  Сама сам. Пролет е. Вън е топло. Вън е светло има много листа по дърветата. Защо ли да не изляза да се разходя.

    Реших да отида до близката горичка. Докато се разхождах сред природата видях една катеричка.Тя беше толкова сладка! Беше качена на дървото и гризеше нещо. Един лешник падна в краката ми.А го взех  и й  го подадох. 

Това явно й хареса, защото  когато продължих напред, катеричката  ме последва

- Чудесно!- казах  си аз- Ето,че си имам компания.

   След извървения дълъг път отидохме до езерото да пием вода. Водата блестеше от слънцето, приличаше на кристали.

  Тръгнахме на север.После на юг, а  след това  на запад. Реших че сме се изгубили. Но после видях пътечката и се успокоих.

   Катеричката неотлъчно ме следваше, скачайки от дърво - на дърво.По пътя срещнах-ме Баба Меца.Тя стоеше тъжна и плачеше,  защото имала трънче в лапата.Аз и катеричката и помогнахме да извади трънчето и тя също тръгна  с нас.

    Когато мама и тате се прибрали видели че ме няма се притеснили  и започнали да ме  търсят. Извикали и полиция.

    А аз се разхождах и разхождах в гората с новите си приятели без да забележа, че денят си отива.На една полянка в края на гората имаше зеленчукова градина. Там намерих една забравена кошничка и започнах  да събирам морковчета , без да забележа, че  в нея се е скрил  заек. Слагам аз в кошницата морков, а  той го изяжда. Отново слагам – морковът изчезва…Поглеждам кошницата и  какво да видя - вместо зеленчуци животно. Толкова беше сладко и дебело! И то скочи от кошницата и ме последва.За-мислих се и си казах:

    -  Олеле, колко съм закъсняла! Мама и татко сигурно се притесняват за мен. Време беше  да се върна. Сбогувах се с моите приятели и се прибрах вкъщи.Като ме видяха родителите ми ме прегърнаха и целунаха. Поскараха ми се, но разходката в горате беше незабравила. Беше толкова  хубаво!

Много обичам пролетта!

 Автор:Ваня Георгиева,10 г.,4 б клас.