Далеч, далеч от тук сред, облаци
от вълшебство, в една малка, чудновата
долина, живееха три необикновени деца -
Фонела, Роджер и Люк. Роджер беше малък магьосник , който не се разделяше
със своята вълшебна хармоника , защото тя често го измъкваше от беди.
Но това не беше най-ценното нещо, което
притежаваше. В тъмна и тиха стая, изпълнена с от-блясъците на магията се
намираше дървото Звездолуна . Неговата баба му го беше поверила и той обеща да
го пази като реликва. Всяка нощ, преди
да заспи, момчето поливаше дървото с водата на растежа. Когато тази вечер
Роджер се запъти към стаята си, изведнъж нощта се превърна в ден . Слънцето
гледаше сърдито и от очите му капеха сълзи.
Той си помисли,че причината се крие в това, че е пропуснал да полее
дървото.Тичешком отиде до стаята. Но красивото, вълшебно дърво
беше изчезнало. Роджър се притесни. Всичко това му приличаше на необяснима мистерия, но той знаеше кой ще му
помогне. Преди да си отиде от този свят добрата му баба му беше подарила още
една полезна вълшебна вещ -магическа кутия, с която можеше да се телепортира
където пожелае.
Роджър взе кутията и бързо натисна бутона „Озови се при приятел”. С нейната вълшебна помощ той веднага се
телепортира при Фонела.
Докато слушаше историята му и мислеше как
да му помогне, тя реши да използва „търсачката” за изгубените растения. Включи
портативния си магикомп, но на
екрана се появи само думата „Злодей”.
За съжаление магическите предмети, които имаха двамата приятели не бяха
достатъчно, за да открият причината за
промяната на дървото.
Мисълта им ги отведе при едно момче, по-напреднало от тях , както със
заклинанията, така и с магическите изобретения. казваше се Люк. Фонела и Роджър
му разказаха за случилото се и Люк обеща
да им помогне. Той взе в ръце своя вълшебен глобус, затвори очи, изрече някакво
заклинание и го завъртя - три пъти наляво, после шест пъти надясно. Когато
глобусът спря да се върти един светъл лъч изписа във въздуха над него само една
дума, от която на тримата приятели им настръхнаха косите. Игнор!
-
Значи, ще си имаме работа с най-злия магьосник
на този свят?! – прошепна Фонела
-
Ще се справим, щом сме заедно. Не се отказвайте
точно сега!- насърчи ги Люк.
-
Да тръгваме тогава! Чака ни дълъг и труден път. А
може би и неравна битка с магьосника? – добави Роджър
Те сложиха в невидимите раници своите приспособления,с
които се надяваха ,че ще победят злодея. Но когато тръгнаха към своята цел,
приятелите дори не подозираха какви
опасности ги дебнат по пътя. Долината
беше огромна . За да обходят всяко възможно кътче, където би могло да бъде скрито
дървото щеше да отнеме много време.
Тогава Фонела разбра, че е време да изпълни
своята първа задача. Тя извади от раницата си една стрелка, която щеше да
им показва пътя. Стрелката се откъсна от
ръцете на момичето, затрептя във въздуха и посочи на север. Тримата я
последваха и тя ги отведе в тъмната вълшебна гора. те бяха на ясно, че гората крие много
опасности. Злият магьосник Игнор беше заложил
своите капани. Той беше готов да направи всичко възможно, за да запази Дървото
на желанията за себе си.
Когато навлязоха в гората, Люк се почувства
необикновено.Някаква сила го привличаше като магнит .Той напусна групата и се
запъти към най-гъстата част на гората. Пътят
го отведе до една поляна, сред която растеше странно дърво. Зарадван, че може
би е открил откраднатото Дърво на
желанията той приближи към него. Но
това беше един от капаните на злодея. Клоните на дървото оплетоха ръцете на
момчето. В този миг, когато се почувства
съвсем т безпомощен Люк забеляза над
главата си Пеперудата - вестителка и
я помоли да повика приятелите му. Тя изпълни молбата на Люк . Бързо отлетя при Роджър
и Фонела и помоли за помощ. Те я последваха и се озоваха при пленения си приятел. Роджър извади хармониката си и
засвири. Растението отпусна клоните си и Люк беше свободен.
Една от горските феи наблюдаваше случващото се с малките магьосници. Тя
предчувстваше , че помощта й ще им е
нужна и затова полетя незабелязано след тях. Не след дълго на пътя им се изпречи
огромно чудовище, което бълваше огън и се готвеше да погълне малчуганите. То
улови първо Фонела и вече се готвеше да я погълне, когато Люк насочи магическата си пръчка към
чудовището и то се стопи като мъгла.
Звярът беше огромен и скриваше всичко
зад себе си, но когато се изпари, пред очите им
се появи замък. Стрелката сочеше към него. Това беше домът на злодея Игнор.
Високи скали, остри като игли обграждаха замъка и малките магьосници се
разтревожиха как ще преминат.
В това време злият магьосник усети
присъствието им и остави книгата за черни магии, която четеше и погледна през прозореца на кулата си. Игнор не повярва
на очите си. Неговите капани, които бяха толкова опасни и непреодолими за
враговете му, този път не бяха успели да задържат малките магьосници и те се бързо
се приближаваха към целта си.
Докато злодея мислеше къде да скрие дървото , малчуганите намериха начин
как да минат през препятствието на острите скали и да влязат в замъка. Помогнаха
си отново с вълшебния глобус на Роджър.
Но , когато пристъпиха в двора те
залепнаха за черната смола , която злия магьосник беше подготвил за своите
врагове. През това време Игнор постави един магнит на прозореца и чрез него им отне
всички вълшебни пособия.
Феята стоеше скрита зад една хризантема и видя случващото се с децата
.Тя беше силна, изпълнена с желание да помогне на малчуганите. Тя беше повелителка на цветята и тревите
и често разговаряше с тях , а те винаги
и помагаха в беди . Красиви цветя и зелени треви излязоха от почвата и се наредиха в
колона. Всяко от тях откъсна от зелената си телце по едно листенце и го пусна в кошничката на
феята. Феята сложи в нея още шепа смелост и букет от благородни чувства. Тя
посипа пред малките магьосници пътека от тази вълшебна смес и им вдъхна увереност, че доброто винаги побеждава злото , събрало в себе си цялата сила и магията на света.
Роджър, Фонела и Люк благодариха на феята за помощта и смело
потеглиха напред към замъка. Единствените им оръжия сега бяха тяхната смелост и
желанието да върнат при хората откраднатото от магьосника Дърво на желанията. Като
разбра, че с нищо вече не може да ги спре, Игнор се пръсна от злоба пред очите
им. В този миг дървото се озова в ръцете на малчуганите, както и вълшебните им пособия, а замъка и всички капани изчезнаха
заедно със злодея .
Децата не разбраха какво точно се случи в онзи момент , но щастливи и доволни
се прибраха с вълшебното дърво у дома .
Щом малките вълшебници поставиха дървото на масата в стаята луната се
обърна към чудното растение и го погали. Светлината й обля клоните му, звездите
накацаха между листенцата му и засияха красиво.
А малчуганите си пожелаха в долината
да цари мир и спокойствие и хората да бъдат щастливи, с помощта на дървото,
което винаги изпълняваше най-съкровените
им желания.
Марияна Василева Василева 12 години,село Козарево , улица Възраждане 17
0 коментара:
Публикуване на коментар