ХУЛИГАН

   

Имаше едно дете, на име Стойчо. Никой не го обичаше и никой не го наричаше с името му.. Всички го наричаха Хулиган, защото непрекъснато се перчеше, нападаше децата с обидни думи и юмруци, и се правеше на всесилен.

    Един ден малкият Митко се прибираше от училище, а Стойчо без причина го хвана и го наби. Ей така, за собствено удоволствие  и за да покаже на Митко, че той „командва парада”. Правеше така с всеки, който срещаше.

     Децата в училището и в квартала започнаха да го избягват и той остана сам. След време той ги помоли да му простят и отново да са приятели.  Децата бяха с добри сърца и  му простиха. Играеха си пак редовно, докато един ден Стойчо реши отново да хулиганства.Този път започна да краде парите на децата и така ги оставяше гладни. От-нова ги биеше и мамеше. Сякаш Стойчо се беше превърнал в дявол.

   Новините за тези лоши постъпки на момчето стигнаха и  до Страната на  Добрината. Там виждаха как се държи малкото хулиганче. Не бяха доволни от него.Членовете на Съвета по добро държание изпратиха специални, пратеници да го доведат при тях. Така и стана.

   Пратениците приспаха момчето с някакво заклинание и го отведоха със себе си. Когато се събуди, Стойчо  не знаеше къде се намира и много се уплаши, защото всъщност той си беше страхливец и тероризираше по-малките и по-слаби деца от него.

    Председателят на комисията по добро държание му прочете обвинение за хулиганските му прояви и предложи да го осъдят на вечно изгнание на самотен остров, ако не обещае да се поправи.

   Уплашено, момчето обеща, че вече ще бъде добро и ги помоли да го върнат при роди-телите му. Те, обаче,  му отговориха , срокът за изпитание е три дни през които  ще стои в Страната  на Добрината, за да  се научи да бъде добър.

   Първият ден  Стойчо беше изпратен в едно училище с много добри деца. Той се опита  да се прави на интересен,  питаше дали не знаят неприлични думи  и им предлагаше да ги научи да псуват, но те му отговаряха:  „Не! В нашият език няма подобни думи. И не може да има!

На вторият ден Стойчо се опита да спъне една минаваща край училището старица, но сам не разбра как  самият той се озова на земята с разбит нос. Стойчо се побъркваше  от скука, но каквато и пакост да се опиташе да направи пострадалият и унизеният винаги беше самия той.

Към края на втория ден Стойчо разбра, че наистина трябва да се промени. Осъзна с каква обич и уважение се отнасят към добрите деца и колко щастливи и спокойни  бяха те.

    Третият ден всъщност беше най- лесен . Цял ден игра с добрите деца.На Стойчо му беше много приятно. Замисли се,  колко неприятности беше причинил, колко деца беше обидил и наранил, колко огорчения на родителите си беше  донесъл…и се засрами от себе си. Обеща си, ако се завърне  в родния дом при близките, съучениците и приятелите си да им докаже, може да бъде и възпитан, добър човек.

   След тези три изпитателни дни, Председателят на комисията по добро държание му прости грешките и го  върна у дома .

    Развълнуван, Стойчо прегърна родителите си и им каза:,, Простете ми! Аз вече съм добро момче!”

    Приятелите му също простиха отново, защото се радваха на промяната му, а и не бяха злопаметни.  Отново  ходеха на училище, забавляваха се и играха заедно…

 А Стойчо винаги си спомняше думите на Председателят на комисията по добро държание в Страната на добрината: „ Бъди добър с хората , за да са ти приятели!

Боряна Богдева, 10 години, Л С „Пегас” с р.л Генка Богданова