Неотдавна, през един пролетен ден, навън ситно ръмеше. Кристални капчици се стичаха по прозорците на старинната ни къща. Стените, които бяха напукани и влажни, криеха и тайните ни, и удовлетворението от живота ни , и мъката в сърцата ни.
Когато мека светлина прониза покрайнините
на селцето,
дядо
ме повика в кабинета си. Както обикновено седеше на коженото кресло, сложил
старите очила и редеше дума по дума на
бя-лата хартия своята нова творба - нещо ново, нещо различно. Ето какво разказваше
историята на стареца, за
хляба, вкуса и цената му…
„ Преди много години в, местността Хауард,
се издигал дворец ,чиито
кули били обсипани с драгоценни камъни, а в градината, наоколо растели благоуханни цветя, които омайвали пчеличките със сладкия,
топъл дъх на пролетта. Във разкошния
замък живял надменен и алчен цар ,облечен
в сърмени и златни одежди.
Хората в царството се препитавали, като продавали топъл симид, гевречета и други тестени изкушения. Не припечелвали
много,
сиромаси били, но с пот
на челото и много труд заслужено слагали всеки ден голямо парче от питата на
трапезите си.
Един ден пред портата на
двореца застанало момиченце облечено в дрипи, което продавало обредни питки за празника
на Хлебаря. Бедното дете излъчвало радост, лъч светлина и надеж-да, че хлябът ще бъде оценен от Царя и неговите велможи.
Но когато царят
съзрял бедно облеченото, бездомно момиче до високата порта, заповядал на слугите да го отведат в затвора,
за да не загрозява красивите гледки пред
очите му .Въпреки несправедливото и напълно незаслужено наказание, момиченцето подало на
царя една от най- вкусните погачи и продумало:
-
Ваше височество, приемете този дар в знак на почит към
богиня Хлебина, чиито
ръце са изваяли насъщния. Може би тогава ще разберете, че хлябът е безценен,
а хората, които го произвеждат са по-красиви и по-благородни, от хората,
които Ви заобикалят в този красив дворец.
Царят не приел питата, защото той се хранел само с избрани ястия
приготвени от главния готвач в двореца и никога не е вкусвал хляб. Разгневен от дързостта на това малко момиче, владетелят разпоредил то да бъде отведено, затворено и освободено чак след година. Когато нощта спуснала траурния си воал над небосвода, в съня на царя се явила богинята на хлебните
изделия.Тя орисала безмилостния владетел, всяко ястие, което от днес нататък сложи
в устата си, да оставя горчив вкус, освен хапката хляб от питата, която той
така неблагоразумно отказал за вземе. Преди да тръгне богинята сложила в ръката
му кесийка , в която имало три златни
зрънца и се изгубила в неизвестността.
На
сутринта прислугата отрупала масата с апетитни ястия, но вкуса им бил
неприятен. След като гладувал два дни и се измъчил много, царят склонил да изяде
последния залък от пит-ката,
която един от слугите запазил .
И о, чудо! Този сух залък хляб се оказал най- вкусното нещо,
което царят бил хапвал до този момент
и заситил двудневния му глад. Тогава царят си спомнил
за орисаното от богинята и разбрал, че
трябва да смири малко гордостта си,
защото въпреки алчността и надменността
си, той ценял живота. А какво е живота
без истинския вкус на храната? ! Само,
че откъде да вземе този божествен хляб?
След като се разчуло, че е затворил малката хлебопродавачка, никой вече в царството не месел, печал и продавал хлебни изделия. хората предпочитали да умират от глад,
но да останат свободни.
Владетелят заповядал на слугите
в двореца да освободят беззащитното дете, ако то му разкрие тайната за вкуса на хляба. Сиа, така се казвало бедното дете, склонила да му помогне ,а владетелят разказал за съня си и показал
златните зрънца, които
получил от божествената дама.
Широка усмивка огряла невинното детско лице, защото разбрало, че има
надежда да промени мисленето и отношението на царя за хляба и
хората, които го произвеждат..Тя решила да отведе благородника в крайните квартали на столицата, където живеели бедните хора със златни ръце, които месели и изпичали хляба.
В една от малките, порутени къщурки живеела старица, която знаела тайната за вкуса на хляба
. Някога богиня Хлебина й поверила специалната
рецепта, и
тайните за отглеждането и обработването на
пшеницата ,за да няма гладни по земята. Бабичката се съгласила да
помогне на царя , но му
поставила условие да тръгне с нея пеш
,за да отидат до нивите с узрелите жита. Царят се съгласил и щом
пристигнали той дълго се взирал омаян в необятната шир, без да продума и дума.
Старицата му разказвала ,
че
когато есента обагри първото листо в жълто, трудовите хора изорават и
подготвят с тежък труд нивите си, за да
засеят в тях житните зрънца, същите, каквито имал и той от богиня Хлебина. После,
за да е богата реколтата, те торели и
подхранвали крехките житни зрънца и се
молели да падне хубав сняг, под чиято
топла покривка да презимуват и укрепнат, сити и напоени обилно, когато напролет
снега се разтопи. Когато пролетните лъчи затоплели земята, а с нея и пшеничните
зрънца, те пронизвали златната си обвивка и показвали челца на повърхността на земята. Източвали
се в стройни и зелени стебълца, които,
галени от ласкавото слънце и люляни нежно от свежия ветрец, наливали тежки
класове и покривали със „златна” покривка
необятната полска шир.
А в
разгара на лятото из полята кипяла неуморна жътва. И млади, и стари работели от
изгрев до залез слънце със сърпа и паламарката. Житните класове, бедните хора
събирали на снопи, които вършели на хармана,а изобилието от зърно с което майката
природа им се отплащала за пролятата пот
и умората, събирали в чували от зебло
и пренасяли в хамбарите. После работливите стопани отнасяли зърното в мелницата, за да смели мелничаря
пшеницата на ситно бяло брашно.Бяло, като
снежинките през зимата, ситно и чисто като радостните сълзи на добрите стопани.
То символизиралo
всеотдайния
труд на хората и най –голямата награда за този труд.
Но тайнството не спирало до
тук. За да сложи стопанката на къщата
божествената пита на трапезата,
тя
първо трябвала да я замеси с двете си ръце и да я изпече в горещата фурна. - Три
тайни съставки са нужни за тестеното изделие. – добавила бабичката- Но за да ви ги кажа, Царю, трябва
първо да сторите една добрина и с чисто сърце да дадете обет пред богиня
Хлебина.
Царят се замислил и казал , че ще освободи
момиченцето от затвора и никога няма да посегне на свободата на невинните си
поданици. Ще смири гордостта и надменността си и ще почита
богиня Хлебина , нейния дар (божествената пита) и златните ръце на хората, които отглеждат
и преработват златните зрънца.
Тогава бабичката му разкрила и вълшебните съставки на хляба - брашно , вода, сол и квас. Остана само една , последна стъпка, която трябва да направите
, Царю честити, за да заситите глада си с това. Най- сладък и засищащ глада
на тялото и душата хляб, е този, който сам сте изработили с труд на
челото. Наесен, трябва сам да
изорете земята, да посеете зрънцата, които Ви е подарила богинята, да се
грижите за тях … и чак, в късната есен, Вие за пръв път ще усетите истинската
сладост на хляба. Но, за да не умрете дотогава от глад, ще ви даря частица от продукта на моите ръце.
Бабичката извадила от закърпената си, но
чиста торба, самун хляб с ароматна,
препечена коричка и го подала на царя с думите:
-
Днес, Вие господарю, научихте важен урок и вече знаете,
че хлябът е безценно творение, той светиня. Хляб не се отказва и не се
захвърля с презрение. Пред него и тези, които го произвеждат, и тези, които
го ядат, винаги правят дълбок поклон с уважение. Защото, ако нямаш хляб на
трапезата, колкото и да си богат, ти ще бъдеш най- гладния и най-нещастен човек
на тази земя.”
Когато дядо завърши историята си аз го
целунах по бузата , за
мъдростта, с която ми поднесе този
поучителен урок и изтичах при баба, за да я помоля да ми изпече хляб, като този в
приказката.
Марияна
Василева, 8”в”
клас., възпитаничка на ЛК „Пегас” при СОУ „Св.Климент Охридски” – Ямбол с
творчески ръководител г-жа Генка Богданова. Телефон за връзка 0897441642
0 коментара:
Публикуване на коментар