Един ден се събудих
и се почувствах различно. Като всяка сутрин погледнах към
прозореца, за да се разсъня и се
ужасих Къщите бяха разрушени, над
развалините се виеше пушек и всички хора уплашени пищяха.
Огледах се наоколо и видях извънземните, които бяха причинили
всичко това. Те имаха зелена кожа и
големи черни очи.Тялото им приличаше на човешко.Те ме забелязаха, но аз се
скрих зад не-видимата преграда между съня и действителността в моя реален
свят. Там стояха мама и татко. Те бяха много стари, но и много добри и ми разрешаваха да правя каквото искам.
Улисана в
забавленията, забравих, за извънземните. но когато слязох долу отново ги видях и реших да осъществя контакт с тях. Щом
се приближих те казаха нещо от рода:
- Пой ,Ми ,Ай - и се събраха накуп. Образуваха едно грамадно зелено
чудовище. Отначало се изплаших,но после повиках приятелите си. Заедно
атакувахме и битката продължи около един час, но… победител нямаше. На другия
ден се събудих, измих си лицето, облякох се и отново извиках приятелите си. Заедно отидохме при
извънземните, и отново влязохме в бой. При тази битка ние победихме. Засрамени
извънземните си отидоха от планетата ни.
А ние с приятелите ми направихме проект, всеки да разчисти квартала в който
живее…
Но будилникът ми звънна за училище.
Деана Ник Серат, 10
г. ЛК”Пегас”, 4.”а” клас
0 коментара:
Публикуване на коментар