УЧИЛИЩЕ В КОСМОСА

    Всеки би могъл да види всякакви училища по света. Нови, стари,  или модерни, цветни и красиви и още мнооого, мноого видове като тях. Е, такива са по света училищата. А какви ли са извън него???

    Днес се случи нещо вълшебно! Бях в космоса на планетата Линсинидинивака. Чудно беше! Но подробности по-късно! А сега чуйте цялата история от игла до конец…

    Денят беше слънчев, отегчаващо топъл, сух, нямаше вятър, беше чисто на улицата, всеки си беше вкъщи, само ние, само ние учениците трябваше да ходим на училище! Та нали беше август! Така и не разбрах причината! Но какво да се прави! Чак на портала към входа видях листовка, на която пишеше:

Обява

На 12 август 2012 година се организира артистично театрално представление „Какво ли има на звездите???”.

Безплатен вход.

Очакваме да присъствате, за да видите как сякаш ЩЕ СЕ ПРЕНЕСЕТЕ В КОСМОСА!!!

    Преди наричах тези представления така нареченото ТЕАТРО. Сега реших да ги посещавам редовно. Но това е друга история…

    Най-вече при влизането си ме впечатли израза „ЩЕ СЕ ПРЕНЕСЕТЕ В КОСМОСА”. Буквите бяха огромни. Чудех се защо и какво пък значи това!

Та така влязох в залата, настаних се на 10 място (любимото ми, тъй като често виждам десетки, например: Аз съм №10 в класа, на десет години съм, бях голям късметлия през Октомври, тоест 10 месец и още много примери) и се вгледах в сцената. Актьорите вече бяха готови и представлението започна. А ето какво се говореше:

-          Ей, виж, падаща звезда! - каза Ники. – Пожелай си нещо, ама каквото и да е!

-          Измислих, готово!

-          Какво искаш?

-          Е, няма да кажа!

-          Моля тееее!

-          Не! Иначе няма да се сбъдне! Така или иначе няма да се сбъдне! – каза Боби и се прибра вкъщи.

    На другата сутрин… Боби 8спокойно си лежеше и изведнъж:

-          Ставай, ставай, ставай, ела да видиш нещо невероятно.

-          АААА, каакво е толкова неееверооятнооооо?

-          Стани и ще видиш!

    Двамата приятели излязоха навън и Боби видя ракета, а нея имаше листче.

-          За Боби от небето! – така поне прочете той.

-          Виждаш ли, Боби, изглежда това е за теб.

-          А това значи, зна, зна, чи, значи че желанието ми наистина се е сбъднало.

-          Хайде да влезем вътре в ракетата!

-          Не! Може да е опасно!

-          Не ставай смешен! Та това да не е дошло за да те нарани!

    Така двамата се качиха и потеглиха…

Изведнъж прекратиха театъра. И стана нещо толкова невероятно, че нямах думи. Гласът ми беше изчезнал. И ето защо…

    Както вече споменах, представлението бе прекратено. От завесите се появи главният актьор. И каза:

-          Както бяхме споменали, наистина ще се пренесемв космоса сега.

    Отначало мислех това за шега. Далеч не беше така. Той продължи да говори:

-          Сега, един от вас ще може да отиде в космоса!!! Но само един! Мислите, че всичко е шега?! Грешка!!! А този, който ще изживее това приключение седи на седалка №10 по местата. Да се появи, за да му дам това дистанционно и да демонстрираме с него, че наистина ще влезе в космическото пронстранство!!!

    Викаха мен! Колко странно! Но със сигурност доказваше, че 10 наистина ми носи късмет!!! Нямаше какво да правя и излязох напред. Господинът ми подаде дистанционното и ми обясни, че много точно трябва да казвам къде искам да отида. Беше супервълнуващо дали това чудо ще проработи. Затворих очи и натиснах бутона за включване. Отворих очи. Пред мен се бе появил портал с черна светлина. Беше изключително. Дори дъхът ми спря за миг. После господинът ме окуражи малко, като ми обясни, че сега трябва да избера място, в космоса, където да се телепортирам. А за да изляза по-смел, казах на портала да ме заведе в планетата, чието име най-трудно се произнася.

    Изведнъж порталът ме задърпа към себе си. Аз не се съпротивлявах. Вече видях много неща. Та това ли ще ме уплаши?!...

    От преживяното щях да припадна. Да бе, да?! И да пропусна всичко виждащо се наоколо. Хиляди звезди, грешка, милиони, не, милиарди, пак не, безброй много звезди, а около тях-безброй обикалящи планети. И по планетите се виждаха кратери, пукнатини, планини… Е, и на нашата планета имаше и кратери, и пукнатини, и мнооого планини, но в космоса всичко беше различно, непознато и същевременно необикновено!

    Изведнъж се озовах в пустощта на една планета. Странно беше, че имаше табелка, на която пише:

Добре дошли на планетата ЛИНСИНИДИНИВАКА – (Чудесата, намиращи се на 5 000 000 000 светлинни години от планетата Земя!!!

    Помислих си: „5 милиарда?!!!! Олеле, аз съм толкова далеч от родината си. Как да се върна? О, да, с дистанционното. Но мисля, че ще е твърде напразно! Затова първо ще разгледам” и продължих да чета:

Тук имаме само училища, но и това ни стига. Тръгни направо, после вдясно, за да видиш нашето селище! Не живеем далеч, само на 1 000 км път! Шегичка!!! Само на

10 м. Надявам се да ви хареса!

    Разстоянието не беше голямо, извървях го бързо. Като стигнах видях един линсинидин… а бе дълго е, затова ги наричам планетарци. Той също ме видя и завика от радост:

-          Лиааа, маларарака, лиааа, маларарака! (в превод) „Дойде землянин, дойде землянин.”

    Те ме хванаха за ръцете и заговориха човешки:

-          Добре дошъл при нас, землянино, Ела с нас да ти покажем училището ни.

-          Добреее, планетарци! – казах аз и те ме поведоха към някаква сграда наречена от тях (училище).

-          Това ли е то? Прилича повече на кула.

-          Нашите деца учат във въздуха, затова училището е тясно.

-          Искаш да кажеш, че те винаги карат уроците си навън, а кулата им помага само да слизат долу?!

-          Именно! Бързо схващаш! Не като олооооооооооооаааааанянците. Те нищо никога не разбират!

-          Колко хубаво! А на Земята учениците са затворени в класни стаи. Междудругото, забравих да попитам, вашите деца възпитани ли са?

-          Иди и виж!

-          Но наистина ли мога да вляза?

-          Да! Кой те спира?

-          О, благодаря! Много мило от ваша страна! Ааа … Боб!

-          Не името ми е Алгаманасавтапта, но ме наричай Амавтап.

-          След малко се връщам … Амавтап!

    Олеле! Какво ли щях да правя горе на кулата? Амиии, престраших се и се качих до върха.

-          Извинете, как може да отида при вас?

-          Лесно! Скочи от прозореца!

-          Аз! Да скоча! Малко ме е страх!

-          О, не се страхувай! Хайде, лесно е! Ще се справиш!

-          АААААААА!-казах аз и със страшна скорост се ИЗДИГНАХ ГОРЕ! Беше много учудващо! Едновременно с това и забавно. Можех да плувам във въздуха. Можех дори да танцувам, без да губя равновесие…

    Видях още много чудни неща! Как учителите трябва задължително да могат да изплетат мрежа с езиците си. Даже ми го демонстрираха. Изключително, но и гнусно едновременно. Или пък как децата, да ловят котки с един пръст! Горкото животно се стиска докато изплюе топка козина! И защо? За храна !

О, те ядат и мравки. Дори се пробваха да ме накарат да ям. Отврат!!! Те нямаха пътища, а дупки разбиваха пътищата, за да вървят в безопасност. Ами техните автомобили се движат само с линскиянски сок от парпотус (папрат, но с размери на палма). Това нещо е чудно! Дава енергия на всичко да се движи, дори на тях. Те имат много спанак! Май изразът храна от космоса, наистина се оказа верен. Имаха и други творения, но това е друга история!

    Мислех вече да си тръгвам, когато когато те ме заловиха и откараха в кулата, където открих заключени и други хора. Хубава бе новината, че дистанционното беше у мен. Поправка: до мен, в случая – недостижимо място. Или по точно-в склада на училището. И като се замисля, че бяхме на покрива, ми хрумна една гениална идея! Веднага казах на другите да се хвърлят от прозореца. Те се изплашиха, но ги накарах да ми се доверят изпълнихме плана. Първо скочи един, който се хвана за кулата, после скочи втори, които се хвана за първия, после скочи трети, четвърти, пети, шести,… тогава скочих аз. Използвах тях като стълба. После ги накарах да слязат и те един по един, един по един стигнаха до повърхността. Излязох най-умен! Оттам нататък беше лесно да се върнем, тъй като взех дистанционното, а ключът към покрива беше на вратата. Така пак се понесохме във въздуха, а аз отворих портала към Земята и спасих всички…

    Върнах се отново в театъра, а представлението продължи, но това е друга история…;

    Последното, което си помислих от това звездно приключение беше, че ВЕЧЕ ЗНАМ КАКВО ИМА НА ЗВЕЗДИТЕ!!!

Даниел Милчев Бумбалов ІV”б” 10год.