Имало преди години в нашия град две момичета. Еднотo се казвало Вики, а другото Мики. Те били най-добри приятелки. Един ден Вики казала на Мики:
- Мики аз знам, защо вчера Кати не дойде на срещата ни.
- Защо? Тя ли ти каза?- попитала Мики.
- Да,тя ми каза.-отвърнала Вики.
- А на мен, защо не ми е казала?- ядосала се Мики.
- Не знам.
- Край, писна ми! Тя не ме цени като приятелка. Дотук съм Вики! Приятелст-
вото ни с Кати приключи и ако ти си ми приятелка ще спреш да се виждаш с нея. - Не, почакай! Аз искам да съм приятелка и на двете ви.- разтревожила се Вики.
- Край ти казвам, всичко приключи! Чао! И ако си ми истинска приятелка ще подкрепиш решението ми.
И след този случай Вики и Мики вече не били приятелки, защото Мики при-
нуждавала Вики да избера между двете си най-добри приятелки.
Мики си тръгнала сама. Често се обръщала с надежда назад, но не виждала Вики да я следва.
А Кати нищо не подозирала. На другият ден тя звъннала на Мики:
- Ало, приятелко, там ли си?
- Какво искаш?-попитала я грубо Мики.
- Хайде да излезем.
- Ти не знаеш ли, че аз ти се сърдя? Защо споделяш тайните си с Вики, а не с мен – не?
- Но.........
- Никакво „но”! Вече не сме приятелки. Повече не ме търси!- казала й Мики и затворила телефона.
На другият ден Мики излязла да се поразходи. Но й било скучно сама . Тя все още била ядосана и не искала да се обади на Кати, или пък на Вики. Затова се прибрала вкъщи и легнала да си почива. Но и вкъщи не можела да си намери мяс-то, толкова обидена и самотна се чувствала . Майка й се прибрала уморена от работа и помолила:
- Мики отиди до магазина!
- Ох, мамо не ми се ходи сама!
- Извикай приятелките си.
- Не, те вече не са ми приятелки.
- Защо, какво се е случило? – учудила се майка й
- Не те интересува! – разкрещяла се невъздържано Мики.
- Хей, момиченце много си позволяваш! Я, марш до магазина!
В този момент Мики, която била много ядосана, станала и блъснала грубо майка си. Опомнила се когато майка й паднала и останала да лежи на пода без дъх.
- Мамо,съжалявам без да искам! Стана случайно… Ще отида.Ето, тръгвам веднага…
Уплашена и виновна Мики тръгнала към магазина. Но, за съжаление, той вече бил затворен. Затичала към друг магазин, а после и към трети , откъдето най-после успяла да купи хляб.
Прибрала се, решена да поиска прошка от майка си за лошото си поведение, но щом влязла в стаята видяла с ужас, че тя продължава да лежи на пода като мърт-ва. Мики заплакала с глас. Замислила се защо Бог я наказва така жестоко и тогава се сетила, че е направила страшен грях като блъснала майка си.
След това дошли съседите, повикали линейка и откарали майка й болницата. Отчаяната Мики тръгнала да скита из града и мислела ли,
мислела ....Опитвала се да разбере защо майка й е починала. Дали защото е била болна? Или самата тя е виновна за случилата се трагедия.
Неусетно момичето излязло от града и навлязло в гората . Там видяло една малка къщичка. Почукало, но никой не отворил. Тогава влязло в къщичката непо-канено и изведнъж се появила мъничка фея. - Коя си ти?- попитала Мики.
- Аз съм феята Зън -зън. А ти коя си?
- Аз съм Мики.
- Здравей, Мики! Радвам се, че се отби при мен, но сега бързам, защото имам да правя още много добрини. Знаеш ли колко хубаво е да вършиш добри дела?
И докато Мики се усети, феята излетяла през отворената врата и изчезнала от погледа й.
- Чао, и на мен ми беше приятно да се запознаем.- промълвила Мики, но феята изчезнала, а Мики се намерила под звездите. Седнала Мики на тревата и се замислила над последните думи на феята. След това се обадила на Вики: - Ало, Вики там ли си?
- Какво искаш? Нали ни беше сърдита?
- Моля те, хайде да се сдобрим! - помолила я Мики.
- Добре! Но да звъннем и на Кати. - казала Вики.
- Хайде! - рекла зарадвана Мики и тръгнала да посрещне Вики, за да посетят заедно Кати. Прегърнали се двете приятелки,
извинили се една на друга и заедно затичали към дома на Кати. Когато стигнали позвънили на вратата нетърпеливо.
- Кой е? – попитала Кати.
- Здрасти Кати! Аз съм Мики.
- Защо си тук, нали ми беше сърдита?- попитала Кати. - Кати, хайде да се сдобрим! С Вики те чакаме пред входа.
- Добре! Да се сдобрим. – зарадвала се Кати, че отново ще бъдат приятелки.
Тогава Мики през сълзи попитала приятелките си:
- Знаете ли, че мама почина?
- Така ли? Моите съболезнования.- прошепнали Кати и Вики натъжени.
- Благодаря ви! – трогнала се Мики.
Оттогава изминали две седмици. На другият ден било Бъдни вечер.Всички се готвели усилено за празника. След Бъдни вечер идвала и дългоочакваната Коледа.
Но Мики била разтроена, защото в тази вълшебна, звездна нощ, тя щяла да остане сама.
Мики поздравила по телефона Вики и Кати, които празнували със семействата си край грейналите коледни елхи. Почувствала се още по - тъжна и самотна, затова тръгнала да се разхожда под ярките звезди, които греели на небето. Докато се раз-хождала видяла едно малко бедно сираче да скита само и да търси храна по кофите за смет. Мики спряла пред него и го попитала:
- Извинявай, момченце, как се казваш?
- Иванчо. Но какво искаш от мене ?- отговорило й момченцето изплашено.
- Искаш ли да дойдеш с мене у нас?
- Добре! Но какво ще кажат родителите ти? Аз нямам нито майка, нито баща, но ти сигурно си имаш?- казал тъжно Иванчо на Мики. Тя преглътнала сълзите си и прошепнала.
- Не се плаши! И аз съм сама като тебе . Ще ти стана сестра. Искаш ли?
- Да, да! Искам, разбира се!
И те тръгнали заедно към дома на Мики. Влезли вътре, тя накарала Иванчо да се изкъпе и го сложила в леглото си да си поспи малко. Стояла до главата му и го гледала с обич, зарадвана, че е направила добро дело.
В този момент край главата й закръжила малката горска фея.
- Здравей! Добре дошла в дома ми! Как си? – поздравила я любезно я попитала Мики.
- Аз съм добре! Но за теб не съм сигурна. Зная какво е станало днес с майка ти.
Мики останала много изненадана и тихо попитала феята:
- Как така знаеш?
- Аз всичко знам. Също така знам,че ти тази сутрин не си била никак добра с майка си и си се скарала с приятелките си.
Мики се разплакала горчиво.
- Да, не бях добра с приятелките си, но още по-лоша бях към мама. Много, много съжалявам! - - Е, Мики, ти наистина беше много лоша сутринта, но след доброто, което направи на Иванчо, разбрах, че вече си се променила.
- Благодаря, мила феьо!
- Няма защо!И тъй като е Коледа, а в тази вълшебна, звездна нощ се случват чуде-са, като награда за добрите ти дела, аз ще ти дам един скъпоценен подарък! Ти си го заслужи , а и аз зная, че той много ще те зарадва. Сега се отдръпни от вратата и затвори очи!
Мики си затворила очите и тогава феята направила своето вълшебство. Когато най-после и било разрешено да ги отвори видяла, че майка й да стои пред нея.
Момиченцето помислило, че сънува, но това била прекрасна реалност.Тя прегър-нала, разплакана от радост майка си, хванала я за ръка и двете се прибрали щаст-ливи вкъщи при малкия Иванчо. Когато видяла Иванчо да спи, майката предложи-ла на дъщеря си:
- Искаш ли Иванчо да стане твой брат?
- Да, мамо, аз вече му предложих и той се съгласи. Радвам се, че и ти си съгласна! И те станали отново щастливо семейство, а Мики била вече и ученолюбива ученич-
ка, добра сестра, приятелка и дъщеря!
„Никога повече не бъди лоша!!!” - тези думи постоянно звучели в главата й след онази тъжно - радостна вълшебно - звездна Коледна нощ.
Патрисия Руменова Русева,10г.,4 б клас
