Беше един обикновен мартенски ден. Както винаги улиците бяха оживени, чуваше шумът от уличното движение, смехът и разговорите на хората, усещаше се полъхът вятърът, който леко поклащаше клоните на раззеленяващите се дървета.
Аз си стоях вкъщи и се опитвах да помогна на мама с нещо. Тя беше ангажирана да ми направи най-хубавия десети рожден ден. Купи ми украса, поръча ми торта, взе ми и подаръци. Но когато аз я питах: „Мамо, да ти помогна ли с нещо”, тя все ми отговаряше „Не е нужно сине, аз ще се оправя”.
Колкото и да се вълнувах, щом нямаше с какво да помогна, просто скучаех. Излизах на двора за малко, или гледах телевизия, или заспивах.
До рожденият ми ден оставаха само два дена, а аз вече не можех да издържам. Тогава най-сетне мама ме повика , за да ми възложи задача:
- Миличък, искаш ли да отидеш за хляб? – попита ме тя.
- О, да, с удоволствие! – отвърнах й аз, зарадван, че най-после имаше какво да правя.
- Добре тогава. Иди до магазина и купи два хляба. Недей да си взимаш друго и не се бави. Чу ли?
- Да, мамо. – казах аз и излязох навън.
По пътя за магазина срещнах един беден чичко.
- Момченце може ли стотинка? Вечно ще съм ти благодарен ако ми дадеш. – помоли съвсем възпитано той.
- Хм! Ще ми останат от хляба, но мама ще ми се скара. – помислих си аз и го излъгах, че нямам пари. Той се отдръпна натъжен и аз продължих към магазина.
След като се прибрах вкъщи седнах да вечерям. Мама беше сготвила пилешко месо, а до него беше нареден хляба, който аз купих. Погледнах го и се замислих. Спомних си за случката с ония човек, който ме помоли за стотинка и аз го излъгах. Изведнъж нещо ме бодна в сърцето.
- Хайде мили, още нищо не си ял! Ако не се нахраниш цяла нощ няма да заспиш! – подкани ме мама.
- Не само заради глада няма да мога да заспя. – казах си на ум аз и станах от масата.
Тогава осъзнах, че съм обидил мама и реших да й се извиня. Тя си говореше с татко и мислеше, че гозбата й не ми е харесала, а тате все повтаряше колко хубаво го е сготвила, при което мама още повече се натъжаваше. Каква вина почувствах тогава! Нещо страшно ме скова и аз бързо си легнах без да се извиня. Но изобщо не можех да спя. Все си мислех за бедняка и за тъгата на мама. Това продължи много дълго.
По едно време тъкмо се бях унесъл, когато чух нещо. После отворих очи и видях. Пред мен стоеше някакъв строен човек, облечен целия в бяло.
- Кккооойй си ти и ккакво правиш тууук? – попитах аз примрял от страх.
- Аз съм твоят ангел на щастието и съм тук да ти покажа защо толкова страдаш. – отговори ангелът.
- Ангел ли?
- Точно така.
- Значи можеш да летиш?
- Да.
- А можеш ли да ме заведеш ме на… Луната!
- Аз не съм тук за това.
- Ами за какво си? О, да вече ми спомена. Само че утре имам рожден ден и сигурно ще забравя всичко.
- Не, няма да можеш. Това ще те преследва до края на живота ти, който от мъка също ще се скъси. И за да ти покажа това ще те заведа в
бъдещето, за да разбереш, че не само ти си роден утре.
Така без дори да мога да гъкна, той ме хвана за ръката и полетяхме. В началото видях на каква височина се издигаме и не исках да гледам. Но след един час във въздуха осъзнах, че сме в пълна безопасност.
По едно време се вгледах къде се намираме. Вече бяхме в бъдещето! Толкова бях развълнуван и реших да сляза на земята и да поговоря с някого, да видя какво се е променило в града ни през годините. Но тогава ангелът ме спря и ми обясни:
- Дани, щом пътуваш с мене през времето, значи и ти си станал ангел, а щом си ангел значи си невидим.
- Но аз как те видях? И как сега те виждам?
- Просто виждаш ангел, когато трябва да го видиш, или когато той трябва да те види. Но нека не сменяме темата. Все пак имаме една нощ, а трябва да видиш доста.
Тогава полетяхме към една красива къща, която приличаше досущ на нашата. Не можах да откъсна поглед от нея. Тогава моят ангел посочи две деца, които си играеха в двор, също като нашия…с моята топка.
- Какво? Деца. Какво да им гледам? – попитах аз. – И защо тяхната къща прилича досущ на нашата, и двора и топката…
- Това са децата на оня бедняк, който ти излъга.
- Каква наглост. Не го ли е срам да си пуска децата в нашата къща?
- Върни си думите назад, защото това е вече къщата на точно онзи бедняк, който ти току-що нарече нагъл човек. А той утре има рожден ден.
- Ето кой имал рожден ден когато аз имам. О, аз съжалявам!
- В това бъдеще е късно за съжаления. Тук ти ставаш бедняка.
- Какво? Аз?
- Сега ще ти обясня. Когато ти излъга този човек, той се прибра вкъщи натъжен, че за пета поредна година няма да успее да събере пари, за да празнува рожден ден и да зарадва децата си с празненство. Сподели с най-близките си и им разказа как си го излъгал и как дори не си му се извинил за обидата. А те случайно бяха хората, които щяха да организират твоя рожден ден. Тогава те решиха, че не заслужаваш да бъдеш щастлив и отказаха на родителите ти да организират тържеството. А децата на бедняка толкова молиха Бог да те накаже и да ти покаже, какво означава да си беден и бездомен, че той се трогна от молбите им и реши да направи така, че да бъдеш наказан за лошата си постъпка.
После ти страшно се ядоса на родителите си, избяга от къщи и отиде да живееш у семейни приятели. А Бог подари вашата къща на бедното семейство.
Един ден, близките, при които живееше решиха да заминат за чужбина. За теб не им стигнаха парите и те оставиха на улицата. Така ти остана беден и бездомен…
Край. А сега се връщаме в настоящето.
И преди да кажа нещо се озовах в стаята си, а ангелът ми го нямаше.
На другия ден реших да поправя нещата. От рано сутринта събудих мама и й се извиних за пилешкото месо. После излязох навън и разпитах за къщата на бедняка. Намерих я. Дадох му шепа парици, с които щях да си купя нещо и го поканих на рождения си ден. Изглежда неговите роднини разбрали за това извинение и не ни провалиха празника. Беше толкова хубаво и всички бяха радостни. По едно погледнах към небето. Там беше ангелът, който явно беше доволен и се радваше на добрата ми постъпка.
А след рождения ден написах това. Винаги ще помня тази вълшебна нощ.
Бъди добър към другите, за да ти се отплащат с добро.
Даниел Милчев Бумбалов, 10-годишен, 4б клас, ЛК” Пегас” при СОУ”Св.Климент Охридски” Ямбол, тел. 0897441642
0 коментара:
Публикуване на коментар