ДА БЯХ ВЪЛШЕБНИЦА

     Да си вълшебница сигурно е нещо чудесно?

   Ако аз бях вълшебница, първо щях да променя себе си, а после и всичко около мен. Щях да направя хората по-добри, а света по-красив и достъпен. Иска ми се да мога да направя космически ракети, с които да достигна всеки обект в космоса и всички планети достъпни за живот. Щях да създам повече животни и растения, защото  в нашия свят трябва да има повече красота и разнообразие.

   Ако бях вълшебница, щях да дам на планетата Земя само два сезона – пролет и лято, за да не ни е студено през есента и зимата.

    Ако бях вълшебница, в нашия свят нямаше да има никога войни, а само мир и свобода. Щях да променя целия свят само за няколко минути. Това си е само мечта, но понякога някои неща, които искаме, стават възможни с много вяра, воля и труд. Затова трябва да вярваме във вълшебствата.

Повярвайте ми, много ми се иска да стана вълшебница или поне само фея, за да мога да променя света, в който живеем. 

   Яница  Живкова Дочева,   5 „в”  клас        

ПОЗДРАВ

ЧУДОТО ЛЮБОВ

Златина    Иванова

   Питали ли сте се какво всъщност е любовта?  А чувствали ли сте я истински? Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта, други мислят, че да обичаш, това означава да имаш небето, а да искаш само една звезда, да имаш морето, а да искаш просто една капка вода, да имаш целия свят, а да искаш само един човек.Трети твърдят, че любовта е вълшебно чувство, което те е споходило и което никога до сега не си изживявал. И всички те са прави, защото няма точно описание за любовта, тя не е наука, която подробно да се изучава, не е предмет в училище.

   Любовта е нещо много специално, което не можеш да разбереш, преди да почувстваш, а когато вече чувстваш нещо подобно, не знаеш какво по - точно те вълнува.

Питаш се дали това е онази „истинската любов”? Чувството все още  е относително, фантастично и неясно. То е чисто, натурално и много нелогично.

Постепенно разбираш, че изживяваш нещо специално - не просто привличане, харесване…Усещаш  близост, нежност, подкрепа, чувстваш болка, когато любимият човек не е до теб.

Истинско чудо е, когато го погледнеш, да виждаш целия свят в очите му! Погледне ли те любимия, да усещаш, че той е светлината,  пътеката към теб дори  ако около теб е празнота, мрак.

Любовта е отдаване и ако наистина обичаш някого, ти би направил всичко за него, готов си дори да рискуваш собственото си щастие.

Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо.

    Тогава защо ни е нужна любовта, щом ни наранява?

А може би го прави, за да се научим да обичаме истински и да бъдем силни, за да бъдем по -щастливи.

Любовта  ни прави по-силни и достойни. Учи ни да се борим, защото, както всичко останало в този живот, и любовта е борба. Борба за щастие. А според вас защо сме дошли на този свят?

Любовта е едно от най-висшите чувства, които човек е способен да изпитва. Това чувство съответства на отношенията на общност и близост между хората.

В най-обобщен и абстрактен смисъл това отношение между хората е такова, че един човек гледа на другия като на близък, родствен на самия него и по един или

друг начин се отъждествява с него; изпитва потребност от обединяване и сближаване със своята „сродна душа”; отъждествява с него собствените си интереси и стремежи; доброволно физически и духовно се отдава на другия и се стреми взаимно да си принадлежат.

Тази взаимна принадлежност е обвързана освен с любов, и с други чувства, които я съпътстват и допълват: обич, искреност, доверие, вярност, уважение, състрадание и т. н. Без тези добродетели любовта не би съществувала.

Любовта може е всичко. Тя отваря сърцето и душата на човека, прави го по-добър, по-милосърден, по-състрадателен, по-жалостив.

Любовта се старае да изкорени злото от човешката душа. Тя подтиква хората да вършат добро.

Любовта е навсякъде около нас. Тя е многолика, прекрасна, желана… Всеки човек  мечтае за нея, жадува я, очаква с трепет  срещата с нея. А понякога любовта идва неочаквано, залива душата ни като топла вълна, обгръща я в цветен обак, трепти и звъни в сърцата ни като песен на птица, като сребърни звънчета… През целия си земен живот човек се докосва до нея.

И при всяка следваща среща с нея, ние ставаме по–добри, по–отворени към света; учим се да обичаме повече, да се радваме повече.

С течение на годините преживяното те учи да обичаш, да се отдаваш, да живееш заедно и заради други.

Жалко е, че  някои хора изобщо не са срещали истинскаталюбов и тази върховна и съвършенна добродетел не им е помогнала да бъдат добри и по-благородни!

За  други, още първата среща с любовта се оказва съдбовна. С цялото си същество те усещат, че  това е голямата, истинска любов. Душите и сърцата на тези хора са очаквали тази  среща, от само себе си са били подготвени за нея.

Но с това необикновено и неописуемо чувство – любовта, много често са свързани и най – големите разочарования на хората.

Най –болезнено се преживява  несподелената любов. Именно това кървене на сърцата, това лутане на душата, е главната причина за пораждането на отчаяние  и злоба у хората. Ако те не са имали щастието  да изпитат щастието и удоволствието да бъдат обичани, а те самите обичат, ако не са опознали радостите на живота, не са вкусили от блаженството на любовните трепети, тогава за тях

светът е мрачен, сив, безинтересен. Гневът от несподеленото чувство много често убива обичта им, отнема им вярата в доброто, в светлото, в красивото и ги е превръща в безчувствени същества. А понякога  несподелената любов е причина за вземането на трагични решения с фатални последици. Такава любов винаги е болезнена и мъчителна.    Любовта е онази тънка граница, зад която откриваш дали си щастлив или нещастен.

За да не бъде „голямата любов” само спомен или очакване, бъдете добри, обичайте се, правете добро, бъдете максимално благородни. Така  ще откриете една добра душа, съответстваща на вашата, ще усетите сладкото докосване на едно сърце, биещо с ритъма на вашето сърце, ще погали душата ви  един поглед, изпълнен с нежност,  възсторг, съспричастност, уважение и с любов към вас.  В този миг ще забравите ежедневните проблеми, ще видите красотата на живота в целия му блясък и великолепие. Защото любовта е чудо, магия ,вълшебство във всичките й образи и проявления.Защото ако я нямаше любовта, нямаше да го има и света, защото тя – любовта, е една от най-велките сили, които създават и управляват този свят.

Пролет мила, животворна!

Обичам пролетта, обичам природата!

Когато съм сред нея, се чувствам свободна и щастлива.

Радвам се на по-малките деца, които тичат на воля и играят своите любими игри. Чувствам се като волна птичка, когато мога да правя неща, които са ми интересни и забавни. Децата са свободни , когато родителите им дават свободата, която им е нужна. Тогава сме много щастливи!

Обичам да играя в парка и да се разхождам на чист въздух! Особено през пролетта , когато всичко живо се събужда от своя зимен сън.

Обичам да гледам цъфнали цветя, раззеленени дървета, извисени високо в синевата.

Обичам да вдишвам аромата, който се носи из въздуха, да слушам песента на сладкогласните птици, а пролетното слънце да ме гали с топли лъчи!

Обичам пролетта, обичам природата, обичам да бъда като волна птица!

Виктория Яниславова Кънева, III в клас

 

ЕДНА ВЪЛНУВАЩА ИСТОРИЯ

 Един ден,преди много години, през лятната ваканция, докато бяхме във Варна с  батко решихме да направим нещо странно - да пуснем писмо в бутилка, и по този начин да си намерим приятели от някой далечен самотен остров. Пъхнахме писмото в бутилката, което  гласеше: „Здравейте ние сме Рада и Никола от България. Търсим си приятели по необикновен начин: писмо в бутилка” Бутилката беше украсена с камъчета с нашите букви „Р” и „Н”. Чакахме, чудехме се и се надявахме някои да го е намерил, но лятото свърши, ваканцията също и улисани в новата учебна година забравихме за него. От време на време се сещахме и леко разочаровани и малко натъжени продължавахме да вярваме, че някои ден ще получим отговор. Годините минаваха една след друга ….

     Вече бях на 20 години. Живях  в Берлин и учех медицина. Тъжна от липсата на родината вървях по улиците безцелно с надежда само за миг да мога отново да зърна нещо родно, което да ми даде сили до следващото ми прибиране в България. Минах покрай едно малко антикварно магазинче на което видях нещо странно на витрината беше същото шише в което беше писмото,нашето писмо. Влязох вътре и попитах продавача  разтреперана от вълнение дали се продава това шише. Той отвърна, че това шише не се продава, защото е много ценно за него. Тогава му разказах своята история още от преди двадесет години, как на морския бряг двамата с батко сме пуснали шишето, но в бързината и вълнението което ни беше обзело сме забравили да напишем как да се свържат с нас. Говорихме дълго всеки разказваше за себе си и странното съвпадение, че той има сестра на моите години. Обадих се на батко в същата минута. Вълнението ни беше огромно. Уговорихме се след месец, когато брат ми пристигне да се съберем с неговата сестра. Е това е то ….. сега вече не се чувствам сама, защото имам двама нови приятели. Странно нещо е живота нали….. 

Рада Николова, 10 г.