Един ден,преди много години, през
лятната ваканция, докато бяхме във Варна с батко решихме да направим нещо
странно - да пуснем писмо в бутилка, и по този начин да си намерим приятели от
някой далечен самотен остров. Пъхнахме писмото в бутилката, което
гласеше: „Здравейте ние сме Рада и Никола от България. Търсим си приятели
по необикновен начин: писмо в бутилка” Бутилката беше украсена с камъчета с
нашите букви „Р” и „Н”. Чакахме, чудехме се и се надявахме някои да го е
намерил, но лятото свърши, ваканцията също и улисани в новата учебна година
забравихме за него. От време на време се сещахме и леко разочаровани и малко
натъжени продължавахме да вярваме, че някои ден ще получим отговор. Годините
минаваха една след друга ….
Вече бях на 20 години. Живях
в Берлин и учех медицина. Тъжна от липсата на родината вървях по улиците
безцелно с надежда само за миг да мога отново да зърна нещо родно, което да ми
даде сили до следващото ми прибиране в България. Минах покрай едно малко
антикварно магазинче на което видях нещо странно на витрината беше същото шише
в което беше писмото,нашето писмо. Влязох вътре и попитах продавача
разтреперана от вълнение дали се продава това шише. Той отвърна, че това шише
не се продава, защото е много ценно за него. Тогава му разказах своята история
още от преди двадесет години, как на морския бряг двамата с батко сме пуснали
шишето, но в бързината и вълнението което ни беше обзело сме забравили да
напишем как да се свържат с нас. Говорихме дълго всеки разказваше за себе си и
странното съвпадение, че той има сестра на моите години. Обадих се на батко в
същата минута. Вълнението ни беше огромно. Уговорихме се след месец, когато
брат ми пристигне да се съберем с неговата сестра. Е това е то ….. сега вече не
се чувствам сама, защото имам двама нови приятели. Странно нещо е живота нали…..
Рада Николова, 10
г.
0 коментара:
Публикуване на коментар