ЛЮБИМИ ИГРАЧКИ

                                    В стаята ми има разни  играчки:                                   

слончета , палячовци , тракачки ,

има даже две сестрички,

сладки куклички мънички.

Но пораснах , станах голям вече ,

а тогава мама строго ми рече:

- Ей , Иване , я хайде вземи

и играчките свои ти  прибери!

Станал си вече голям и  уви,

омръзнаха ти вече игрите,  нали?!

Тя глава към мене навежда,

изпод вежди все ме поглежда:

-         Я на мъж не ми се прави!

Просто ставай и ги прибери ,

само двечки си ти  остави

и на шкафа си ги постави.

Но как ли сега да избера ,

само две играчки в купа?

Ако взема аз чичо слон

ще се разсърди пък дядо кон .

Ако взема  взема двете сестрички ,

сладките  кукли мънички,

ще ми се сърди тогава козата,

дето смешно си клати рогата.

Ще си поиграя с всички

играчки хубави мънички.

За последно ще играя с влака ,

ще си сложа даже калпака

и ще пея песничка:” Ура ,

ех че  става чудна веселба!”

„Пуф-паф , трака-трака,

вижте тук пристига влака,

пълен с моите играчки ,

слонче, клоун и тракачки,

ще престигне ей сега ,

тук , на гара „Гългонога” ,

а начело машиниста –

слонът в униформа чиста”

Тъй си пеех там в захлас,

без да мисля аз за час.

Ох, не мога да оставя ,

с влака пълен със забава!

                                   Пламена Калчева, 10 г., 4 „В” кл.