В петък, на тринадесети, си легнах доста късно, но заспах бързо.В сънят ми вместо нещо хубаво, ми се появи нещо странно. Сънувах, че накъдето и да погледна виждам само коне. Хората постепенно се превръщаха в такива. Вече имаха почти всичко, което си имаха и истинските коне: копита ,уши, опашка… И козина лека по лека им се появяваше. Вече отказваха месото, а одобряваха тревата.
Много се изплаших да не стана като тях. Почнах да бягам към дома.Там всичките ми близки вече бяха коне. Разплаках се. Една капка падна върху един кон и той почна да говори на човешки език. Този кон беше малко момиче, на име Елена. Тя ми каза ,че трябва да ги полея с вълшебна вода и те ще станат отново хора.Трябвало да тръгна на юг, да преплувам две морета, да премина през чудовищната джунгла и от там да взема лековитата вода. Тя можело да се вземе само със златна чаша, която била озарена от слънцето. Но тази чаша била пазена от седем лъва. Трябвало да ги нахраня с различни меса.
Тръгнах и преплувах две морета, прекосих опасната джунгла, през която ме гонеха всякакви свирепи чудовища. Най-накрая стигнах и до лъвовете.Те казаха,че искат три агнета и четири крави, с които ще се нахранят и чак тогава ще ме пуснат.Наблизо имаше ливада , а сред нея –кошара. По – нататък се беше ширнало зелено поле. Отидох в ливадата и взех три агнета от кошарата. Влязох в полето и взех четири крави.
Дадох храната на лъвовете, а те се отдръпнаха от портата, ,която пазеха. Тя се отвори и тогава видях изворчето с вълшебната вода. Влязох, взех чашата и я напълних с вода, която беше чиста като кристал.
Побягнах към вкъщи, но бях много изморена. Тогава пред мен се появи отнякъде бял еднорог. Яхнах го и с него стигнах до вкъщи за миг. .Върнах се, полях близките си с кристално - чистата вода и те се превърнаха отново в хора. Толкова бях щастлива, че се събудих преди да разбера, дали ми е останала от вълшебната вода и за останалите хора.
Това беше една от историите, които сънувах в петък, тринадесети.
Боряна Богдева, 10 г , 4 „ б” кл.
0 коментара:
Публикуване на коментар