ПРЕГРЪДКАТА НА МАМА

     Роси много се вълнуваше за предстоящото събиране на своите приятелки в парка. Всъщност момичетата живееха в различни села и вече от шест месеца не се бяха виждали. Но ето, че срещата им беше насрочена и всички, както и Роси много се радваха. Тя, мислейки си обаче за това, какво ще си говорят, не усети как госпожата й написа забележка за невнимание в час. Освен това, в бележника й беше уговорена среща между майката и учителката, за която момичето не знаеше. Щом показа бележника си на своята майка, тя чу думите:

-         Не внимаваш в час ? Така значи, Роси! Усещам ,че напоследък все по-малко време отделяш на уроците. Досега си мислех, че просто вземате по-лесен материал в учи-лище, но сега вече разбрах.

-         Ами просто госпожата най-неочаквано ми каза името. Аз просто не можах веднага да реагирам, а тя взе, че ми написа забележка. Трябваше да ми даде повече време. Тя е виновна.

-         Такива думи да не чувам!!! Веднага отивай да учиш!

-         Но…

-         Сега!

     Така приключи разговорът. Но не и темата. Вечерта Роси  упорито  мълчеше пред майка си и й отговаряше, мрънкайки нещо под носа си. Майката забеляза това и реши, че е най-добре да я остави засега на мира. Тя вече знаеше за срещата с учителката и беше убедена, че е най-добре двете с Роси да си поговорят след нея.

   През следващите дни тя наблюдаваше по-сериозно към дъщеря си. Момичето, от своя страна, изобщо не променяше ново изградените си навици: разсейваше се лесно, забра-вяше за домашните си, не четеше изобщо.  Това започна да притеснява   майката.

Ето, че насрочената среща настъпи. Роси също присъстваше и слушаше разговора между класната си ръководителка и майка си.

-         Госпожо, съжалявам, но искам да Ви уведомя, че напоследък Роси не участва активно в учебните занятия. Разсейва се, не записва всичко … - Роси не пожела да чуе повече и в този момент  излезе от класната стая, където се провеждаше срещата. Но майка й из-слуша  забележките на учителката и реши,че е време да  бъде по-строга с дъщеря си. Тя й  забрани да излиза след училище. Но това означаваше, че момичето нямаше да види приятелките си,  срещата с  които чакаше толкова дълго

-         Ядосана, Роси реши, че това наказание е прекалено, след което избяга от дома си. Тя не отговаряше на множеството тревожни обаждания на майка си по телефона и реши да прекара нощта при своя приятелка, за да накара майка си да се почувства зле, че е била толкова строга с нея.

На другата сутрин майката на приятелката й съобщи на двете момичета, че се е обадила на майката на Роси и й разказала за случилото се, за да не се притеснява, че детето й е в неизвестност  и може да е пострадало.  Но вместо да се разсърди, Роси  се зарадва на тази новина. То дори не предполагаше колко много ще му липсвала майка му. През цялата нощ  си мислеше за това как я тревожи и наранява. Упрекваше се за безразсъдството и безотго-ворността си. Разкаяна, Роси се върна обратно вкъщи. И още на входната врата тя   се хвърли в  топлата прегръдка на майка си и изрече от сърце няколкото вълшебни думи, които бе научила от нея:

- Извинявай, мамо!  Съжалявам, че те притесних! Осъзнах вината си и грешките, които направих. Обичам те, мамо! И никога повече  няма да те наранявам!

   След искреното признание на Роси, тя също беше възнаградена. Възнаградена с прошката и любовта на своята майка:

-         Миличка, можеш да отидеш на срещата с приятелките си в парка! Разбирам, колко си се вълнувала, затова ти прощавам! Но искам след това да си научиш.

-         Обещавам, мамо! Много ти благодаря!

Роси се прибра развълнувана в стаята си, а майка й погледна с безкрайна любов след нея и от все сърце пожела да вижда винаги дъщеря си толкова щастлива.

Даниел Милчев, 7 „б” клас