УХАНИЕ НА РОЗИ

                                                                                

      Уморени пляскат с крилца ято лястовици, пронизват с опашки небесните простори. Слънчевите лъчи се озъртат ту наляво, ту надясно и мамят пернатите долитащи от южните страни.. Овошките вече разтварят набъбналите си пъпки, наоколо ухае на пролетен цвят, пъргави пчели събират прашец, бързат да напълнят восъчните си пити с медец…

Босо дете тича из зелена морава протегнало ръце към пъстроцветна пеперудка. А-ха-

а-ха да я хване, но тя отлита, за да посрещне прелетните птички. Нагиздена в пъстрата си премяна, тя любезно поздравява завръщащите се в домовете си уморени птици  и продължава красивия си танц над прелестните  пролетни цветя.

Развълнувани и щастливи, едни лястовички оглеждат тясното, родно си жилище. Други повеждат люта битка с крадливите натрапници – врабците, окупирали през зимата топлите им домове. Но не  след дълго, справили се с натрапниците, те  кацат на електрическите жиците кръстосани над   Розовата долина. Нежен, неповторим  аромат се носи из въздуха. Берачките в традиционни носии берат дъхавите цветове.Младите девойки пълнят кошници и пеят, а песента им волно лети над розовата долина и  оглася простора.

  Призори в първите дни на месец май, когато гласовитият петел кукурига за първи път, юнак Георги обува цървули, препасва червеният пояс, навлича потурите и снежнобяла-та си риза.Оседлава немирния си, буен кон и препуска в галоп към долината. В бързината забравя калпака си у дома, но не обръща жребеца  обратно, защото е лоша поличба да се върнеш от път в  този свят ден.                                                                                             Най-после Георги спира  в долината. Пред блесналите му от възхита очи се разстила полето с розовите насаждения, белеят се забрадките и белите ризи   момите – розоберачки. Захласнат от тази хубост,  упоен от сладко-тръпчивия аромат на розите юнакът  стои на верния си кон с часове. 

Но ето ,че се случва нещастие, което помрачива ведрото небе и скършва песента на розоберачките. От най-мрачните недра на планината изпълзява триглав змей и полетява над ухаещото на рози поле. После тромаво кацна сред розите, тъпчи и рони безмилостно ценния розов цвят  и погубва с огнен дъх  розите, отгледани от хората с толкова труд и радостни надежди. Внезапно чудовището грабва най-красивата и гласовита девойка и земята сякаш  поглъща змея  и красивата девойка, чиито  златни коси, до преди миг, като слънчеви лъчи са озарявали долината. Там, където  се случва нещастието, сред  плодородната пръст, момъкът открива само кичурче от руси коси и един единствен розов трендафил, изпуснат от девойката.

  Храбрият момък бавно вдига нежния , ароматен цвят. В този миг, небесните ангели плисват от небето върху изтерзаната от змея земя жива вода от  медни котлета. Танцуващи под посивялото небе, капките дъжд, плавно падат върху стъпканите от змея рози, вливат нови сили в корените им и къпят нежно наранените стебла и цветове на розите – божествения дар за трудолюбивите, грижовни българи.

    Юнак Георги скрива до сърцето си кичурчето златни коси, закичва на гърдите си ароматния розов цвят и тръгва по следите на  злодея. Водят го трепета на сърцето му и аромата на рози, който се стели  след похитената от змея девойка.

 Земята отново разтваря недрата си пред него. Острия му меч блести в ръцете му осветява мрачното скривалище на змея. А там,  в най-мрачната пещера, скрила  двореца на похитителя й, мома Боряна плете розов венец  по заповед на своя ужасен господар. Тя ту пее песен, от която и най – коравосърдечните  биха заплакали, ту горчиво оплаква  нещастната си орис. Омаен от песента й и вълшебния аромат на  розите, змея сладко спи в постелята си.

    В този миг, пред разплаканата Боряна  се изправя юнак Георги. Той вдига острия си меч и с един удар отсича трите глави на змея. Заедно с тях, в краката му се търкулват и оковите на пленената мома, а земята разтваря обятия и слънцето докосва с топлата си милувка щастливо усмихнатите лица на момъка и девойката.

Две млади  сърца затуптяват едно за друго. Нежните листенца на розата в този миг се превръщат в годежни пръстени и  се увиват на безименните им пръсти, като символ на безсмъртна любов. Георги  бърза да отведе своята любима, далеч от мрачните владения на  похитителя й. Щом се завръщат на горната земя  долината отново се покрива с разцъфнал розов цвят. Георги вдига сватба за чудо и приказ с прекрасната мома Боряна…

Днес вече, змейове  има само в приказките. Но розите в приказната долина, сгушена в прегръдките на Стара планина, цъфтят и завинаги ще разнасят със сладкия си ароматен глас по света легенди за красиви, работни българки и за юначни българи, надарени със силата и волята са се изправят пред злото и да го побеждават в името на свободата и красотата.