ДЕВОЙКАТА, КОЯТО СВИРЕЛА НА ФЛЕЙТА

   Имало едно време едно момиче на име Мария. Тя била кръстена на  реката Марица и била толкова красива , че баща й не и позволявал да излиза на вън,  а годеникът й много я ревнувал.

   Мария много обичала да свири на флейта и цяла вечер свирела и пеела. Една вечер момичето успяло да се измъкне от къщи, отишло до реката и седнало да посвири. Когато се зазорило Мария  решила да се изкъпе в реката и оставила флейта си на брега. Докато тя се гмуркала в реката, на брега дошъл един момък,  който скитал из планини и низини. Той видял нейната флейта и решил да посвири.

Унесен в свирнята, момъкът се сепнал когато чул плисък в реката , изпуснал флейтата и тя паднала в реката.

   В този момент  пред очите му изплувала разгневената девойка, която сърдито попитала:

- Кой си ти и какво правиш тук? И защо си ми пипал флейтата? Как можа  да вземеш без позволение и да я изпуснеш в реката?

-       Момъкът й  отговорил:

-       Извинявай, девойко! Не знаех, че е твоя. Аз просто исках да посвиря, но неволно я изпуснах в реката.

-       Момичето казало:

-       Добре, че бях в реката и успях да я хвана преди да е потънала във водата! Тя ми е подарък от годеника ми и той много щеше да се разсърди, ако беше потънала.Е добре, прощавам ти! Сега  можеш да посвириш , а аз ще пея.

Докато си свирели и пеели на  брега пристигнал  годеникът на Мария. Той бил много ядосан и щом  ги открил  викнал:

-       Мария, защо отново не си вкъщи?  Сега ще видиш какво ще стане, щом не изпълняваш забраната да скиташ нощем!

Ядосан, той застрелял девойката и момъка и те паднали в реката.

Минали години. Хората разказвали, че който отидел на нощем брега, ще чуе тяхната песен.

 Възрастните хора  не вярвали  и затова никой не чувал песента им.

Само децата чували тяхната мелодия и си казвали: „ Легендата за момъка и момичето е истина“.

От Неделина Кирилова Иванова 4 а клас в литературен клуб „Пегас“