УРОКЪТ НА МОРЕТО

    Пясъкът бе горещ. Двете с леля вървяхме  по него в търсене на място за настаняване.

„А!Ето!Намерихме!” – извикахме и двете едновременно,приятно изненадани от красивата гледка, която се откриваше от закътания плаж към морето.

   Послахме си кърпите и си сложихме слънце защитен крем. Аз нямах търпение да вляза в морето, но леля ми каза , че трябва малко да се попека. Лежах на топлия пясък докато най-после дойде време да влезем в морето .Трябваше ни време да свикнем с температурата на водата. Щом преминаха първите тръпки от допира с хладната вода, започнах да плувам срещу вълните и без да се усетя отидох много надълбоко.

   Леля не можеше да ме намери и се беше притеснила. Аз си плувах спокойно и ми беше толкова хубаво. Изведнъж поисках да стъпя на дъното, но не можех. Бях навлязла много надълбоко. Започнах да плувам обратно.

Точно тогава чух някакъв глас. Беше морето. Аз се спрях, обърнах се на гръб и се заслушах в историята, която ми нашепваше то: 
-         Един ден едно момче си плуваше спокойно като теб срещу вълните.Но стигна много далече от брега, там, където беше много дълбоко и го обхвана паника. Заплува обратно, но вълните бяха големи, подводното течение – мощно  и момчето се удави…

След като ми разказа историята си , морето ме попита , дали съм разбрала поуката.

- Да, прошепнах притеснена и засрамена аз  и заплувах с последни сили към плажа.Отидох при леля и я прегърнах…

 Е,надявам се и вие да сте разбрали поуката от приказката: винаги трябва да внимаваме с водата и особено с капризите на морето. След случката аз винаги бях много внимателна.

Деана Ник Серат