Вглеждам се замислено във въглените, които бавно тлеят в огнището – ръбести, неравни,черни като нощта. Недогорелите дъбови
цепеници отопляват „одаята”,
по
стените „танцуват” отблясъците
на огъня, а в омайната тишина на земната вечер баба Мика
започва да разказва стара история за приятелството и премеждията, които укрепват връзката между две сродни души...
«Преди векове в Египет, близо до река Нил се издигал величествен дворец
от чисто злато и скъпоценни камъни.В
него живеел могъщ фараон на име Зин, заедно с единствената си дъщеря Рия. Тя израснала без майчина ласка и нежни приспивни
песни, зад дебелите стени на този
великолепен, но тъжен и мрачен дворец, свидетел
на детството й, белязано със самота, нерадост и тъга.
От малка тя наблюдавала суровите наказания отредени за робите, а лекият бриз разнасял пла-
ча на бедните ,
изстрадали хора от най - онеправданите касти.
Един ден Рия скришом се покачила на
една камила и избягала от двореца, за да потърси по-радостен живот. Вятърът
заличавал следите от керваните, преминали преди нея пустинята, а навития на руло папирус с
картата пътя към оазиса изпаднал незабелязано
от ръцете на уморената принцеса. Палещото слънце и безкрайната пустиня
поглъщали бавно силите й.
Миражи
плували пред замъгления й поглед, мъчела я ужасна жажда, защото принцесата нямала представа какво я очаква
и не носела със себе си достатъчно вода. Зад всяка от пясъчните дюни й
се привиждал дълбок кладенец със студена, бистра вода, но щом стигнела до върха разбирала, че това е само илюзия. Когато
съвсем се отчаяла и се готвела да
посрещне смъртта, видяла пред себе си
лагера на група избягали роби, които скитали из пустинята.
Те устроили малко, скромно празненство в чест на своята гостенка. Разказвали
на принце-
сата дума по дума за своята тежка
орис, показали й следите
от бича, и кървавите белези от незавехналите рани, които още личали по гърбовете им.
Сред възрастните
имало босо момиченце с буйни, къдрави коси.
Въпреки че живеело тежкия и неспокоен живот в пустинята, мила усмивка
озарявала лицето му, а
черните му очи сияели като две светулки. После момичето запяло и се заизвивало в
прекрасен танц край огъня, а останалите
й пригласяли и пляскали с ръце в такт с нейния танц… Принцесата за първи път се почувствала наистина щастлива
сред тези бедни, но сърдечни хора. Сприятелила
се с красивото и добро момиче Нуба и прекарала няколко незабравими дни сред новите си приятели.
Една сутрин, когато месеца потънал в дълбок сън, а слънцето отворило очи и погалило ласкаво лицето
на младата принцеса, Рия за последен път закусила с тях
и бащата на Нуба я отвел при баща
й в двореца . Разбира се, Нуба също отишла да изпрати новата си приятелка до
дома й.
През това време слугите
на фараона ден и нощ бродели из околността, но така и не успявали да открият Рия. Разгневен фараонът заповяда да оковат и убият безправните слуги. Точно тогава, придружена
от своя спасител и красивата му дъщеря,
пред фараона застанала Рия.
Вместо да я посрещне с отворени обятия и да я изслуша, жестокият фараон
наредил да оковат и убият и бащата на Нуба, а самата нея да затворят в
харема му като поредната му наложница.
Но преди палачите му да изпълнят несправедливата заповед на
господаря си, Рия скочила от гърба на камилата и решително застанала пред приятелите си. Тя държала остра кама , която опряла в гърдите върху
сърцето си и смело казала на
тираничния си баща:
-
Татко, ако
все още имаш човешко сърце в гърдите си и искаш дъщеря ти да живее,
осво-
боди тези невинни хора! Не смърт, а награда заслужават те за човещината си
и за доброто,което ми сториха!
Ако не отмениш
заповедта си, по-добре е да умра, вместо
да живея като дъщеря на един жесток, несправедлив и тираничен
владетел! Това мило момиче е моята първа и единствена
приятелка, чийто баща ми даде подслон и храна, стопли самотното ми сърце, научи ме какво е да бъден свободен и ме накара
да се смея щастливо. Не мога да живея с позора, моят баща да отнеме на
приятелката ми свободата, а на баща й и на тези
безправни хора – живота!
Думите й и нейната
решителност разтопили леда в мрачното сърце на владетеля. Макар и да имал суров нрав, той обичал
дъщеря си и не можел да й позволи да се
самоубие. За първи път се замислил и
разбрал, че и робите са човешки същества, които искат да се трудят и да живеят при
справедлив и добър владетел.
Фараонът наредил
да освободят слугите и приятелите на Рия и най-после прегърнал топло
единствената си дъщеря, която му дала първия урок по човечност и готовност за приятелска саможертва.
От този ден
нататък скитащите из пустинята бегълци се завърнали в града и като свободни хора се трудели за прехраната
си.
А двете момичета съхранили в сърцата
си
приятелството, което преминало изпитанията и доказало силата и верността си."
Малките вече спяха. В огнището тлееха последните въглени, но в моето сърце беше топло и светло. Колко мъдрост и безценни поуки имаше в приказката на баба Мика. Сега вече разбрах какво означава народната мъдрост "Приятел в нужда се познава".
Име: Марияна Василева,
15 годишна
0 коментара:
Публикуване на коментар